Водещи новиниОбщество

Великотърновка извади на бял свят дневниците на дядо си, пленен от немците през 1944 г.

Хитлеристите принуждавали Йордан Поликрайщов да копае окопи, а американците го „освобождават“ и пращат в лагер

 

ВПЕЧАТЛЯВАЩАТА ИСТОРИЯ НА ВЕТЕРАНА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ЙОРДАН ПОЛИКРАЙЩОВ РАЗКАЗА ПРЕД „БОРБА“ НЕГОВАТА ВНУЧКА ЙОРДАНКА.

Хитлеристите принуждавали Йордан Поликрайщов да копае окопи, а американците го „освобождават“ и пращат в лагер. ВПЕЧАТЛЯВАЩАТА ИСТОРИЯ НА...
Йордан Поликрайщов във войнишка униформа.

Тя показа дневници, писани в тежки моменти на пленничество и в нечовешки условия.

Кръстената на своя дядо Йорданка е всъщност популярната местна писателка Данна Донку, която иска да издаде спомените на Йордан Поликрайщов в книга. Тя е слушала разказите на своята баба и много пъти е прелиствала дневниците му.

Неговата история е изключително интересна. Той е роден на 12 септември през далечната 1919 г. в горнооряховското село Драганово. Макар да бил изключително умен и начетен, не е успял да завърши гимназия поради липса на средства. Въпреки това по-късно става библиотекар, общественик, партиен деец, председател на Общинския съвет в Драганово, а впоследствие и кмет. Има сериозни заслуги за икономическото и културното развитие на селото. Вкъщи имал огромна библиотека на български и на руски език.

ЙОРДАН ПОЛИКРАЙЩОВ Е МОБИЛИЗИРАН ПРЕЗ 1944 Г., А НЕГОВИЯТ ПОЛК Е РАЗПОЛОЖЕН В ЗАПАДНА СЪРБИЯ С ЩАБ В ГР. КРАЛЕВО.

В началото на септември под натиска на събитията полкът започва да се изтегля към България. Но когато наближават границата, изненадващо са обградени от германски части. Много войници са пленени, сред тях е и Поликрайщов, след което ги откарват в Германия. Известно време са в лагер край Нюрнберг. След това ги откарват на запад, близо до фронтовата линия, срещу американците. Копаят окопи, разчистват пътища. Живеят в отвратителни помещения, получават храна колкото да не умрат от глад. Щастливи са, ако по време на работа намерят на полето картофи, цвекло и други зеленчуци или изхвърлена на боклука храна. Работят в студ и дъжд, като оцеляват по чудо.

ПРЕЗ НОЩТА НА СВЕТЛИНКАТА НА МЪЖДУКАЩИЯ ФЕНЕР, МАКАР И КАПНАЛ ОТ УМОРА И ИЗТОЩЕН ОТ ГЛАД, ПОЛИКРАЙЩОВ ПОПЪЛВА АЛБУМ ЗА СВОЕТО ПЛЕННИЧЕСТВО.

Албумът е направен от подшити листове от груба амбалажна хартия, взета от книжни чували за цимент. Само с нея успял да се снабди. Всяка страница на албума е изписана със ситни красиви букви, украсени с винетки и илюстрирани сполучливо със сцени от пленническия живот. Значително място заемат спомени от Драганово, стихове, рисунки. Затрогващо е обръщението му към съпругата, останала на село с малки дечица. Интересна е рисунката „Пленнически пазар“, в която става ясно, че разменната монета всъщност са цигарите. Един хляб е струвал между 2 и 3 цигари…

„Когато дядо заминава на война, оставя баба ми бременна с първото им дете. До самото си завръщане той не е знаел родило ли се е живо и здраво, момче ли е, момиче ли е. Писал е стихове до нероденото си дете с надеждата да го прегърне. Слава богу, всичко това се е случило и дядо ми е оцелял, за да прегърне моя вуйчо, а и да може след години да се роди и мама. Иначе днес нямаше да ме има, за да пиша всичко това“, разказа за „Борба“ Данна Донку.

В КРАЙНА СМЕТКА АМЕРИКАНЦИТЕ ОСВОБОЖДАВАТ ПЛЕННИЦИТЕ СЛЕД 6 МЕСЕЦА. НО НЕ ГИ ПУСКАТ ДА СИ ОТИДАТ И ОТНОВО ГИ ВКЛЮЧВАТ В ЛАГЕРИ, МАКАР И ПРИ МАЛКО ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ.

Откарват ги във Франция, в Льо Ман, а по-късно в Шербург, на брега на океана. След усилията на нашето посолство са освободени и едва през юли 1945 г. се завръщат в България.

Дневниците Йордан Поликрайщов проследяват в детайли цялото мъчно „пътуване“ с много подробности, рисунки от местата, на които са били. От време на време вписва стихове на Ботев и разнообразни илюстрации.

„Някои от тях стягат за гърлото, като например затворнически черпак, който сипва храна, с надпис „Най-любимата гледка“. Рисунки на родната къща и улици в Драганово с надписи „Докато още си ги спомням“, сцени с мечтаното завръщане у дома. Наистина не знам как е имал сили и енергия да рисува, да мечтае и да пише така красиво в тези книжни сувенири, но пък вероятно точно жаждата за духовна храна му е давала сили да издържи, когато е нямало друга. Гладуването и мизерията са основен пункт. Писмата до баба са наистина хем тъжни, хем мили, хем пълни с надежда, че пак ще се видят. Стихотворенията му на различна тематика са наистина прекрасни и докосващи. Не знам защо не е продължил да пише, но това са единствените стихотворения, които имам от него“, разказа още Данна Донку.

След завръщането от пленничество дядо й придобива много болести вследствие на дългото гладуване и недохранване. По-късно се разболява и от диабет заради преживян стрес.

„Аз си го спомням болен, но усмихнат и смирен човек. С въображение и дар слово, с книга под ръка, с разнообразни интереси. Обичлив и грижовен към внуците си – всеки от нас има по един тефтер дневник с всички бебешки неща и подробности, които в днешни дни майките правят. Първите ми думи, първите крачки, любимите ми неща като бебе знам от дневника, който ми е водил дядо“, разказва Данна.

Подробности за неговото пленничество има публикувани в книга с автори Илия Гогев и Елена Бонева, които пишат за видните жители на Драганово.

Михаил МИХАЛЕВ

One thought on “Великотърновка извади на бял свят дневниците на дядо си, пленен от немците през 1944 г.

  • Ако не броим болестите, може да се каже, че е извадил късмет. Защото вместо пленничество можеше просто да влезе в списъка на убитите.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *