И НИЙ СМЕ ДАЛИ… Българската следа в откриването на аудиокасетите, мобилните телефони, слънчевите хладилници и… марсоходите

Проф. Димитър Чернев е автор на над 60 патента, регистрирани в САЩ, Европа, Япония и Австралия

Инж. Димитър Чернев е поредното име на световен изобретател, което за съжаление у нас е абсолютно непознато. Нищо че днес всеки използва устройства, в чието изобретяване той участва.

Димитър Иванов Чернев е роден през 1930 г. в морската ни столица Варна. Баща му е убеден земеделец и депутат в Народното събрание от БЗНС „Никола Петков“. Заради партийната си принадлежност след 9 септември 1944 г. Иван Чернев е арестуван и е въдворен в комунистическите концлагери „Куциян” и „Белене”. С баща, обявен за враг на народа, на младия Димитър със сигурност е било доста трудно да се бори за своето място под слънцето.

Младежът завършва Държавната политехника със специалност електроинженерство. Работи в телефонната централа в Стара Загора, а малко по-късно в Радио София.

През 1955 г., едва 25-годишен, се явява на обявен конкурс за младши научен сътрудник за БАН и го печели в конкуренцията на 300 кандидати. В крайна сметка обаче на конкурсното място е назначен кадър с по-удобна политическа биография, но комисията все пак открива допълнително място за „класиралия се втори“.

У младия учен обаче вече назрява идеята да напусне страната.

Златният шанс се удава при една от редките командировки, които са му разрешени – в Източна Германия. От която той така и не се завръща обратно в родината.

От ГДР българинът се прехвърля във ФРГ и Франция, откъдето след няколко месеца със самолет се озовава в „обетованата земя”, Съединените Американски щати. Талантът и знанията му там бързо са оценени и скоро след пристигането си той започва работа в една от най-големите американски телевизионни компании, Си Би Ес, а по-късно постъпва в лаборатория за изследване и внедряване на нови технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображенията.

Тук има уникалния шанс негов шеф да бъде известният д-р Денис Габор, физик и електроинженер, създател на теорията за холографията, за която през 1971 г. получава Нобелова награда за физика. Колеги на българина са и други две бъдещи големи имена в областта на световната физика – немецът Ешке и англичанинът Кили.

Заедно с тях българинът създава

магнетофонната компакт касета, която по-късно става известна в целия свят просто като касета за касетофон.

С компактните си размери новата касета измества магнетофонната ролка и става предпочитана от най-големите звукозаписни компании в САЩ и по света. Касетата е първото, но не и единственото изобретение на Димитър Чернев.

В областта на телевизионните технологии открива катодната тръба, известна като кинескоп, системата за запис и пренос на оптичен образ с дължина на вълната 3/10 от микрона.

През 1960 г., по съвет на своя ментор българинът защитава докторантура в Масачузетския технологичен университет в Бостън. Поканен е да остане на работа като научен сътрудник, след което става редовен професор и преподавател в два университета в Калифорния и Тексас.

През следващите години проф. Димитър Чернев работи по различни проекти, сред които и

изобретяването на първите мобилни апарати и извършване на записи от шпионски спътници.

Българинът прави изключително много и за подобряване работата на марсоходите. Той въвежда в конструкцията им устройство, с помощта на което чрез кинескоп, лазерен лъч и сензор машината сама да може да „вижда” препятствията по пътя си и да ги заобикаля и избягва.

Това се случва в средата на 60-те години, по времето, когато нашенецът работи в космическата лаборатория на Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. През този период той участва в различни изследвания на трите небесни тела – Луната, Марс и Венера.

Едно от изобретенията на българина проф. Димитър Чернев, заради което той е наречен „спасителят на Африка”, е

уникалният слънчев хладилник, който работи без компресор, без електрозахранване, без амоняк

В основата на работа на хладилника е използването на минерала зеолит. Проф. Чернев загрява чрез слънчев панел зеолита и с негова помощ хладилникът бавно започва да изстудява насипаната в два контейнера вода. Водата се изпарява и втечнява, като по този начин предизвиква охлаждане.

Световната здравна организация прави поръчка за 1000 хладилника, с помощта на които ваксини успешно се транспортират до най-отдалечените кътчета на Черния континент и са използвани за спасяване на живота на хиляди деца.

Куриозното е, че всъщност българинът конструира своя „слънчев хладилник” в мазето си с подръчни материали и със съвсем прозаична цел – да има винаги под ръка в градината си ледени напитки и свежи плодове.

Общо през живота и професионалното си развитие

проф. Димитър Чернев е автор на над 60 патента, регистрирани в САЩ, Европа, Япония и Австралия.

За съжаление, част от тях вероятно никога няма да станат известни, тъй като са в сферите на военните и космическите технологии.

Макар и добил световна известност, проф. Димитър Чернев признава пред приятели, че не минава и ден, без да си спомни за България. Чак през 2010 г. той, съпругата и децата му успяват да възстановят българското си гражданство, като не пропускат възможност поне по веднъж в годината да почиват в морската ни столица. Възстановява сътрудничеството си с българските научни среди и участва в разработване на редица проекти със свои колеги от БАН и други научни институции у нас.

Малко известно е, че

няколко пъти българинът е предлаган за Нобелова награда.

В последние години от живота си Димитър Чернев живее със съпругата си Джулия и трите си деца Джон, Джой и Марина, в предградието Честнътхил, Бостън, Масачузетс.

Умира на 5 септември 2012 г. в Бостън на 82-годишна възраст. Въпреки известността и славата, до края на живота си българинът остава непосредствен и обикновен човек, без следа от горделивост и високомерие.

Иван Първанов