Търновско училище инвестира в своя възпитаничка, тя се върна като преподавател

Габриела Петрова е първият ученик, на когото СУ „Ем. Станев“ пое всички семестриални такси в университета

НА 15 СЕПТЕМВРИ ГАБРИЕЛА ПЕТРОВА ЩЕ ПРЕКРАЧИ ОТНОВО ПРАГА НА СУ „ЕМИЛИЯН СТАНЕВ“, НО ТОЗИ ПЪТ КАТО УЧИТЕЛ.

Тя е само на 23 години и току-що е завършила биологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Възпитаник е на най-голямата гимназия в областта, учила е тук от 1-ви до 12-и клас и поема щафетата от биолога Красимир Цанев, който се пенсионира след 39 години учителстване. Освен това Габриела е първият ученик, на когото училището пое всички семестриални такси, срещу което тя се задължаваше, след като завърши, да се върне в своето училище като учител по биология и химия.

„Аз бях в 12-и клас, когато сключихме с г-жа Котларска този безпрецедентен договор. Един ден минавах покрай кабинета й, тя ме видя и ме покани да си поговорим. Попита ме тогава към каква специалност съм се насочила, каза ми, че след четири години ще й трябва учител по биология и химия и ми предложи това споразумение“, разказва Габриела.

„От доста време знаех, че Габи иска да бъде учител, затова реших да поговоря с нея. А и не е без значение това, че тя има в рода си учители – майка й е преподавател точно по биология и химия. Това е една от професиите, които някак се предават по гените и кръвта. Децата на учители несъзнателно научават много за професията, което дава огромно предимство на Габриела. Тя интуитивно знае как да се отнася с учениците, как да разговаря с тях, а това са важни подробности, които младите учители научават след 7 – 8 години работа“, казва Кина Котларска, която е първият директор в областта, направил тази смела стъпка, за да обезпечи училището си откъм кадри.

Габриела била сред най-активните ученици в гимназията.

Членувала в Ученическия парламент, участвала в проекти, била лектор в Младежкия червен кръст и често заставала пред свои връстници и по-малки деца, за да говори по здравни и общественозначими теми. Но… Учила в паралелката по графичен дизайн и в някакъв момент си представяла, че ще работи в рекламната агенция на сестра си, а към момента на разговора плановете й били да кандидатства предучилищна и начална училищна педагогика.

„Не се съгласих веднага. Обаче предложението започна да ме човърка. Освен че майка ми е учител по биология и химия, дядо ми е ветеринарен лекар и природните науки не са ми чужди. Тогава си казах – това е възможност, каквато човек не получава всеки ден. Ако не приема, един ден сигурно ще се чудя какво би било, ако… Как ли би се развил животът ми, докъде бих могла да стигна като учител… Не искам да съжалявам за пропуснати възможности, затова приех“, усмихва се Габриела, която вече е подредила кабинета по биология и е започнала да го запълва със себе си.

Никой от преподавателите й в Пловдивския университет не научил за договора, който Габриела е сключила с училището си.

Казала на колегите си, когато в някакъв момент всички започнали да споделят плановете и желанията си за професионално развитие след университета. И сега те заедно с Габриела чакат 15 септември и нямат търпение тя да им разкаже как е преминал първият й ден като учител.

„Притеснявам се малко, вълнувам се от момента, в който учениците ще започнат да влизат в кабинета по биология. Аз няма да съм класен ръководител, но ще преподавам на всички шести класове предмета „Човекът и природата“ и на всички седми класове предмета „Биология и здравно образование“. Моят опит като учител е само от стажантската ми практика, но зная, че първите думи и жестове са важни, защото в тях е скрита магията. Искам да грабна учениците, да предизвикам интереса им към биологията. Да ги накарам да мислят логически, не да учат наизуст материала в учебника“, казва Габриела. След това допълва, че като ученичка винаги е харесвала справедливите си учители. Дори и да са по-строги и по-изискващи към учениците, точно те са тези, на които можеш да се довериш, защото пред тях всички са равнопоставени.

„Аз искам да бъда вдъхновител. Искам да помогна на учениците да опознават себе си, да се чувстват сигурни в средата, в която живеят, да са отговорни, да имат ясна гражданска позиция. Това за мен е добрият учител и такава искам да бъда“, усмихва се Габриела Петрова.

Тя е категорична, че ще запише и магистратура, но все още обмисля дали да продължи с биология или да учи и физика.

Сигурна е обаче, че още й се занимава с доброволческа дейност в Червения кръст и още народните танци са й страст. И няма как да е иначе, след като 12 години е танцувала в „Българче“. Освен това Габриела обича да пътува и мечтае някой ден да стигне до Африка и още по-конкретно – да види и усети Камбоджа.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката и личен архив