Арх. д-р Драгомир Йосифов: „През културното наследство преминава ураганът на собственото ни безхаберие„

Завършил е история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а по-късно и архитектура, магистър е по опазване на културното наследство. Докторант на ВСУ „Черноризец Храбър“ и преподавател по дисциплина „Реконструкция на сгради“ във Варненския свободен университет. Архитект на проекти за реставрация на над 80 сгради със статут на културна ценност, сред които хотел „Цар Борис“, Стамболовия хан, Йонов хан, Плаковски манастир, Килифаревски манастир и редица други знакови за българската история и култура сгради от национално значение. Емблематични културно-исторически обекти в страната са ревитализирани от творческия екип с участието на арх. Йосифов. Такива са минералната баня в с. Ягода, която бе отличена със специална награда в конкурса „Сграда на годината, и консервационните и реставрационни дейности на видинската синагога и адаптацията й в туристическия обект „Културен център „Жул Паскин“, консервация и реставрация на камбанарията на Руската църква в с. Шипка и др. Председател е на фондация „Градско развитие и културно наследство“.

Културното наследство е глобална ценност. Неговото управление и опазване възлага задачи на общините и законодателно им връзва ръцете за тяхното прилагане. През годините „разхвърлянето“ на отговорности и усложняването на процедурите без тясна координация между отделните институции не доведе до съществени положителни резултати и ясна единна система за управление на недвижимото културно наследство. Напротив. Повече от 40 000 обекта на територията на страната и днес остават с неизяснен статут в масивите на Националния институт за недвижимо културно наследство. Над 5000 са непроучените обекти, които само са декларирани като културна ценност. Поради липсата на експертен капацитет за изследване и документиране на паметниците на културата през последните 70 години в списъка на културните ценности у нас не е включен нито един нов обект. Стремежът към силна централизация и кадровата безпомощност обричат стотици забележителни сгради на разруха. С всяка сграда си отива частица от времето, от историята, от културата и достойнството на нацията, смята арх. Драгомир Йосифов, кандидат за общински съветник от ГЕРБ.

Ако има сфера, в която децентрализацията е сериозно наложителна, то това без съмнение е управлението и опазването на недвижимото наследство. И Велико Търново е един от тъжните примери за краха в амбициите на държавата да овладее всички инвестиционни процеси, без да има капацитет за целия огромен обем от работа. Защитата на културното наследство трябва да е не просто национална задача, а важен приоритет за държавата. Местните общности от архитекти, историци, изследователи и практици могат много по-адекватно да полагат грижа за ценното наследство на своя територия, стига законът да го позволи.

Велико Търново е градът, в който на практика започва да функционира Институтът за паметниците на културата, чийто наследник е Националният институт за недвижимо културно наследство. Днес всеки собственик на старинна сграда, който реши да я възстановява, няма друг избор, освен да моли и чака пред вратите на една-единствена институция с ограничен брой специалисти и не особено динамичен режим на работа на около 230 км оттук.

Всички градове с компактни исторически архитектурни ансамбли страдат от липсата на заинтересованост от собствениците и наследници на ценни здания. Не общината, а собствениците носят най-голямата вина за рушащите се сгради и за потъналите в прах и тъга улици на красивия Търновград. Заедно с всички нас общината може да бъде само ням свидетел на бавното изчезване на емблематични сгради и цели отрязъци от великолепни градски пейзажи. Общината не може да отнеме, не може да застави собственика да се погрижи за своето имущество, почти невъзможно е принудително да укрепи застрашена сграда. Защото според сега действащия закон правата на собственост са по-силни от интересите на обществото. Промените в Закона за културното наследство и редица други закони, регулиращи урбанистични проблеми, е не наложително и спешно. То е последната възможност да спасим безследно изчезващата си история.

Създаването на регионални структури – филиали за опазване и съхраняване на културното наследство, е шанс за развитие на много специфични професии, които са обречени на изчезване. Предоставянето на отговорности, подплатени с реални правомощия и механизми за контрол, може да раздвижи тромавите процедури по съгласуване и да даде възможност повече сгради да бъдат спасени, а на цели градски райони да бъде върнат блясъкът на старата слава.

Това не са еретични амбиции, а добро познаване на опита на чужди държави, които успяват да мобилизират енергията, знанията и потенциала на многобройни специалисти и на собствените си граждани и да бъдат част от списъка с мечтани дестинации на всеки пътешественик. Защото най-силният стимул за пътувания винаги е била красивата гледка. Под отломките от изоставени сгради на Велико Търново все още може да бъде открита безценната патина на история, личности и събития. Все още не е късно, убеден е арх. Драгомир Йосифов, който организира на 24 октомври от 18,00 часа обществена дискусия за бъдещето на Стария град – историческото сърце на Велико Търново.