Четирима учители вече 30 години заедно тръгват на училище

Илина Керина, София Недялкова, Биляна Бонева и Людмил Иванов са част от голяма група, назначени по едно и също време в СУ „Емилиян Станев“

ВЕЧЕ ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ИЛИНА КЕРИНА, СОФИЯ НЕДЯЛКОВА, БИЛЯНА БОНЕВА И ЛЮДМИЛ ИВАНОВ ПРЕМИНАВАТ ЗАЕДНО ПРЕЗ ПРАГА НА СУ „ЕМИЛИЯН СТАНЕВ“ НА 15 СЕПТЕМВРИ. Назначени са заедно от тогавашния директор на гимназията Иван Начев и дълго време били в един екип. През годините по различни причини започнали да се разминават и сега Илина Керина, която е и доайенът в групата, е във втори клас. За нея това е последният випуск, преди да се пенсионира. В оня 15 септември преди три десетилетия тя дошла тук от Ново село, където е работила и в двете училища – масовото и помощното.

Преди назначението си в СУ „Емилиян Станев“ Биляна Бонева била възпитател в СУ „Вела Благоева“. Тази година тя пое първокласници, които ще са вторият випуск в паралелката с валдорфски елементи.

Рамо до рамо продължават да вървят само София Недялкова и Людмил Иванов, които сега са класни ръководители на трети клас. И докато за Людмил Иванов това било първо работно място тогава, София Недялкова дошла от интерната към училището в село Пчелище.

„Всъщност точно преди 30 години ние започнахме с още четирима колеги плюс един – хореографа Георги Филипов. Димитринка Кирилова се занимава с частен бизнес, Цветан Стефанов живее в Родос, Йорданка Петрова е учител в Българско неделно училище в Чикаго и Жанета Дончева е учител в Петко Каравелово“, представя общото начало София Недялкова, която идва на срещата с куп албуми.

Само за няколко секунди снимките се оказват разпилени по масата и четиримата потъват в спомени. „Обичах да правя снимки и слава богу, че преди 30 години сме снимали на лента“, усмихва се София Недялкова, докато колегите й разлистват албумчетата, снимат с телефоните си и си разказват запечатаните моменти.

„Все едно беше вчера, когато започвахме. Хубаво беше и трудно. Нямахме учители наставници, които да ни помагат. Събирахме се след училище в едно заведение наблизо, за да си споделяме как е минал денят ни“, връща се назад Илина Керина.

„Никога няма да ги забравя тези срещи. Учихме се един от друг, питахме се, съветвахме се, споделяхме си не само мисли, а и материалите, които тогава сами си правехме. В петъците приключвахме училище и пак се събирахме на нещо като по-голям разбор“, допълва София Недялкова.

„Освен деца посрещнахме и изпратихме много директори, много учебни години и оцеляхме. Някои чакат щастливото си пенсиониране, други като мен са още млади и да сме живи и здрави, още директори ще посрещаме“, включва се в разговора Людмил Иванов и след кратката му реч дамите в един глас обясняват, че той е шегаджията в групата и умее да реди думите така, че да разсмива всички покрай себе си.

Още първата учебна година Илина Керина и Людмил Иванов станали базови учители и докато самите те се учили да бъдат такива, започнали да обучават и студенти. „Мисля, че студентите ни харесаха, въпреки че ние нямахме кой знае какво самочувствие на педагози. Но помниш ли методиста по родинознание Васко Василев, светла му памет? Той ме попита тогава какво е необходимо, за да си толкова добър учител по родинознание, а аз му казах – трябва да си омъжен за художник, за да ти рисува нагледните материали. Това е шега, разбира се, но в онези години наистина нямаше никакви нагледни материали“, усмихва се Илина Керина.

„Че ние започнахме да работим в миналия век! Грамофоните още не бяха излезли от употреба. Нямаше мобилни телефони. Нямаше го това целодневно обучение и децата не бяха така натоварени, ние – също. Работехме много, но имахме време да се събираме и да се подкрепяме с идеи, уроци, материали. Май оттогава не сме имали време да седнем като сега и да си поговорим“, споделя Людмил Иванов.

И ЧЕТИРИМАТА ВЕЧЕ СА В КАТЕГОРИЯТА „ОТЛИЧЕН УЧИТЕЛ“ И ЗА РОДИТЕЛИТЕ НА ПЪРВОКЛАСНИЦИ Е ИСТИНСКИ КЪСМЕТ, КОГАТО ТЕ ПОЕМАТ НОВ ВИПУСК. „Добрият учител вдъхновява. Трябва да можеш да мотивираш детето да учи, иначе защо си учител. Чувството за хумор е задължително, защото децата обичат да се смеят, а и умението да се шегуваш със себе си е признак на интелигентност“, казва Илина Керина. А София Недялкова допълва, че за нея истинският учител притежава още едно важно качество – справедливост. „Не може днес да въведеш едно правило, утре – друго, понеже предишното вече не ти е удобно. Децата усещат, когато сме фалшиви. И трябва да ги обичаш. Палави, послушни, инатливи – трябва да ги обичаш, иначе работата няма да ни носи никакво удовлетворение“, обяснява София Недялкова.

„По този повод искам да кажа, че за нас парите никога не са били водещи. Живели сме в безпаричие и още сме учители, защото по-силно е желанието ни всеки ден да сме тук“, допълва Людмил Иванов. След това всички вкупом признават, че винаги са работили и още нещо, за да успяват да издържат семействата си. Въпреки това отново биха избрали да бъдат учители, защото това е най-забавната професия според тях.

Биляна Бонева, която продължава мълчаливо да разглежда снимките, изведнъж казва, че в другия си живот иска да е готвач или търговски представител. И признава, че имала период, в който след училище работила и друга работа, коренно различна от учителската. Издържала две години и в крайна сметка приела, че учителството е нейното призвание.

„Знаеш ли, в онези години, имахме пространство да правим грешки. Никой не ни наказваше за тях и може би заради това успяхме да се научим как да станем добри учители. Заради това се захванах с Валдорфската педагогика и вече не бих работила по друг начин. Децата също имат свобода да правят грешки, да се учат от тях. И другото, което много ми харесва, е, че изкуствата са вплетени във всеки урок и във всеки урок има движение. Децата не стоят през цялото време на чиновете си“, казва Биляна Бонева.

Нейното признание предизвиква бърз спор за навлизането на чужди педагогики в българското училище, за промените, за иновациите, които много често се оказват позабравени стари успешни практики, защото животът е колело и колелото понякога ни връща точно към това, от което бягаме.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката