В хана си в Търново Бяла Бона криела комити и въстаници

Преди век и половина във възрожденско Търново не само мъжете, но и жените се оказват „заразени“ от идеята за освобождение на родината

И макар да не излизат в Балкана с гола сабя в ръка под зеления байрак, те също помагат в организирането на бъдещата революция – всяка според възможностите си.

Имената на някои от тези горди и величави българки са се запазили в паметта на поколенията търновци всъщност главно благодарение на това, че от години те са имена на улици. Една от тези като че ли позабравени днес българки, която записва името си в борбите за освобождение, е Бона Ганева Станчева, или Бяла Бона.

Родена е през 1830 г. в семейството на Ганчо Витанов, съдържател на хан и участник във Велчовата завера. След смъртта на своя родител Бона и съпругът й Станчо продължават да се грижат за хана, който им носи и основните доходи. Ханът бил и най-предпочитаното място на идващите в Търново чужденци. В него е отсядал при обиколката си в България и руският писател Василий Немирович-Данченко. Ето как е описан той половин век по-късно ханът в „Общински вестник Велико Търново“ от 1935 г. „Този хан през 60-те години на миналия век бил най-добре уреденият в града ни. Освен места за спане в него имало гостилница, кръчма и кафене. Всички търговци, които идвали отвън – гърци, турци, както и чужденци – французи и италианци, да купуват пашкули бубено семе, се спирали в Бониния хан.“

НАРЕД С ХАНДЖИЙСТВОТО ОЩЕ ОТ 60-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК БЯЛА БОНА Е ТЯСНО АНГАЖИРАНА И С ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА И С РЕВОЛЮЦИОННАТА ДЕЙНОСТ В СТАРАТА СТОЛИЦА.

Без да се страхува, тя посещава в затвора заловените комити от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и им носи топли дрехи и храна. Освен това тя умеела да предразполага идващите в хана да ядат и пият местни турски големци и научавала от тях някои тайни, които съобщавала на дейците от Търновския революционен комитет. Благодарение на тези ценни сведения, тя успявала първа да научи за предстоящи акции и арести на османската власт и да осуети ареста на местните комити. Според запазените до днес сведения по време на Априлската епопея Бяла Бона тайно приютява в хана си петима от четниците на Поп Харитон, успели да се измъкнат живи от битката при Дряновския манастир. А на единия от тях, поп Петър Драганов от Дъскот, дори успява да осигури тескере, с което той минава през Дунава във Влашко. Известно време в хана на Бяла Бона се укрива и главният апостол на Търновски революционен окръг Стефан Стамболов, преди да напусне Търново и да намери убежище в Самоводене след извършените предателства, разкрития и арести на революционери в региона. Като членка на дружеството „Женска община“ заедно с други общественички като Евгения Кисимова, Мариола Василева, Аника Костова, Кирияки и Аника Панайотови и др. Бяла Бона се включва в акцията по събиране на храна, дрехи и пари на арестуваните въстаници. През всичките тези години турските власти няма как да не са подозирали Бяла Бона, тъй като няколко пъти ханът й е обръщан нагоре с краката.

Но тя някак винаги успявала да научи за предстоящите неканени посещения и успявала да се избави от опасните си гости, докато траели обиските.

Няколко пъти ханджийката била привиквана на разговор и в конака, но нито веднъж не била задържана. По време на Руско-османската война от 1877-78 г., през юли 1877 г. с голяма част от търновското гражданство Бяла Бона посреща руските освободители от предния отряд на ген. Йосиф Гурко и българските опълченци на няколко километра от града в местността Дервеня. Участието на Бяла Бона в организираното освободително движение дава основание на писателката Първолета Прокопова в книгата „Искри от Възраждането“ да я назове „търновската Баба Тонка“. След Освобождението Бона Станчева продължава да върти бащиния си хан и да се радва на любовта на търновци. В хана й отсяда пълномощникът на Руския червен кръст княз Александър Наришкин, който в действителност е главен агент на руските славянски благотворителни общества в Княжество България. В хана на Бяла Бона по препоръка на своите търновски приятели отсяда и Любен Каравелов при идването си в старата столица.

За това свидетелства и бъдещият учител на Фердинанд по български език Добри Ганчев.

„Отстъпила му госпожата на Каравелова една стаичка в хотела си. Уважава го и го почита много. А вечерно време покрай него и тя прави голям алъш-вериш. Идват приятели да го видят, черпят се, гощават се. Стефан Стамболов му е постоянният посетител. Други, които посещаваха хана на Бела Бона, бяха Георги Живков и Джорджо Момчев. Застоявахме се у госпожата до късна вечер. Догдето не се приспи на Каравелова и ни покани да си идем.“

А ето как описва хана на Бяла Бона и Константин Иречек, който също отсяда в него при посещението си в старата столица. „Прилепен е към склоновете на скалата. Към улицата е обърната механата с няколко дюкяна. Вътре на тесен двор отсядат колите. Зад двора се намират простички дървени стаички за пътници, сиромашко легло, но без гадове, крива маса, на която се намира просто селско огледало, тенекиен свещник, зелено ракиено шише за вода, полуразбит стол, бакърен леген и кука за окачване на дрехи.“

Подобно на всички българи, Бона Станчева посреща с огромно огорчение и болка в душата решенията на Берлинския конгрес и разпокъсването на българските земи. И тя протестира срещу това несправедливо решение по своя собствен начин – като преименува хана си на „Съединена България“.

Престижният хан на Бяла Бона, намирал се някога на Самоводския пазар, отдавна не съществува.

Върху фасадата на къщата, построена на неговото място, преди години беше поставена информационна табела. На името на именитата ханджийка е наречена и улица в кв. „Чолаковци“. За разлика от други търновски жени възрожденки, за които до нас не са достигнали портрети, снимка на Бяла Бона има. И е напълно възможно по тази снимка да бъде направен един скромен барелеф, който да съпътства вече съществуващата табела.

Иван ПЪРВАНОВ