Забравена пряка пътека от „Крайбрежна” до Боруна отново е достъпна
Пряка, изоставена с десетилетия пътека, която свързва ул. „Крайбрежна” с Боруна, отново е достъпна за търновци
На практика тя бе преоткрита по време на фестивала „48 Варуша юг”,
а урбанистичната разходка „неБрежно за Крайбрежна”, която тръгна от плажа, бе едно от първите от многото събития. Тя предложи на участниците красиви гледки и изминаване на градски маршрут по пътека, непозната за повечето жители на старата столица. А всъщност по нея разстоянието между двете точки е само десетина минути пеш. Благодарение на предварителната подготовка и разчистване от дървета и храсти, включително с помощта на Община Велико Търново, почти непроходимото място се превърна в приятна за вървене почти горска пътечка, която изненадващо отвежда за кратко време до галерията. Или по-скоро на 300 метра от нея, като излиза в края на Алеята на творците. Маршрутът, открит и начертан от организаторите, е следният. От плажа се минава покрай бента, оттам се продължава по част от ул. „Крайбрежна” и после се поема към пътеката, за което организаторите бяха поставили указателни табели.
Следва пешеходната зона на железния жп мост, а като се премине и той, ХГ „Борис Денев” вече е близо.
До нея отвежда разчистена тротоарна алея с много стъпала, продължение на пътеката, по която вероятно са се разхождали хора, но преди десетилетия. Събитието си имаше и своите цели. Преди тръгване водещите раздадоха карти на квартала на участниците, сред които имаше и студенти по архитектура, и на тях те трябваше да отбележат местата, покрай които минават, и да опишат какво се случва там. По-точно – да споделят своите впечатления за физическата среда, ежедневието на живущите, урбанистично-архитектурните особености, ползването и усвояването на околното пространство. Така приятната разходка бе съчетана с полезна дискусия с много гледни точки.
Водещи на уъркшопа бяха Емилия Попова и приятелите й архитекти от Велико Търново Радомир Данков, Силвия Нешкова и Дарина Стаматова, като и четиримата заедно изработили маршрута.
Емилия е урбанист по професия, с магистратура „Градски дизайн” от университета „Хафенсити” в Хамбург.
Работила е по различни инженерно-архитектурни проекти, след което решава „да завие” отново към науката и сега работи в отдела за международни изследователски проекти в същия университет. Емилия е от Велико Търново и до 18-годишна е живяла в града. А за фестивала никак не било трудно да я спечелят. „По-скоро аз бях активната страна. Изключително много се възхищавам на работата на тези невероятни млади хора, пълни със заряд, енергия и желание да променят средата във Велико Търново. Те са ми лични приятели, познаваме се по различни линии и тяхната мисъл е изцяло насочена как ние като хора, като граждани сме отговорни за нашата среда и можем да създадем едно по-хубаво пространство за живеене. И в моята работа и образование това е водещото и не беше никак трудно да се съберем и да намерим общ език. Тъй като живея в град на вода – в Хамбург има повече мостове и от Венеция, тази тема изключително много ме вълнува в последните години. Като се върна в Търново, все се питам какво правим с Янтра. Винаги я гледаме отгоре, а тя предлага места, на които можем да се свържем с реката. Запознах се с плажа още миналата година, открих това пространство и заедно с приятелите архитекти правим събитието”, сподели за „Борба” Емилия Попова.
А ул. „Крайбрежна” наистина е изключително разнообразна по протежението си.
Когато да си близо до реката, е започнало да носи само минуси за жителите, постепенно тя била запусната, а после почти заличена. Има проекти за нейното съживяване, но по една или друга причина те остават неосъществени.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. авторката
Ако има ентусиасти приели присърце идеята, наесен там
могат да посадят декоративни дръвчета и семена от цветя
край пътеката.
Подобна пътека има и между хотел Янтра и Трапезица но по незнайни причини подстъпа към нея е зазидан заради магазин за сувенири до главния вход. Навремето там е имало красива площадка за наблюдение и чешма но някой е разрешил с лека ръка това да се съсипе
Да, имаше.
За тази пътека между хотел Янтра и Трапезица утешението е, че пак можеш да излезеш на главната улица. Само че трябва да продължиш по стъпалата наляво и ще излезеш на паметника на Никола Пиколо. Всъщност тази пътека я хващат тези, които минат „под града“ през жп тунела. Но той си дългичък и е тягостно като знаеш че може да дойде влака и да бягаш до укритията в нишите…