Малтица измъквала военни тайни от турците в кръчмата си

(НЕ)ИЗВЕСТНИТЕ ТЪРНОВЦИ

Всеки град и село в България имат своята история и своите герои, за някои от които днес са запазени писмени сведения, а други са останали в народната памет и фолклора

Поради това една част от тези герои днес са неизвестни за съвременниците. Чрез новата поредица на вестник „Борба“ – „(Не)известните търновци“ ще бъде направен опит поне малка част от незаслужено забравените днес търновци от Средновековието до съвремието да заемат подобаващото им се достойно място в пантеона на незабравимите.

През 1980 г. на българския книжен пазар излиза романа на писателката Лиляна Михайлова „Грехът на Малтица“.

И тогава, а и сега много критици и читатели го определят като най-добрия български исторически семеен роман за времето около Освобождението. Според съдържанието главната героиня Малтица е омъжена на кръчмар революционер и тя, макар и бременна, става куриер на търновската нелегална революционна организация. А за да не бъде заподозряна от турците, тя е принудена да се държи мило и любезно с тях. Което пък й навлича неодобрението и дори гнева на нейните сънародници. През 1985 г. по романа е създаден и игрален филм, в който в ролята на Малтица много успешно се превъплъщава младата актриса Петя Силянова.

Вероятно малко известно на широката общественост обаче е, че кръчмарката Малтица не е героиня, измислена от писателката Лиляна Михайлова. Тя е реална жена от плът и кръв, родена и живяла във възрожденско Търново, чийто действителен живот е послужил като прототип на авторката на филмирания роман. Именно историята на „болярката“ Малтица ще бъде първата представена в най-новата историческа рубрика на вестник „Борба“.

Исторически проверените и достоверни факти и информация за тази интересна личност, за съжаление, са твърде малко.

До нас днес е достигнало, че самата тя е била омъжена, както и че имала кафене или кръчма в покрайнините на Старо Търново, в местността Качица. В него идвали по-рядко българи и по-често турци от различните професионални съсловия и заемащи различни обществени постове: чиновници, военни и обикновени заптиета и дори бейове и паши. Османлиите били истински омагьосани от звучния и мелодичен глас на Малтица, която заедно с разположения в двора на кафенето малък оркестър изпълнявали една доста богата музикална програма. Ефендитата с охота разтваряли сърцата и кесиите си и дарявали щедро певачката, за да чуят нейния прочувствен глас, който да изпее някоя от любимите им песни. Сред най-харесваните от тях била любовната „Ики бюлбюл“ („Два славея“). Малтица имала едно доста свободно и дори разкрепостено за времето си поведение на „лека“ жена, което се струвало недопустимо за обикновените търновки. Тя не само пеела и кършела снага пред турците, но охотно сядала на техните маси и позволявала да я черпят. А това било едно крайно недопустимо поведение за една почтена омъжена жена според възрожденския патриархален морал. Ето защо и съвсем в реда нещата сред гражданите на Търново кръчмарката Малтица не се ползвала с добро име и добър морал. Малцина обаче били онези, които подозирали за истинската същност на Малтица и за истинските причини за това нейно фриволно поведение.

В действителност под привидната маска на лека жена, готова винаги да падне в обятията на турците и да им пее, се криел един съвсем различен, твърд характер.

Всъщност „леката жена“ била една от посветените в делата на революционния комитет в Търново. Вторият етаж на кафенето й бил използван за срещи на местните комити, а според непотвърдена информация веднъж тук идвал дори самият Васил Левски.

Наред с това кръчмарката била и едно от най-доверените „уши“ на местните организатори на народната революция. Докато кършела игриво снага и извивала глас, тя, която знаела много добре турски език, внимателно се вслушвала във всички разговори на гостите си и запомняла всяка ценна информация за предстоящи нападения или арести на бунтовници. След това като изпрати порядъчно почерпените си гости, Милтица затваряла кафенето и веднага предавала получените сведения на двамата ръководители на Търновския частен революционен комитет: Христо Иванов – Големия и Христо Караминков – Бунито, или Малкия. Ето тази подробност от нейната същност обаче повечето търновци не знаели и затова в съзнанието на мнозина от тях Малтица остава като „уруспия“, „шафрантия“ и „турски миндил“. А самата тя в името на революционната идея търпеливо понасяла неодобрителните погледи на съгражданите си и злобните шушукания зад гърба си. Като героиня на художествено произведение Малтица се появява и в историческата повест за Хаджи Минчо, „Звезда керванджийка“ от писателя Змей Горянин. Там след смъртта на Хаджи Минчо „леката жена“ Малтица отказва да отвори кръчмата си и посреща с пушка дошлите да пият османлии. „Махайте се оттук, кучета долни! Тази вечер в моята кръчма не може нито да се пие, нито моабет да се прави! Махайте се, или ще ви нашаря с едри сачми. И тя, жената без нравственост, беше решила да почете смъртта му по свойски“, пише авторът.

Кръчмарката Малтица умира след Освобождението.

Любопитното обаче е, че дори и след като Търново вече е свободно, общественото мнение за нея не търпи сериозна промяна и сред голяма част от търновци тя продължава да се ползва с лошо име и слава. Разбира се, не липсват и опити незаслужено очерненият й образ да бъде изчистен. Това прави Панайот Дончев в статиите си, посветени на Малтица: „Неизвестна героиня“ и „Една неизвестна героиня“, публикувани в края на 60-те години на миналия век. Статия за Малтица има и в издадената в 1985 г. книга „Бележити търновци“ на Цветанка Генчева, Тодорка Драганова и Йордан Димитров. И това е малкото, което се знае за тази смела търновка днес. А онези, които искат да научат повече за нея, могат да гледат филма на режисьора Тодор Динов, за който стана дума в началото на статията. Макар и да не представя истинската история на търновската Малтица, филмът може да даде някаква представа, особено на по-младите зрители, за облика на тази необикновена и за съжаление, неизвестна днес смела търновка, която в онова опасно време участвала наравно с мъжете револционери в подготовката на българското национално освобождение. И макар да няма щастието да развее знамето на народното въстание като Райна Попгеоргиева, болярката Малтица също заема своето достойно място в българската история. И е време нейното име да бъде извадено от килера на забравата и да стане известно на днешните търновци.

Иван ПЪРВАНОВ