Паметникът на Никола Петров е един от четирите монумента на борци в България

Горнооряховчанинът, обявен за най-силен мъж на 20-и век, печели титлата „Шампион на Америка“

На половин километър от центъра на Горна Оряховица

се извисява внушителен монумент на мускулест исполин с широки плещи, скръстил могъщи ръце пред гърдите си.

Цялата му осанка излъчва нечовешка сила, мощ и самоувереност. Дори и за човек, който за пръв път се среща с фигурата, става ясно, че човекът на него очевидно е професионален спортист. И това е така, защото това е паметникът на бореца Никола Петров, човекът, който наред с Дан Колов в продължение на десетилетия разнася славата на българската сила по света.

Преди да обърнем специално внимание на паметника, нека да припомним някои факти от живота и спортната кариера на този уникален наш сънародник, който доста преди Христо Стоичков накара спортна Европа да произнася със страхопочитание името на България.

Още от поредицата:

Никола Петров е роден на 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица.

Като дете остава сирак и е принуден сам да си изкарва прехраната. Още ненавършил пълнолетие, той заминава за съседна Румъния, където работи като градинар. Забелязвайки силните мишци и здравите ръце, с които вдига тежките чували все едно са перце, наши сънародници съветват Никола да се захване с народни борби и да участва в организираните импровизирани турнири, за да си изкарва допълнително пари. Младежът приема и скоро името му започва да се чува все по-често. През 1895 г съдбата среща българина с прочутия за времето си цирков борец италианеца Жорж Расо и го побеждава на цирковата арена. А само две седмици по-късно нашето момче тръшва на тепиха и самия Жан Дублие, една истинска борцова легенда не само за онова време, но и днес. Веднага след срещата Зублие предлага на Никола да го вземе под крилото си, като стане негов учител и промоутър и да го направи шампион. За българина това е истински дар от съдбата и той приема предложението без колебание. В следващите години Дублие се превръща за него не само в треньор, но и във втори баща.

Само три години след като попада под крилото на легендата Дублие,

едва 25-годишен, в Ню Йорк Никола Петров печели първата си титла „Шампион на Америка“.

А две години по-късно, през 1900 г. в Париж, и световната титла. Това се случва, след като на финала той тръшва на тепиха най-силния френски състезател Пол Понс. При това въпреки разликата в габаритите. Българинът е висок 175 см и тежи 105 кг., а съперникът му Понс е висок 216 см и тежи 145 кг. Както се казва, истински двубой между Давид и Голиат. Българинът прекрасно знае, че със сила не може да победи съперника си и затова залага на техниката. И тя му донася успеха, след като в осмата част на срещата тушира Понс. Това предизвиква истинска буря сред зрителите във френската столица, които чак не могат да повярват, че техният представител е победен. За успеха си Никола Петров получава копринена лента с надпис „Най-силен мъж за ХХ век“, значка на Почетния легион и наградата от 30 хиляди франка. През времето на своята кариера името на Петров веднъж е замесено и в спортен скандал с финансов привкус. Това се случва през 1899 г. по време на участието му в друг турнир в Париж. В една от срещите там българинът побеждава българския мюсюлманин Курт Дерели Мехмет. След края на двубоя Мехмет подава протест, като обвинява Никола, че го е излъгал, че ще му даде мача, и затова той не се е борил с пълни сили. Тъй като така и не могат да разберат истината, съдиите вземат решение да дисквалифицират и двамата борци. Кариерата на българина в чужбина продължава 13 години. Завръща се в България през 1908 г. след обявяването на независимостта, когато държавата ни дава амнистия за всички мъже, отклонили се от военна служба. В Горна Оряховица той е посрещнат като национален герой. Борецът посещава няколко пъти братовчедите си в днешното с. Камен. Там той демонстрирал своята сила, като карал да поставят върху гърдите му воденичен камък, върху които се качвали 11 мъже. С тази огромна тежест борецът издържал няколко минути, след което ставал, отърсвал се и усмихвал.

По време на Първата световна война Никола Петров участва като военен преводач,

а също организира на горнооряховската гара и подкрепителен пункт за завръщащите се от фронта войници.

След края на войната той се премества да живее в София с амбицията да създаде школа по борба. Той намира подкрепа в лицето на премиера Александър Стамболийски. След падането от власт и убийството на Стамболийски обаче финансовата помощ секва, а новото правителство отказва да подкрепи идеята за съществуването на подобна школа. Това нанася силен удар върху психиката на Никола Петров. Спечелените от чужбина пари бързо свършват и той започва да пропада. В този тежък момент му попадат братя Добрич, които го вземат в своя цирк. Така надхвърлящият 50 години световен шампион е принуден отново да излиза на арената. И въпреки това почти не се намират противници, които да не напуснат тепиха победени и туширани. Въпреки ударите на съдбата до последно борецът не спира да помага на бедняци и да се включва в благотворителни прояви. Никола Петров е доста далеч от съвременната представа за спортист борец. Освен тънкостите на хватките на тепиха той владеел седем езика и можел да свири на пиано, китара и мандолина.

Никола Петров умира на 2 януари 1925 г. в София, но е погребан в Горна Оряховица.

Осем години преди това, когато е на 44 години, той се жени за 16-годишната Стефанка. Двамата имат син и дъщеря – Иван и Николина. След 9 септември 1944 г Иван мистериозно изчезва. Николина в продължение на години връчва пояса на победителя в турнира, носещ името на нейния баща, който от 1963 г. ежегодно се провежда в България. Година по-рано той получава посмъртно званието „Заслужил майстор на спорта“. През 1998 г. Никола Петров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

През 1973 г. по повод честванията на 100-годишнината от рождението на Никола Петров в родния град на бореца е поставен негов паметник. Той се намира в парка, носещ неговото име, по улицата за жп гарата и Долна Оряховица. Паметникът е от мед и е висок 3,70 м. Дело е на творчески екип, включващ скулпторите Румяна Тодорова, Веса Войнска и арх. Йордан Карастоянов. Като част от програмата за честванията същата година е открита и спортната зала в Горна Оряховица, носеща също името на легендарния борец и шампион.

През 2010 г. паметникът на Никола Петров беше почистен и реставриран,

след като беше започнал да се разяжда от климатичните условия.

Инициативата за спасяването му бе на местния Ротари клуб със съдействието на ръководството на Общината. Реставрацията бе направена от Катя Куланова.

Любопитно е, че паметникът на Никола Петров е един от четирите монумента в България, посветни на борци спортисти. Другите три са паметникът на Дан Колов в родното му село Сенник, Севлиевско, и негов бюст-паметник в Плачковци, както и паметник на Коджа Юсуф Исмаил в Хитрино, Шуменско. Монументът на Никола Петров в железничарския град обаче е най-старият от четирите.

Иван ПЪРВАНОВ