И НИЙ СМЕ ДАЛИ… 3. Асен Йорданов, който научи американците да летят

Един от най-известните в целия свят български изобретатели в областта на въздушната и автомобилната промишленост е Асен Йорданов.

Той е роден в София на 2 септември 1896 г. в семейството на инженера химик и бивш управител на Централната земеделска банка Христо Йорданов. Още като дете бащата води своя невръстен син на технически изложби и музеи в цяла Европа. След завършване на образованието си в България младият Асен се записва сам да учи за пилот на самолет в Париж, при това не къде да е, а в училището на известния по онова време летец конструктор Луи Блерио.

Всъщност като че ли съдбата още от ранни детски години предизвестява, че бъдещето на малкия Асен ще бъде свързано със самолетите. Майка му Дочка по-късно обича да разказва, че докато синът й е още малко момче, тя сънува как той се издига и лети в облаците.

Като дете бъдещият конструктор често лови птици и разтваря крилете им, за да види как точно те летят. А няколко пъти едва не счупва главата си, след като

доста неуспешно решава да лети като птица, като скача с разперени ръце от дървета.

След като разбира по трудния начин, че самият той не може да стане птица, малчуганът решава да се задоволи с това да прави хвърчила.

След избухването на Балканската война 16-годишният младеж сам напуска училишето в Париж, връща се в родината и се записва доброволец в българската армия. Назначен е за механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там той наред с пряката работа по поддържането на военните самолети, намира време и да се отдава на конструкторска дейност. Пред 1915 г. Асен Йорданов

представя своя първи самолет „Експрес”, който по-късно става известен в българските авиосреди като „Йорданов 1”.

На 10 август същата година самолетът е представен пред военна комисия и е одобрен като годен за използване в българското въздухоплаване.

Ето какво пише в част от становището на експертите: „Апаратът е сигурен. Няма грешки при конструирането му. Признава се за изобретение, а Асен Йоданов за изобретател. Датата 10 август 1915 г. може да се счита за началото на българското самолетостроене.”

Наистина силно признание към труда на един толкова млад изобретател. Самолетът е с дължина 8,5 м., размах на крилете 14 м., а носещата му площ е 41 кв.м. Гори по 30 л масло и 120 л бензин на час. Показва едни доста добри за времето си летателни характеристики: скорост – 85 км/ч., разбег – 65 м, пробег – 50 м, издигане на 500 м височина за 8 минути.

Всъщност първите два полета на самолета, извършени преди представянето му пред комисията, са доста рискови, а при втория той едва не са разбива в земята.

Новото в самолета на младия конструктор е подобрение, устройство, предпазващо от падане, което специалистите по аеронавтика признават за абсолютно нововъведение. След полета самолетът на Асен Йорданов е изложен няколко месеца, след това е купен от Министерството на войната за 16 хил. лв. А конструкторът му е награден с държавна стипендия за изучаване на инженерни науки в чужбина.

След избухване на Първата световна война, през 1915 г. Асен Йорданов първоначално е приет в Школата за запасни офицери. След като изкарва там три месеца, е преместен в Авиационното училище в Божурище. Завършва го по специална програма и в съкратен срок е изпратен на Западния фронт, в поделението в село Удово, Македония.

Извършва 84 бойни полети и е отличен с офицерски кръст „За храброст”, IV степен, II класа.

След края на войната по силата на Ньойския мирен договор България е длъжна сама да унищожи авиацията си и Асен Йорданов е уволнен от армията. В опитите си да намери друго поприще, свързано също с авиацията, през 1921 г. той попада на съобщението, че Международната авиационна федерация, подкрепена от авиоклубовете на Германия, Франция и САЩ,

обявява състезание за извършване на въздушна обиколка на Земята със самолет за по-малко от 100 дни. Наградата е повече от примамлива, 1 млн. долара.

Асен Йорданов решава да участва в невероятното предизвикателство, като привлича и колегата си Гаврил Стоянов. Те изпращат писмо до министър-председателя Александър Стамболийски с молба за парична помощ. Молбата им е удовлетворена и те получават 6000 долара от българското правителство.

Двамата българи пристигат в Америка, но с недоволство разбират, че състезание няма да има, тъй като освен тях никой друг пилот от цял свят не се е осмелил да се реши да участва в подобно опасно предизвикателство. Пътуването на Асен до САЩ обаче не е напразно, тъй като подава документи да остане там и получава разрешение.

Първата работа, която си намира, е да рине сняг по улиците на Ню Йорк срещу 50 цента на час.

„Слава богу, че зимата на 1922 г. беше много тежка. Снегът валеше непрекъснато и имаше тонове навсякъде и така оцеляхме”, спомня си по-късно българинът.

Докато чистел с лопатата улиците на мегаполиса, на българина внезапно му хрумнала гениалната идея да монтира пред камиона едно гребло и

така в Ню Йорк бил открит първият снегорин.

Първата по-сериозна работа на Асен Йорданов е като чертожник в конструкторско бюро, а след това става и летец изпитател. Наред с това емигрантът не спира да учи и да трупа знания в областта на авиоинженерството.

През 1941 г Асен Йорданов създава дружествата „Jordanoff Aviation Company” и „Jordanoff Electronics”, като

сред първите му клиенти е и военното министерство на САЩ.

През следващите десетилетия бизнесът на българския емигрант се развива повече от успешно, тъй като съвпадат със Златния век на американското самолетостроене. По-голямата част от поръчките, които инж. Йорданов получава от Пентагона, са дълбоко секретни и затова никога няма да стане известно с какво точно са се занимавали неговите дружества за американската отбрана. Известно е обаче, че

българинът има участие в разработките на някои от най-добрите за времето си военни самолети: изтребители и бомбардировачи

По една зловеща ирония на съдбата той участва в разработката на бомбардировачите, известни като „летящи крепости”: „В-17” и „В-24”, които участват в бомбардировката на София през Втората световна война.

Наред с практиката, българинът е автор и на многобройни изследвания, посветени на авиостроенето и пилотирането, преведени на десетки езици. Само в САЩ са продадени над 750 хиляди екземпляра от книгите му.

След края на Втората световна война Асен Йорданов насочва интереса си към нови области. В автомобилостроенето

през 1957 г. създава въздушната възглавница, която днес присъства във всички автомобили в света

По онова време обаче те представляват предпазни жилетки, в които водачът и пътниците трябва да бъдат облечени.

Йорданов  създава и апарата „Джордафон”, който официално е патентован като „кутия с апаратура за предаване и приемане на звук и телефонна система за автоматично отговаряне и за записване на съобщения и разговори.”

Откритието на българина е нещо средно между магнетофон и телефонен секретар, но е създадено доста преди тяхното изобретяване.

През 1962 г. Асен Йорданов – Джери, се пенсионира и се установява да живее във вила в околностите на Ню Йорк. Той е обявен за почетен гражданин на Ню Йорк, негов портрет е поставен в Залата на славата на нюйоркското летище „Ла Гуардия”. Името на българина носи залив в морето Дейвис в Антарктида.

Въпреки огромната си слава, до края на живота си конструкторът не забравя родината си.

На табелата на нюйоркския му дом пише скромното и простичко: „Асен Йорданов – български авиатор”.

Асен Йорданов умира на 18 октомври 1967 г., на 71-годишна възраст, в болница в Уайт Плейнс, близо до Ню Йорк. По негово лично желание тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат със самолет в небето над Америка. Страната, в която успява да реализира детските си мечти и да ги превърне в печеливш бизнес. И може би едно от най-точните определения, давано за него, е „българинът, който научи американците да летят”.

Иван Първанов