И НИЙ СМЕ ДАЛИ… 4. Проф. Димитър Съселов – откривателят на стотици космически светове

Продължаваме представянето в рубриката на известни в цял свят българи, изобретатели и откриватели, като днес ще насочим вниманието си към областите на астрономията и космоса. Герой на нашия разказ ще бъде проф. Димитър Съселов. Той е роден в 1961 г. в София и е внук на известния български историк Димитър Съселов, чието име носи.

Средното си образование завършва в Несебър и Бургас, след което се записва да следва във Физическия факултет на Софийския университет.

Още като студент негово научно изследване по астрономия е публикувано в международно списание. Статията му става повод той да получи покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада.

Заминаването му съвпада с падането на Живковата власт и началото на демократическите промени у нас. След успешното завършване на висшето си образование в Канада, Димитър Съселов продължава с научната си кариера.

През 1998 г. е поканен за професор в Харвардския университет, където между 1999 и 2003 г. е главен лектор в Департамента по астрономия. След това е назначен за шеф на Център по астрономия и мултидисциплинарен център към университета.

Целта на тези два центъра е да събират световноизвестни учени от различни области и да дискутират изследването на живота на земята в контекста на цялата вселена.

Научните интереси на самия Съселов са изключително разнородни, но са неотменно свързани с вселената и с космоса: взаимодействието между светлина и материя, структурата на звездните тела и планетите, бъдещето на човечеството, свързано с овладяване и заселване на космоса.

От началото на новия, 21 век, българинът съсредоточава усилията си върху

опитите за откриване на нови небесни тела.

Той и неговият екип чрез телескопа Кеплер на базата на т.нар. „транзитен метод” успяват да открият не едно и две, а стотици нови и неизвестни до този момент небесни тела и планети, подобни на Земята. Съселов е на мнение, че

само в нашата галактика съществуват над 100 милиона подобни на Земята планети.

През 2002 г. Съселов и колегите му успяват да открият най-далечната планета OGLE-TR-56b, намираща се в съзвездието Стрелец. Тя е открита чрез транзитния метод и три месеца по-късно съществуването й е потвърдено и чрез доплерова спектроскопия.

Дванадесет години по-късно, през 2014 г. българинът, участвайки в мисия на НАСА,

откри още едно небесно тяло – планета с предполагаемо съществуване на атмосфера.

Новооткритата планета „Kepler-10c” се намира на 560 светлинни години от Земята и според българския учен откриването й може да промени изцяло съществуващата досега концепция за произхода и начина на образуването на нашата родна планета.

„Това е Годзилата на Земите и големите и размери подсказват по-скоро планета от типа Нептун – по-голяма от Земята, с дебел слой водород и хелий.

Новата мегапланета има маса 17 пъти по-голяма от тази на Земята и се върти около слънце, подобно нашето, за 45 дни.

Тя трябва да е запазила атмосферата си, тъй като е достатъчно голяма и масивна, за да не може атмосферата да се отдели от нея. Планетата обаче е твърде гореща, за да може да се очаква на нея да е просъществувал живот.

Новооткритата планета показва обаче, че Вселената е способна да създаде големи скални планети дори и по времето, когато необходимите за това тежки елементи като силиций и желязо са били все още редки.

Младата Вселена по онова време е съдържала само водород и хелий” обяснява проф. Димитър Съселов. Сред неговите трайни научни интереси в областта на астронавтиката и космоса е и

въпросът за бъдещото заселване на чужди планети от жители на Земята.

Като според българския учен, най-подходящата за това планета е нашият съсед Марс.

„Марс се явява общ приоритет за много и различни държави, бих казал за човечеството като цяло, по простата причина, че е най-близката по условия за живот или на ресурси планета в Слънчевата система.

Лесно се стига до Марс, лесно се каца на него, лесно се изследва повърхността на планетата, която в известен смисъл има много общи неща с географските терени на Земята.

С оглед на ресурсите, Марс има възможности, които не са толкова очевидни на други места в Слънчевата система.

Може би за следващите две или три столетия Марс е очевидното и най-лесно за заселване място отвъд нашата Земя в Слънчевата система.

Това е бъдещето на човечеството, един ден да има не само учени и астронавти на повърхността на Марс, но също така и хора, които да живеят постоянно там.

Аз желая пълен успех на всички космически мисии, независимо от кои страни са. Защото е повече от очевидно, че

бъдещето на човечеството е в Космоса”,

смята проф. Димитър Съселов. Той споделя, че ако има възможност, би летял до Марс, но след това не смята да остава да живее там, а иска да се върне обратно на Земята.

Според учения през последните десетина години има все по-голям става шансът и за осъществяване на контакт и с извънземни цивилизации, в рамките на глобалното изследване на космоса. Причините за това, според проф. Съселов, са две.

Първата е намирането на милиони нови подобни на Земята екзопланети, върху които вероятността за съществуване на разумен живот е доста голяма. Според учения, само в рамките на нашата Галактика има 10 милиарда планети, подобни на нашата.

Втората причина е, че в сравнение с вече изминалите години, днес има много повече и по-модерни начини и инструменти за търсене и откриване на останки и белези за съществуване на живот на изследваните планети. Според проф. Съселов обаче, не бива да се очаква, че откритите форми на живот на чуждите планети ще бъдат мислещи и разумни същества, а най-вероятно е те да бъдат едноклетъчни организми и микроби.

На въпроса не се ли страхува, че един контакт с напреднала и развита мислеща извънземна цивилизация може да доведе до унищожаането на Земята и човешката раса, българският учен е по-скоро оптимист.

„Ако те са толкова силно развити, че да могат да ни навредят,

то най-вероятно те вече ще знаят, че ние сме тук и без ние да се опитваме да търсим контакт с тях. И ако те са толова развити и искат да ни унищожат, смятам, че ние нищо не можем да направим. В това отношение аз съм малко фаталист”, споделя проф. Димитър Съселов.

Макар и да не живее в България, ученият космолог продължава да се интересува от ставащото в родината.

Според него българите са със заложен изследователски ген.

„Като си мисля, българите са част от този хомо сапиенс, които са пътували и изследвали много надалеч. За мен това е част от историческото наследство на българите като изследователи.

И аз като българин се радвам, че днес в България има толкова много добри учени и млади хора, които живо се интересуват и се занимават с наука.

Много съм щастлив, като видя, че голяма част от тях са успешно реализирали се учени по целия свят. На мене самия като българин това ми е най-драго”, споделя Димитър Съселов.

Той споделя още, че основните въпроси, които са го вълнували през целия му живот и на които той търси отговор чрез науката, са три:

какъв е произходът на Вселената, що е живот и откъде той произхожда и що е разум и как се стига до него.

„На първите два въпроса през годините намерих отговор. Но на третия въпрос все още не, и нямам никаква представа и не зная как да го реша”, доверява световноизвестният учен българин проф. Димитър Съселов.

Иван Първанов