Дочакали и Благодатна сватба, Тодор и Бонка Рачеви продължават да са си опора един на друг

Той е на 91 години, тя – на 87, и още не могат да повярват как са се изтърколили 71 години, откакто официално са семейство

Тодор и Бонка Рачеви от Велико Търново са една от най-дълголетните брачни двойки в областта и на всеки 25 септември, когато са се оженили през 1952 г., засвидетелстват обичта и почитта си един към друг. И тази година се почерпили с приятели в парка „Никола Габровски“ с пожелания към тях и догодина да са живи и здрави и пак да празнуват.

Тайната е в компромисите, споделя Бонка, а Тодор допълва, че през всичките тези десетилетия семейството им се крепи на безусловното доверие, което си имат. И двамата в хор твърдят, че никога не са си изневерявали, а главата на семейството вметва, че да даже мисълта да погледне към друга жена, винаги му е била чужда. Макар да се гълчат за едно или друго, казват и че никога не са се карали и не са имали сериозни конфликти.

Двамата се запознали на лятна бригада в родното село на Тодор – Стамболово.

На бригада била Бонка, тогава още ученичка трети курс в Търговската гимназия в старата столица и на 16 години. По същото време бъдещият математик и дългогодишен преподавател, един от първите във великотърновското Военно училище – Тодор Рачев, бил студент трета година в София. Съвсем случайно Бонка го попитала откъде да си налее вода и така съдбата ги срещнала. Тя имала братовчедка в селото и щяла да замръкне при нея.

„Да си призная, за първи път се виждаме, ама малко ме излъга, пък аз много го мразя това. Каза ми, че долу-горе знае къде ще отседне, а като отидох при братовчедка си по обяд, го видях да храни кокошките в съседния двор. Всъщност само един дувар ги делеше“, връща се назад в годините Бонка. „Абе хареса ми момичето. Пък и наперена беше, и устата“, оправдава се с усмивка за малката си хитрина Тодор. И продължава вече по-сериозно: „Хареса ми нейната откровеност, чистота в говора, поведението й. Намерихме общ език веднага, и то по много въпроси. В този ден не съм мислел за някаква далечна работа между нас, но се получи друго. Не съм търчал много-много по момичета като ученик, но видях, че тя е с по-широки интереси, личеше си, че е интелигентна“.

От там нататък нещата тръгнали на висока скорост.

Още същата вечер отишли на кино, а после родителите му дошли да се запознаят с Бонка. На другия ден момичето се прибрало при семейството си в Павликени, завела и него. Посрещнала ги баба й с яхния от младо пиле и се разговорили под крушата в двора. В следващите дни, тъй като между Стамболово и Павликени са 3 км разстояние, Тодор яхвал колелото да я вижда. „Излизахме, но се прибирахме навреме, спазвахме благоприличие. Той си замина за София да продължи следването си, почнахме пък да си пишем писма. Веднъж дойде в Търново, заведе ме на Гарга баир. После в квартирата, и то пред хазайката ми, поиска да ми види бележника. Нямах от какво да се притеснявам, бях наредила само петици“, реди спомени Бонка. А последното за какво било… Тодор си имал приятелка преди нея, но била натрупала двойки и зарязала училището и от това той си направил извод що за птица е. А той привикнал на системен труд, не можел да си представи жената до него да не е учена.

Поискал я официално на 24 септември, както му е редът, дошли и неговите родители и направили годеж.

Бонка скоро била навършила 18 години. Оженили се на 25 септември 1952 г. Вдигнали голяма сватба. Стояли няколко дена и заминали за София, където пък сключили църковен брак, и то не къде да е, а в Боянската църква. Отначало живели на квартира, после при нейни роднини, докато Тодор завърши. Последвала бременност и Бонка се прибрала в Павликени да ражда първото им дете – дъщерята Благовеста. Това станало на 13 юли 1955 г. И покрай избора на нейното име е цяла история. Когато кандидатствал математика, Тодор закъснял за приемния изпит. Смилил се да го пусне проф. Благовест Илиев, а той пред себе си се зарекъл, ако име дете, да го кръсти на него.

Последвали години на местене и професионалната реализация на младото семейство.

След като се дипломирал за математик, Тодор първо учителствал в павликенската гимназия. Не така лесно се наредили нещата при Бонка, тъй като обвинявали навремето баща й, че е фашист, защото, не искал да влезе в ТКЗС-то. Не давали разрешение на младата жена нито да следва висше, нито да работи. Все пак си намерила работа в местната банка, точно по специалността си – „Банково счетоводство“. После им дали и жилище в центъра на Павликени, а през 1960 г. заради преподавателската му работа във Военното училище се местят във В. Търново, където си живеят в мир и сговор и до днес. От Военното училище дали разрешение и Бонка също станала висшистка, като завършила с отличие задочно ВИНС – Варна, и то за три години. Докато следвала, работела в школа към Езиковата гимназия. После кандидатствала за преподавател във ВНВУ „Васил Левски“ на общо основание по статистика и я назначили.

Задружното семейство освен дъщеря има и син Пенчо, който емигрирал през 1987 г. Тодор и Бонка Рачеви се радват на двама внуци и една внучка, всички успели и поели своя път в живота.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката