Шеф Мария Озтюрк събира цялото сладкарско воинство за Българските тортени Оскари
Завършила скулптура във ВТУ и разделяща живота си между Турция и Арбанаси, сладкарката създава захарни шедьоври извън стереотипите
ЦЯЛОТО СЛАДКАРСКО ВОИНСТВО СЪБИРА В ГАБРОВО ШЕФ МАРИЯ ВЛАДИМИРОВА – ОЗТЮРК.

Вече три години подред тя организира най-бляскавото и изискано събитие, станало популярно като Българските тортени Оскари.
Церемонията всъщност се нарича Cake Art Bulgaria и събира български майстори на захарното изкуство, които живеят в различни точки на света и разбира се, в България. Официалните тоалети са задължителни, както и високите токчета, гримът, прическата и отличното настроение. Шеф Мария Озтюрк води тук някои от най-големите имена в сладкарския бранш, за да журират произведенията на българските сладкари.
„За всичките години, в които работя в този бранш и правя курсове за захарна декорация, съм разбрала, че в България има много талантливи хора. И голяма част от тях въобще не си вярват. Затова, когато те се престрашат да участват в конкурс, когато получат признание от майстори на захарното изкуство от Австралия, Португалия, Испания, Норвегия, Италия, България, те се променят. Просто понякога е нужно само да чуят: „Ти можеш“….“, усмихва се шеф Мария Озтюр и уточнява, че за събитието Cake Art Bulgaria има строги правила и според тях никой до последната секунда не знае каква награда ще получи.
„Нека да кажа и това, че произведенията на българските сладкари са абсолютно съизмерими с това, което виждаме на световно ниво. В Cake Art Bulgaria може да участва всеки, няма изискване състезателите да са професионалисти в сладкарското изкуство, затова и 80% от наградените са хора, за които тортите са хоби. Но с всяка година участниците стават все по-добри, подготвят се старателно и сериозно, затова и заслужават да бъдат оценявани от класно жури“, категорична е шеф Мария Озтюрк. Тя се запознала със съпруга си в интернет, където търсила приятели от целия свят, за да упражнява английския си език. Пет-шест месеца продължила кореспонденцията й с Ибрахим, преди да реши да отиде до Турция. След това той пътувал до България и така пламнала любовта.
Иначе Мария е родена в Габрово, затова и е избрала този град за връчването на Българските тортени Оскари.

Освен че е центърът на България, Габрово вече е и център на сладкарското изкуство. Община Габрово, а от тази година и община Севлиево са основните партньори на Мария при организирането на бляскавата церемония. „Идеята за Cake Art Bulgaria възникна след една подобна галавечеря в Бирмингам, на която присъствах веднъж като гост, веднъж като финалист. Събитието е Cake International – Birmingham, провежда се вече 20 г. Когато видях този разкош, официалните тоалети, въодушевлението, си казах защо да няма и в България. Защо да изпращаме отличията на призьорите в Cake Art Bulgaria по куриер, като можем да ги раздадем на такава бляскава церемония“, разказва Мария. След това допълва: „Отива им на сладкарите да имат такова събитие. Тортите са кулминацията на всеки празник, но хората, които ги правят, винаги остават в сянка.“
Засега Оскарът е купа, но Мария е решила за следващата церемония големият победител да получава вече авторска статуетка.

Освен Cake Art Bulgaria шеф Мария Озтюрк прави и захарната асамблея „Моята България“, изложбата „Поглед на север“, която отново е в Габрово, организира курсове за захарна декорация и журира на поне два-три конкурса у нас и по света всяка година. Само преди няколко дни тя беше жури заедно с шеф Андре Токев, шеф Борислав Екзархов и шеф Ради Стамболов на Празника на тиквата в Севлиево.
„Ох, това е много сложен момент в нашата работа. Преди журиране всички си налагаме диета, след това – детокс, че наистина е доста тежко. Понякога искаме да изядем цялата торта, но се опитва по малко, това е правилото“, обяснява шеф Озтюрк. Самата тя също майстори захарни шедьоври и участва в конкурси, в които печели световно признание.
Започнала, когато синът й бил много малък. Поръчала торта за неговото парти, но тя пристигнала не каквато малчуганът я искал, а нея „нещо започнало да я човърка“. Започнала да чете по форумите, правела разни неща за сина си, за негови съученици и приятелчета… Един ден майката на едно от децата й предложила да прави тортите за нейната парти агенция. „И аз си казах, защо пък не. Мога да моделирам, не ми харесва тортите да са еднакви и направени по снимка”, казва Мария, която е завършила скулптура във Факултета по изобразително изкуство във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Все пак започнала точно с торти по снимка, но творецът в нея се разбунтувал и спряла да приема поръчки за стандартни торти.

„След това започнах да правя захарни икони. Точно в един антиквариат в Арбанаси видях една уникална икона на Богородица със сребърен обков. Помолих да я снимам и после я направих от захар. Участвах с нея в едно състезание и не взех награда. Все давам пример с това мое участие, защото много хора отиват на състезание и смятат, че задължително трябва да спечелят награда. И то златна. Но едно състезание не е само наградата. Състезанието е поредица от победи. И първата е да се запишеш. Да преодолееш страха си „аз не съм за там“. Всеки е за там. Победа е да завършиш произведението си, защото много хора се отказват по средата, нямат търпение и дисциплина и се предават“, категорична е Мария и допълва, че всяко състезание може да се превърне в приключение. Защото така забързваме ритъма на сърцето си, излизаме от ежедневието и се потапяме в сладостта на живота – преносно и буквално…
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Снимките от Cake Art Bulgaria са на Драгомир МИНКОВ
Уникално.