От Формула 1 до Железарци: С 1 млн. лв., вложени в автобояджийница, Васил Василев иска да възроди село със 17 жители

41-годишният мъж ще работи по най-модерните световни методи в бранша, но кошмарна инфраструктура спъва проекта му

Мнозина биха определили едномилионната инвестиция на Васил Василев в забравено от Бога село като лудост, но за него това е кауза.

41-годишният мъж основава своя автобояджийница в Железарци, готов е да наеме 7 служители и да работи по най-модерните световни методи в бранша. Разбитата пътна инфраструктура към обекта обаче възпрепятства старта на бизнеса му. Докато чака рехабилитация на трасето, се заема да реставрира паметници на партизани, стари мостове и чешми. Прави го напълно доброволно и безвъзмездно. Най-голямото му желание е да вдъхнови и други българи зад граница да се върнат и да инвестират у дома.

Васил е от Горна Оряховица, но родът му произлиза от стражишкото село Железарци.

Завършил е Професионалната техническа гимназия „Васил Левски“ в железничарския град. Занимавал се с моторни спортове и дрифтинг, благодарение на които натрупал опит във възстановяването на автомобили след катастрофа и реставрация на стари коли. Решил да си пробва късмета в чужбина и през 2007 г. отишъл в Холандия. Там работил като автобояджия, а после заминал в Германия, където се трудил в сервиз за тунинговане на BMW и Mini kooper. След време се преместил във Великобритания и се установил в Лондон.

„Първата ми работа беше на паркинг, миех автомобили. Един ден дойде господин с Porsche Panamera. Измих му колата и той започва да идва всяка седмица. Остави ми визитката си и каза: „Обади ми се, ако търсиш сериозна работа“. Аз проверих в интернет и разбрах, че този човек е президент на огромна фирма и доста хора работят за него. Компанията му бе в сферата на възстановяването на застраховани автомобили. Имаше верига сервизи и ме покани на интервю. Заради езиковата бариера разговорът ни се проведе чрез Google translate. В крайна сметка ме нае. Започнах да подготвям автомобили и да ги боядисвам. Работех между 8 и 12 часа всеки ден без неделя, а след работа отивах на вечерно училище, за да науча английски език. 4 години и половина работих във фирмата, станах служител на годината за 2015 г. Фирмата инвестира в мен, пращаха ме на автобояджийски курсове из цяла Европа“, разказа той.

След това работил в завод на Rolls-Royce, а впоследствие в друго предприятие за производство на части за Range rover, Land Rover и Jaguar.

ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ОБАЧЕ СЕ ПОДГОТВЯЛ ДА КАНДИДАТСТВА В MCLAREN FORMULA 1

Изискванията били високи и му отнело 2 години, за да набави нужните документи. Над 400 кандидати са борили за обявените 8 свободни места. Усилията му се увенчали с успех и от компанията го наели.

Там се докоснал до уникални автомобили и се учил от най-добрите в света. Най-скъпата кола, върху която работил, струвала 60 млн. паунда. От нея били произведени едва три бройки в света. Едната била унищожена, втората е в музея на McLaren в Лондон, а третата е на арабски шейх.

Сред най-атрактивните автомобили, върху които се трудил, попадат и английски ретро коли от 30-те години на миналия век.

„Работих усърдно, изкарвах добри пари, но знаех, че рано или късно ще се прибера в България, за да направи своя бояджийница. Пандемията дойде неочаквано и 4 месеца не ходех на работа. Макар че държавата ми плащаше 80 процента от заплатата и нямах финансови проблеми, не ме устройваше да бездействам. Затова реших, че е назрял моментът да инвестирам в родното си място. Направих си калкулация на средствата, които съм събрал. И като теглих чертата, осъзнах, че имам възможност да инвестирам 1 млн. лв. Вложих парите в родното село – Железарци“, разказа Васил.

Купил си парче земя, което представлявало нива.

Три години по-късно на мястото вече е вдигнал огромна 600 кв. м къща и прилежаща автобояджийница. Обектът все още не работи, защото има пречки, които не зависят от 41-годишния мъж.

„Първата спънка беше с тока. Оказа се, че в селото няма промишлен ток, а за камерата ми трябва много голямо напрежение. Наложи се да пуснем 475 метра кабел от трафопоста до сервиза с 3 стълба, което ми костваше 28 000 лв. После документите и изискванията за самия сервиз ми костваха страшно много усилия, нерви и пари. Почти на финала съм, но остава най-големият проблем – пътната инфраструктура. Става дума за 4-километрово трасе, което е част от републиканската пътна мрежа – път VTR2280. То е в безобразно състояние, огромни кратери, липсва асфалт и е толкова разбито, че който дойде до тук, ще е късметлия, ако не си счупи колата. Това е пречката да наема работници и впоследствие да идват клиенти до автобояджийницата. Ако искам сам да оправя участъка, трябва да вложа 3 млн. лв. Тоест цял живот трябва да работя в McLaren, за да осигуря сумата“, обясни Васил.

41-годишният мъж вярва, че един ден държавата ще се погрижи за инфраструктурата край малките населени места и бизнесът му ще има добро бъдеще. Не се притеснява от това, че е инвестирал в почти обезлюденото село, защото е на мнение, че ако си много добър в нещо, няма значение къде го практикуваш и хората ще те потърсят.

Освен собствен бизнес нашенецът е устремен и към създаване на гора. Не може да се примири със сечта в района, затова е поръчал 48 дръвчета, които предстои да засади в имота си.

Около къщата си пък е засадил 188 туи, като числото носи дълбока за него символика. Точно толкова седмици най-дълго е пребивавал в чужбина, без да успее да се върне у нас.

Галина ГЕОРГИЕВА