Паметникът на Стефан Стамболов посреща гостите на Самоводската чаршия

Вече 28 години монументален паметник на Стефан Стамболов всеки ден посреща гостите на емлематичната Самоводска чаршия във Велико Търново.

Идеята за построяване на паметник на бившия български министър-председател възниква още в първите години на демокрацията, а

на 21 май 1993 г. е създаден и Национален инициативен комитет по изграждането му.

За пръв председател на комитета е избран тогавашният председател на общинския съвет Георги Димитров.

Мястото не е избрано случайно. Предполага се, че на това място е била родната къща на Стефан Стамболов. Само на стотина метра по-надолу се намира ханът, стопанисван от Никола и Янко Стамболови, бащата и чичото на бъдещия революционер, хъш и политик.

Общината дарява безвъзмездно мястото за паметния знак.

Обявен е национален конкурс за идеен проект

На 11 май 1994 г. специалната комисия за оценяване на подадените предложения класира на първо място проекта на скулптора Ненко Маров и архитекта Лъчезар Лалев.

И двамата мъже са сред най-изтъкнатите имена в своите професинални области.

По онова време проф. Ненко Маров е преподавател във Факултета по изобразителни изкуство, подготвил няколко поколения свои талантливи наследници. Във Велико Търново той е автор на паметниците на Никола Пиколо, лъва пред крепостта Царевец, композицията „Занаятчии“ на входа на село Орешак. Архитект Лъчезар Лалев пък е проектант на пространствата както около паметници и монументи, така и на цели селища.

Проектът на двамата представя Стамболов в битието му не на хъш и революционер, а на български политик и държавник. Той е изобразен изправен в цял ръст, подпрян на бастуна си и поставил дясната ръка върху сърцето си. Главата и погледът му са обърнати на запад, към новата градска част. Положението на бастуна леко назад е от голямо значение, тъй като той служи за центриране и уравновесяване на композицията.

Паметникът е изграден изцяло с дарителска средства,

като за една година са събрани 2,68 млн. денонимирани лева. Близо 150 физически и юридически лица са вписани в почетния списък на дарителите. Сред тях са няколко банки, бизнесмени, както и фондът „13 века Българиа“.

От физическите лица дарения правят президентът Жельо Желев, Благовест Сендов, който по това време е председател на Народното събрание, почетният гражданин на Велико Търново Петър Аладжов. Бронзът за скулптурата също е дарение от софийска фирма. А отливането й е извършено в Комбината за монументална пластика в столицата.

Паметникът е открит официално на 6 юли 1995 г., датата на която Стамболов умира

след като няколко дни по-рано е нападнат и жестоко посечен от наемни убийци македонисти в центъра на София. На откриването му, което съвпада с отбелязването на 100-годишнината от убийството на политика, присъства държавният глава – президентът Желев.

Церемонията се предава пряко по националната телевизия и на нея присъства множество не само от старата столица, но и от цялата страна.

В началото на честването актьорът Милен Иванов изпълни едно от стихотворенията на Стамболов, „Бащин съвет“. Слово за живота и делото на именития държавник произнесе проф. Димитър Иванов, председател на Управителния съвет на Института на теория и практика на лидерството. Митрополит Григорий отслужи заупокойна литургия. Като част от честванията беше и организираната в Регионалния исторически музей кръгла маса, посветена също на бившия революционер и държавник.

Стефан Николов Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново, като произходът му е от Трявна.

Баща му е съзаклятник от Велчовата завера, който успява да се спаси от смърт след нейното разкриване. След като завършва основното си образование в родния си град, Стефан заминава да учи в Одеската духовна семинария, но не я завършва. Озовава се в Румъния, където се присъединява към хъшовете в кръчмата на Странджата и заедно с тях крои планове за освобождението на родината. Един наш историк беше нарекъл Стамболов „революционер без революция“ и това определение не е много далече от истината. В 1875 г. той е изпратен да организира въстание в Южна България. Въстанието останало в нашата история като Старозагорското, е потушено преди да успее да се разгърне.

Година по-късно Стамболов е изпратен за главен апостол в Първи Търновски революционен окръг, но след преждевременното избухване на въстанието в Средногорието, в Търновско става провал и започват арести. За да се спаси, Стамболов е принуден да се крие в Самоводене, преди да успее да се измъкне тайно и да мине Дунава.

По време на Руско-османската война от 1877-78 г. е военен кореспондент на руски вестник и участва в осигуряването на храна и фураж за руската войска.

След Освобождението настъпва главоломното издигане на Стамболов в българската политика.

Едва 25-годишен той вече е депутат, а на 31 години е председател на парламента. След абдикацията на княз Александър Батенберг Стамбалов е човекът, който успява да наложи на българския престол Фердинанд Сакскобургготски за владетел. И само няколко години по-късно горчиво ще се разкайва за тази своя постъпка. В средата на 90-те години между величеството и премиера настъпва остър конфликт. На 3 юли 1895 г. Ст. Стамболов е нападнат в центъра на София и е жестоко насечен от няколко македонисти. Подробностите около нападението красноречиво говорят, че то е организирано „отгоре“, най-вероятно направо от двореца. Три дни по-късно бившият министър-председател умира от раните си.

Оценката на историците за политиката на Стефан Стамболов през годините е доста противоречива.

Едни го заклеймяват заради това, че е обърнал гръб на Русия и я е превърнал в основен враг на българската държава. Освен това според противниците на Стамболов, той е създал условия на чудовищна корупция в държавата. Според други пък влошаването на отношенията с Русия и обръщането на кормилото на държавния кораб в посока към европейските монархии е спомогнало за бурното икономическо развитие на нашата страна в края на XIX век.

Дори и днес, от дистанцията на времето, е трудно да се даде едно категорично становище за Стамболовото управление. Подобно на други велики личности той е изпълнен с дълбоки противоречия. Безспорно е обаче, че е притежавал изключително силна воля и твърдост. И това достатъчно ясно е изразено върху лицето му на паметника във Велико Търново.

Иван Първанов