Водещи новиниОбразование

В ОЧАКВАНЕ НА ПЪРВИЯ ШКОЛСКИ ЗВЪНЕЦ! „НЯМА БЪЛГАРСКО ДЕТЕ, КОЕТО ДА НЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ И ПИШЕ”… В МИНАЛОТО

Още от епохата на Възраждането Велико Търново се слави като град с утвърдени културно-просветни традиции, а образованието винаги е на почит и заема водещо място в духовното битие на старостоличани.

За старата столица с пълна сила се отнася констатацията на Макгахан, американец от ирландски произход, пристигнал у нас като специален кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз” по време на кървавите събития през пролетта на 1876 година: „Няма българско дете, което да не може да чете и пише”.

След Освобождението образователните традиции съществено се обогатяват и адаптират към новите потребности на възкръсналата за самостоятелен живот държава.

Още през 1879 година по инициатива на митрополит Климент в града се основава Девическа гимназия, която води своето начало от търновското общинско девическо училище. Тя е сред първите подобни учебни заведения в България. Първоначално цялостната дейност по функционирането на образователната гордост на града се поема лично от висшия духовник. Като израз на признателност към делото му от 1901 година учебното заведение вече се нарича „Митрополит Климент”, а по-рано, през 1886-1887 година, то се настанява в нова сграда. Красивата постройка бързо става един от символите на ново Търново, а качественото образование привлича все повече ученички. През годините в Девическата гимназия преподават авторитетни учители, сред които Райна Футекова (Райна Княгиня), Моско Москов (той е и директор), Виктория Живкова (Вела Благоева), Цани Гинчев, д-р Зоя Ставрева и други. В наши дни зданието приютява факултета по изобразително изкуство.

На 20 септември 1880 година се полага началото и на Мъжката гимназия „Св. Кирил”. Строежът на собствена сградата преминава през много и различни перипетии. През 1897 година се определя поредното място за градеж, което е и последно – под площада на Царевец, където внушителното здание се намира и до днес на мястото на Куршумли джамия. Финансови и други причини забавят бързото изпълнение и сградата е завършена едва през есента на 1909 година. Освещаването й от митрополит Антим на 20 септември същата година се превръща в истински празник за града и околните селища.

Радостта на учителите, учениците и жителите на Велико Търново от новата придобивка е твърде кратка. Голямото земетресение от 1 юни 1913 година нанася огромни щети на сградата, използвана като лазарет по време на Балканската война. Под руините на гимназията остават много ранени войници, в разчистването на терена и изнасянето на труповете участват и турски военнопленници.

Минават доста години до пълното възстановяване на постройката. Ремонтът започва едва през 1925-а и продължава до 1930 година. Възобновяването става факт благодарение на проявената отзивчивост на тогавашния министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството Янко Стоянчов (Стоенчев), който е роден във Велико Търново през 1881-ва, а през 1900 година завършва Мъжката гимназия “Св. Кирил“.

Емблематичното за града учебно заведение дарява на България бележити дейци в различни области на литературата, изкуството, науката, сред които Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев, Димо Кьорчев, Димо Минев, Йордан Маринополски, Камен Зидаров, Кирил Христов, Стефан Мокрев, Стефан Дичев, Антон Дончев, Петко Й. Тодоров, Цоньо Калчев, Асен Русков, Бончо Бончев, Борис Денев, Владимир Кавалджиев, Деньо Чоканов, Димитър Панов, Кирил Вапорджиев, Константин Кисимов, Моско М. Москов, Михаил Попов Илиев, Серафим Северняк, проф. Николай Генчев…

Приемник на „Св. Кирил” е Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”.

На 1 септeмври 1898 година отваря врати и първото частно професионално учебното заведение, наречено „Трудолюбие“. То е уредено по образец на подобни училища във Виена. В него девойки от града и околните селища усвояват професия за изкарване на прехраната си. След смъртта на своята благодетелка (1908 г.) школото се преименува в Женско професионално училище „Мария А. Попова“ (известно е в града като Стопанско училище). Помещава се в къщата на Мариола (Мария) и Ангел Попови (срещу Паметника на обесените). На неговото място сега е разположен търговски обект. Днес традициите на някогашното училище продължава Професионалната гимназия по моден дизайн.

Малцина знаят, че към далечната 1900 година във Велико Търново съществуват осем основни (първоначални) училища, които носят имената на махалите, в които са изградени. След време техни патрони стават дарителите, с чиито средства се строят новите сгради. Така например през 1906 година с помощта на ефорията в Букурещ в Асенова махала се изгражда ново школо, именувано „Силвестър Пенов” в чест на човека, дарил крупна сума за благородното начинание. В завещанието си от 1886 година митрополит Панарет Рашев предоставя 50 000 лева за подпомагане на началните училища в родния си Търновград. По-късно признателните потомци наричат училище на неговото име.

През 1909 година у нас се поставя началото на прогимназиалното образование. До 40-те години на миналия век във Велико Търново се откриват Първа мъжка (по-късно смесена) прогимназия, носеща името на благодетелите си Мариола и Стефан Белчеви, и Втора девическа (по-късно също смесена) „Иларион Макариополски”. В сградата на последната сега се помещава Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“.

Великотърновци се гордеят и със стремежа си за добри резултати в сферата на икономическата образованост.  Израз на това е създаването на Търговското училище, чието начало е в далечната 1919 година. През годините то е известно с различни наименования, сред които: Низше училище за търговия и кооперативно дело, Държавно средно търговско училище; Държавна търговска гимназия; Средно търговско училище; Икономически техникум „Васил Коларов”; Техникум по икономика… Приемник на авторитетното учебно заведение е Старопрестолна професионална гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов”.

На 4 август 1943 година в „Държавен вестник“ излиза Указ N 30 за откриване на Държавно средно техническо училище. Днес известният в миналото Строителен техникум се нарича Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия и носи името на благодетеля си Ангел Попов.

ЛЮБОПИТНО:

* Преди десетилетия първият учебен ден е сред най-вълнуващите празници за малки и големи. “Гледаш ги, нарамили чанти на малки гърбенца, говорят си, подхвръкват към училището. За какво ли приказват те, малките школници? За учителите, за книгите, за игрите си, за песните и за всичко, що е само чисто и хубаво. Очите на всички светят от радост, а бузките им горят като слънчеви пламъчета.” Така преди десетилетия местните хроникьори представят настроението, завладяло старостоличани на 15 септември. В същото време от страниците на периодичния печат търновските журналисти приковават вниманието на обществеността върху куп тревожни въпроси, некореспондиращи с празничното настроение на първия учебен ден: “Всички тия малки палавници имат ли храна? Имат ли всички в домовете си светлина? Имат ли достатъчно въздух…, достатъчно радост, тъй потребна за възрастта им? Где ще стигнат тия българчета, нямали щастието да бъдат деца на заможни родители?”

* За освещаването на прогимназията  „Иларион Макариополски”през 1935 година в общински вестник „Велико Търново” четем: „Всички присъствующи напуснаха тържеството с видимо задоволство, че са имали рядкото щастие да бъдат непосредствени свидетели на това важно събитие в живота на града ни. Накрай, нека пожелаем десетки години стаите и двора на това наше училище да се огласяват с хубавите детски песни, смехове, игри и приятни учебни часове и питомниците му винаги да си спомнят с най-голяма радост прекараните ученически години в него и чрез делата си да оправдая направените материални и морални жертви за тях”.

* В миналото Ефрем Попхристов е най-известният търновски книжар, издател и печатар, втори в страната по обем и качество на книжна продукция след Христо Г. Данов. Той е най-големият издател на учебници във Велико Търново, а същевременно и автор на някои от тях.

* Преди десетилетия най-богатият избор на канцеларски материали, ученически пособия, педагогически ръководства за учители, книги за деца и юноши, цветни карти на България, Европа, света и др. може да се направи в книжарница “Отец Паисий” – Велико Търново. Предлаганите там материали напълно задоволяват изискванията за осъществяване на пълноценно нагледно обучение и при това се продават на сравнително достъпни цени.

* През 30-те г. на ХХ век в началото на първия школски звънец във всички търновски училища се организира разпродажба на стари учебници и помагала. Интересен е фактът, че в акцията се включват и деца на заможни родители, за които купуването на нови пособия не е проблем. Страхът от разпространяването на инфекциозни болести, както и вероятността да се вземат повредени учебници са сред малкото, но съществени възражения, които някои родители и учители имат към тогавашната ученическа борса.

Тодорка НЕДЕВА

3 thoughts on “В ОЧАКВАНЕ НА ПЪРВИЯ ШКОЛСКИ ЗВЪНЕЦ! „НЯМА БЪЛГАРСКО ДЕТЕ, КОЕТО ДА НЕ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ И ПИШЕ”… В МИНАЛОТО

  • Честит първи учебен ден! Хубаво е, че пускате такива статии. Щом сме ценили образованието в миналото, може би има надежда и за настоящето обучение, което, както знаем, сега не е на ниво.

    Отговор
  • Много правилно е написано, че в миналото няма деца, които да не могат да четат и пишат. Сега обаче неграмотността е всеобхватна Неграмотността победи грамотността.

    Отговор
  • Радителите ми са учили в “Петър Дабков”. Разказвали са ми с много топли чувства и с хубави спомени за това отдавна несъществуващо училище. Жалко, че го събориха и заличаха от историята на града.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *