Иконом се е разплащал за обществените поръчки в древния град край Никюп

Къде е Портика на Конкордиан и как предците ни са строили улици, колонади и канализации, разказва д-р Иван Църов

Рядко се случва имена на служители, заемали обществени и административни длъжности в древни селища, да са достигали до нас.

Но преди няколко години в проучвания от д-р Иван Църов югозападен ъгъл на Форумния комплекс в Никополис ад Иструм край Никюп излезе еднотонен каменен куб с интересен надпис на старогръцки, който гласи: „На добрата съдба този прекрасен олтар посвети на богинята градска Тюхе Конкордиан – иконом на града“.

„Тази длъжност днес може да се тълкува като нещо средно между секретаря и главния финансист на Общината. Защото икономът в онова далечно време, началото на III век, е отговарял за много неща. Примерно, когато ще се издига някоя статуя, било то на император, на провинциален управител или дори на някой заслужил гражданин, той е ходил при скулптора и се е пазарял с него. А после е приемал готовата продукция и се е разплащал. Когато е идвал на посещение някой висш представител на императорското семейство или самият император, икономът е бил човекът, отговарящ за осигуряване на подаръка, който се е поднасял от името на градските власти. Занимавал се е и с други, по-прозаични и ежедневни дела, за които е било нужно общината да се разплаща.

Много рядко се срещат надписи от римско време, където да се споменава тази длъжност и надписът в Никополис ад Иструм е едно приятно изключение.

Още повече че всичко, което е написано, е предадено в мерена реч и това го прави още по-ценен. Върху този постамент най-вероятно е стояла статуя на самия Конкордиан и понеже тя се е намирала на портик, оттогава наричам този участък Портика на Конкордиан“, разказва археологът Иван Църов.

А самият портик представлява колонада, която под формата на буква П огражда един малък площад. „През I и началото на II век, когато е основан Никополис ад Иструм, големите градски форуми вече започват постепенно да губят значението си на стопанска площ за сметка на религиозните функции. Тогава е властвал култът към императора, затова и на този площад се е намирал храмът в негова чест. И тъй като в тази централна част е трябвало да има място, където да се организират пазари, хората да се срещат, най-вероятно този портик е бил използван за тази цел“, допълни той.

През тази година Иван Църов окончателно приключи с проучванията на терен в този сектор.

Това беше 11-ият му сезон на разкопки там, макар и не пореден. Започнал е още през 1983 г., но работата му в българо-британския екип наложило прекъсване.

При разкопките тази есен излезли нови архитектурни детайли на колони, макар и не в цялата им бройка, защото те според него са били 49. Както и няколко колони, капители, фризове и корнизи. Това дава възможност в бъдеще да се изготви проект и да се извърши там т. нар. анестилоза – възстановяване на колоните. Това означава оригиналните архитектурни детайли да се поставят на местата им, а липсващите части да се запълнят със съвременни материали. Така посетителите все пак ще могат да добият представа как е изглеждало мястото в тогавашната епоха.

И още интересни открития излезли на бял свят.

„Тъй като към този портик спадат и околните улици, които го ограждат, за да се разбере как са конструирани те, направихме проучване на местата, където липсват плочите от настилката. Оказа се, макар и очаквано, че под всяка от тях има добре изграден канал за отпадъчните води. Изненада беше обаче доброто качество на изпълнение на древните строители. Дъната на каналите са покрити с тухли, а страничните стени са изградени от добре оформени каменни блокчета. Отгоре са покрити с големи каменни плочи, които са служели и за улична настилка. На практика тези канали са с височина между 1,10 и 1,30 метра. Тя е позволявала персоналът, който ги обслужва, да влиза при необходимост в тях и да ги почиства или ремонтира“, обяснява Иван Църов.

Никополис като град, построен на чисто място, е бил много добре планиран предварително.

Първо била изградена подземната инфраструктура – канали, водопроводи, и едва тогава се вдигали обществените и жилищните сгради.

Нова находка е и фрагмент от съоръжение с надпис от гръцки букви, обозначаващи цифри, което е служило за измерване. За какво се е използвало и какво се е измервало с каменния уред, към този момент учените не могат да се произнесат.

Всички проучени изкопи ще бъдат засипани в името на социализирането на обекта, защото през Никополис ад Иструм минават годишно около 10 000 посетители. И трябва да им се създадат удобства да могат безпрепятствено да минават по туристическите алеи и същевременно да се запознават със старините.

А и има достатъчно експонирани канали, представляващи интерес. За Иван Църов предстои работа по изследване и описване на всичко намерено през тази година. Както и триизмерно заснемане, което ще позволи да се направи компютърна възстановка.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. архив на Иван Църов