Сърбинът с търновско сърце Зоран Баич: „Българи и сърби сме един народ, само говорим на различни диалекти“
Вълнуваща вечер с поезията на български и сръбски поети, пръснати в повече от 40 държави по света, предстои в читалище „Надежда“ във Велико Търново.
Сдружение „Сръбско-българско приятелство“, регистрирано в Нови Сад през 2013 г. и София (2015 г.), вече 10 години организира конкурс за поезия и на 16 септември от 18 часа ще бъде представена антология, събрала творбите от последния конкурс. В момента се приемат творби за 11-ия, като крайният срок е 5 ноември 2023 г. Вече около 50 участници са изпратили своите поетични откровения, които също ще бъдат публикувани.
В поетичната вечер ще участват включени поети в антологията от цяла България, свои стихове ще четат и търновски автори. Група „Песни и приятели“ с музикалните си изпълнения ще раздвижи още повече приятелската атмосфера на културното събитие. Поканени са всички, за да получат истинска духовна наслада, а и да се запознаят с предишните сборници. Досега представянето на поетите от двете страни бяха в София, за първи път се прави във Велико Търново, а от следващата година събитието окончателно се мести в старата столица, най-вероятно по време на изложението „Културен туризъм“.
Инициатор и вдъхновител на проявата е сърбинът от Нови Сад, но с търновско сърце Зоран Баич. Помага му бившата баскетболистка към „Етър“ Милка Рашева, сестра на известната спортна журналистка и основател на студио „Румина“ Румяна Начева. Със Сърбия я свързва старо приятелство, има и роднини във Войводина. Запознава се със Зоран преди две години, започнала да му помага в превода на списанието. Тя също ще представи свое стихотворение, посветено на Велико Търново. „Като болярка, исках духовната и историческа столица на България да получи своето почетно място в дейността на Зоран Баич, който е наистина голям радетел на сръбско-българските отношения. Заслужаваше да му подам ръка и да го свържа с местната интелигенция. Убедих го да преместим конкурса във Велико Търново и се радвам, че той прие“, споделя Милка Рашева.
Колоритна личност, при общуването с която преградите падат веднага, Зоран владее и говори чудесно български език. Със старата столица е свързан отдавна, тук е завързал крепки приятелства, някои с давност повече от 20 години. Той е и редактор и водещ на радио-телевизионните емисии на български език „Приятелска дума“ – единствените в западната ни съседка, които са към обществена медия, а именно тази в Нови Сад в автономната област Войводина. Както казва Зоран, направихме го, дано има наследници да продължат делото ни. Сърбинът е редактор и на двуезичното списание със същото име, което излиза от тази година и се разпространява безплатно. Председател е и на българо-сръбското сдружение, регистрирано у нас. „Интересно е, защото в предаванията говорим само за култура, спорт и туризъм. Политика няма, но каним от време на време и кметове на градове от България – на Лом, Белоградчик, зам.-кмета на Сливен. Преди няколко месеца в Арбанаси взех интервю, което беше излъчено по телевизията и от общинския съветник от Велико Търново Георги Недев. С всички тях сме приятели. При нас всичко е приятелство. А с кмета Даниел Панов се познаваме още от времето, когато беше управител на ТИЦ Велико Търново. Надявам се и той да уважи събитието, нали сме в неговия град…“, казва Зоран Баич.
Истински приятел на българите, той е изцяло със сръбски корени, макар родът му да е от Босна и Херцеговина, град Дръвар. Самият той е роден в Нови Сад през 1965 г. Споделя, че като започнало излъчването на емисиите, тръгнала приказка за него: баят – босненец, роден в Нови Сад, излезе най-голям българин от всички българи.
„И сърби, и българи носим еднакъв темперамент, балкански. Смятам, че сме един и същ народ, само диалектът ни е различен. Дори не казвам, че сме комшии, трябва да живеем заедно. И жените ни си приличат. Докато не заговори, не знам дали е сръбкиня, или българка“, казва уверено, но с усмивка Зоран Баич.
27 години работил в сферата на туризма, имал своя туристическа фирма, почти преди толкова години за пръв път посетил Търново. После много пъти. Зоран първи в Сърбия започнал да предлага България като туристическа дестинация и да организира почивки по южното ни Черноморие. Постепенно разширил дейността си с екскурзии из цялата ни страна. А как научил езика ни? „Като започнах да водя групи тук, нормално е, всички българи говорят на български, аз – на сръбски. Малко ми стана скучно, единственият на масата, който не знае езика, бях аз. Заслушвах се, оттук хвана дума, оттам изречение и лека-полека го научих“, разказва с усмивка Зоран. А във Велико Търново се чувства като у дома си. „Като ме видят по улиците, викат ми „здрасти“, питат ме кога съм пристигнал, все едно съм си у нас“, допълва сърбинът.
Той е икономист по образование, завършил е в Университета в Нови Сад, но интересите му са доста разностранни. Навремето играл футбол в двата новосадски отбора. Наследил любовта към този спорт от баща си Славчо Баич, известен треньор в Нови Сад. Поначало е любител и е тренирал колективни спортове. Свири и на китара.
Сдружението, най-вече в негово лице, извършва цялата подготовка при снимките на сръбския филм „Чизмаши“ през 2015 г. на Самоводската чаршия. „Тъй като действието се развива в Скопие през 30-те години, махнаха всички антени на операторите. Един възмутен жител се провикна от балкона, че нямало да може да си гледа филма по телевизията. „Ама ще гледаш филм на живо“, му казах аз. Много весели моменти имаше. А Ангел Ганцаров, който също участва, през 5 минути ме караше да ходим да пием бира. Три дена бяха снимките, а аз бях двайсетина дена в Търново тогава. Голям екип дойде, към 200 души. Заехме целия хотел „Етър“, при Пешо в „Сити“. Всяка вечер бях в пъба, тука беше и вечерята след снимките, и запивките до съмнало. В „Сити пъб“ беше и тържеството след последния ден на снимачния процес“, спомня си Зоран.
А сборниците на антологията ще бъдат предоставени на училища и библиотеки.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. авторката
