Красимир Цанев мечтаел да работи в зоологическа градина, но станал учител

След 39 години в СУ „Емилиян Станев“ биологът се пенсионира, за да се отдаде на домашната си градина

СЛЕД 39 ГОДИНИ УЧИТЕЛСТВАНЕ БИОЛОГЪТ КРАСИМИР ЦАНЕВ ИЗБРА ДА СЕ ПЕНСИОНИРА И НАЙ-ПОСЛЕ ДА СЕ ОТДАДЕ НА ЛЮБИМОТО СИ ЗЕМЕДЕЛИЕ.

Той е и последният учител, назначен в СУ „Емилиян Станев“ от първия директор на училището – Гинка Стефанова.

Колко ученици е имал и колко випуска е изпратил като класен ръководител, той не помни. Казва, че по-важно за него е, когато на улицата го спират млади мъже и жени и настървено започват да му обясняват кои са, в кой клас са учили и да му припомнят общи случки от общата им история в училище „Емилиян Станев“.

24 септември е датата, на която Красимир Цанев е бил назначен на работа в най-голямата гимназия в областта. Годината – 1984-та. Не е работил в нито едно друго училище и никога не е искал да сменя работното си място. За всичките тези 39 години той има само една изневяра на любимото си училище – за 6 месеца е опитал да бъде старши експерт по биология в Регионалното управление на образованието. След това се върнал при децата.

НАЧАЛОТО, КОЕТО ПРИЛИЧА НА ПРИКАЗКА

„Аз не исках да ставам учител. Обичах толкова много птиците, че мечтата ми беше да работя в зоологическата градина в София. Когато съм разказвал това на децата, те неизменно казваха: „Господине, ама то тук не е по-различно!“. Въпреки че в дипломата ми пише първо, че съм биолог, после – учител по биология с втора специалност химия, в онова време ни назначаваха директно за учители. И моето разпределение беше за село Обединение. Трябваше да преподавам биология, химия, физика, география и другите предмети вече дори и не ги помня. Назначиха ме на 1 септември и останах до 15-и. Междувременно трябваше да отида на съвещание по география, което преобърна живота ми“, връща се назад във времето Красимир Цанев.

Докато марширувал към въпросното съвещание, той се сблъскал с директора на тогавашното ЕСПУ „Емилиян Станев“ Гинка Стефанова, която била негова учителка в ОУ „Бачо Киро“. Тя го спряла и го заразпитвала как я кара, а той отговарял послушно и подробно. „Виж сега – казала накрая Гинка Стефанова – тук трябваше да дойде една учителка по биология, но не дойде и мястото е свободно. Отивай веднага в инспектората!“.

„Тогава там ставаха назначенията не както сега – от директорите. И аз отидох, подадох молба, назначиха ме. Никога няма да го забравя този 22 септември 1984 г. Влязох в училище и г-жа Стефанова буквално ме бутна в една класна стая. Нямах представа нито в кой клас влизам, нито какъв урок ще преподавам. Влязох в 10 „а“ клас, в който тогава учеше Александър Ковачев, сега доцент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Последният ми час тази година беше в 10 „б“ клас, в който ученик е синът на Александър – Марин Ковачев. Само буквичката на класа е различна“, усмихва се Красимир Цанев, който е възпитаник Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Когато говорим за това как съдбата е затворила колелото, Красимир Цанев казва,

че в кариерата си на учител най-добре и лесно се е разбирал с първите си класове и с последните. „Разликата между учениците тогава и сега е огромна, но общото между тях е доброто възпитание. Сякаш наистина се завъртя цяло огромно колело. В средата му имаше огромен луфт. В началото на 90-те, годините на ранния преход, в училище беше тегаво – неориентирани действия, странни реформи и анархия. Толкова анархия, че по едно време на учениците им бяха позволени 60 неизвинени отсъствия. Представяш ли си – това е една работна седмица, че и отгоре, в която ти да не ходиш на работа. Е, кой работодател ще позволи това?“, вдига рамене г-н Цанев и признава, че въпреки всичко никога не е искал да напуска професията си.

А може и да е, защото е зодия Дева (роден е на 9 септември) и като всички Деви, никак не обича промените, свързани с работата, защото те водят и до промени в приятелското обкръжение.

СТРАСТТА ДА СИ УЧИТЕЛ

Красимир Цанев разбрал, че да бъде учител, е неговото призвание, в мига, в който застанал пред децата. И не съжалява за избора, който направил преди близо четири десетилетия.

Работил е с петима директори и заедно с децата се учил на много тънкости в професията. През 1994 г. в СУ „Емилиян Станев“ имало дори биологически паралелки. Те съществували докъм 2015 г. и тях г-н Цанев приема за един от най-сериозните си успехи. Голяма част от учениците вече са медицински сестри, ветеринарни и хуманни лекари, кинезитерапевти.

И КРАЯТ НА КАРИЕРАТА

„Краят, да ти призная, не е толкова бляскав. Накрая не ми харесваше да бъда учител заради безкрайните и безсмислени промени. Това безцелно лутане, което ни доведе само до някакви случайни попадения на чужди думи, не е добре нито за учителите, нито за децата. Говорим за проектно базирано обучение, за комуникативни компетентности, компетентностен подход, пък какво значат? Пробутват ни ги като панацея в образованието, а виж докъде стигна то!“, въздиша г-н Цанев.

Обаче края той винаги ще свързва с 10 „б“, с който имал последен час в последния си учебен ден. Децата се появили с торта и дръпнали такава трогателна реч, че Красимир Цанев се разплакал. Признава, че не помни всичко от тази реч, но благодарността на децата заради отношението, което той е имал към тях, няма да забрави. „Може би две-три седмици преди този ден те ме изнудиха да си направим обща снимка. Казаха: „Господине, нека сега, че в последните дни кой знае дали ще се появим всички на училище“. На мен ми стана малко криво, а те… Получих снимката в рамка на 30 юни, когато беше последният ми час с тях. Дойдоха всички!“, усмихва се Красимир Цанев.

После рязко сменя темата и започва с ентусиазъм да говори за голямото си хоби – земеделието. Разказва за градината си на село, която е пълна със зеленчуци и подправки, за овощните си дървета и искрено се ядосва на прасковите, които тази година решили да му се опънат.

Когато не се кара на прасковите и не земеделства в градината, той ходи на риболов и прави дребни ремонти вкъщи. Освен това посреща у дома любимите си хора и се радва на двама пораснали вече синове.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА