Радиостанции от КАТ помогнали за акустичните проби на „Звук и светлина“

(Продължава от миналия брой: (Историята на „Звук и светлина“ /втора част/: Въло Радев с българо-чешки екип създава идейния проект за спектакъла за 8 месеца)

Като отговорник първата задача на Иван Чолаков била да събере екип от инженери и техници, които да вършат оперативните неща и строително-монтажните дейности.

Иначе да работят на Царевец всеки ден изпращали по 20-30 човека от великотърновските предприятия.

Екипът

Официално му отпуснали само една бройка и той назначил за главен инженер, отговарящ пряко и за елмонтажната група, търновеца Косьо Костадинов. Арх. Чолаков го открил в научен институт във Варна и го привлякъл. Костадинов е ръководител към „Звук и светлина” до 1995 г. Към ядрото на оперативния екип Иван Чолаков командировал от Общината Димитър Димитров и Илия Спиридонов. Преди да се сформира групата, голяма помощ оказвал Иван Улайбев, като представител на Иван Чолаков посрещал чехите, настанявал ги и т.н. До главния отговорник била и арх. Румяна Брайнова.

Когато работите много напреднали, изникнала нуждата от още по-добри специалисти и един от тези, които се включват, е инж. Първан Първанов. Влиза в екипа през пролетта на 1985 г., с голяма заслуга за „оживяване” на всички светлинни точки, около 70 на брой на хълма. После той става управител на ОП „Звук и светлина”. С лазерите се занимава Марияна Салакирова.

Лазерната централа била най-фината работа

„Ключовите строителни обекти бяха три – лазерната централа, командната централа и електрическата подстанция, продължава разказа си арх. Иван Чолаков.

Командната централа се намира около групата с няколко камбани, в подножието на Патриаршията, и е вкопана. Южната й част е открита, има даже прозорци, там е и входът, но много дискретно е направено. В тази централа се намира основният сървър на компютъра, там стои и екипът. Сега не знам, но имаше контролен екран, на който се наблюдават нещата. Дотам стигат всички точки за осветяване на целия хълм. Най-трудоемката работа и най-фината беше изграждането на лазерната централа, която всъщност е под земята, само една вратичка подсказва къде е. А вътре е доста широка.

Тя е в подножието на камбанарията, защото трябваше чрез система огледала да се изведе лазерният лъч от върха на кулата и вече да се отразява. Първите лазери, които доставиха чехите, бяха американски, зелен и червен. За времето си най-модерни, но изискваха охлаждане и в централата трябваше да се реши и този проблем.

Най-важната част от системата с лазерите беше оптическата насоченост на лазерите с огледала. Със специална тръба основният лъч се вкарва покрай кулата на върха й и от там се отразява. Следващият тънък момент беше да се намерят точките на спиране на лъчите, защото не могат да се реят в пространството, да пречат на самолетите или да увреждат хора. Така едната точка е на купола на катедралата, втората на Балдуиновата кула, а третата – на Лобната скала. Тази система не е пипана и до днес. Беше нужна и елподстанция, защото обектът има голяма консумация на ток. Тя също е вкопана. Беше прокаран специален електропровод на големи стълбове от Горна Оряховица през Арбанаси и стигна до северната част на Царевец. От тая централа тръгват кабелите, за да захранят цялото съоръжение. Тя беше готова за излъчването на пилотната програма през 1981 г.”

Арх. Иван Чолаков опровергава написаното в официалната история на спектакъла, че чехкиня прави надписите на камбаните.

„Графичната част на надписите на камбаните и герба е дело на Григор Спиридонов. Поиска точния размер, направи шаблони на текстовете едно към едно и навити на руло ги носих в Прага на Маноушкови, които отляха камбаните. По тях те измайсториха пластичното решение”.

Надписи има само на малките камбани, не и на голямата, за да не повлияе допълнителния материал на звука.

Голямата камбана била качена на Царевец с хеликоптер.

„Камбаните пристигнаха на платформа и спряха някъде на Френкхисар. От военния завод „Ивайло” направиха колесар от оръдия и с него малките камбани влязоха в крепостта през портата. „Ивайло” направиха и металните рамки за групата от камбани, тях също ги качваха на части с хеликоптер. Хора от завода участваха в монтажа им. Няколко дена хеликоптерът идваше от Граф Игнатиево, вършеше работа и се връщаше. През това време посетители не влизаха на Царевец.”

„Струваше ми се, че миналото идва от Царевец към мене”

През всичките тези години на изграждане на аудио-визуалния спектакъл е имало много весели моменти, а и перипетии.

„За акустичните проби на камбаните дойдоха и чехите. Първата площадка избрахме да е пред хълма и в полунощ се събрахме всички. Пускахме камбаните последователно, а мощният им звън се носеше над заспалия град. После се преместихме на площадката пред аулата. Бях взел два комплекта радиостанции от полицията. Ама те забравили да изключат честотата на КАТ, говорим ние с екипа на хълма и се чува: „Абе какви са тия идиоти дето говорят на някакъв неразбран език”.

При първите проби, а и при първите спектакли, спирахме движението и осветлението в тази част на Търново и това продължи дълго.

Музикалната част пък я прави техен много известен чешки джаз музикант, Йири Стивин, но се решаваше колективно, основно от двамата режисьори. В сценария на Въло нямаше насоки за музиката, но се съобразяваха и работеха по текста му. А за писъците се шегувахме, че са на ощипани чехкини”, реди интересни спомени архитектът.

На другия ден след премиерата на 15 ноември, Иван Чолаков, изцеден от напрежение и вълнение, чул за него и до сега най-високата оценка за спектакъла. „Неволно подслушах разговор между двама мъже. Единият попита: „Гледа ли снощи програмата на крепостта?” – „Не можах”, отговори му другият. „Много си изтървал. Бях на площада и още съм замаян. Струваше ми се, че миналото идва от Царевец към мене”.

(край)

Ана Райковска

Сн. РИМ – Велико Търново и архив на Иван Чолаков