Д-р Стат Антонов лекувал ухото на Левски във В. Търново след залавянето му

Д-р Евстати (Стат) Антонов е един от най-високообразованите възрожденски търновци

Той е роден през 1844 г. Завършва медицина в Букурещ и през 1871 г. започва работа като ординатор в болницата в град Бозъу в Югоизточна Румъния.

Владее писмено и говоримо цели седем езика. През 1872 г. родолюбивият доктор се завръща в родния си град, където е назначен за главен лекар. Бил е еднакво търсен както от по-заможните българи, така и от представителите на османската власт. Наред с това обаче д-р Стат, както фамилиарно си го знаели търновци, никога не отказвал да прегледа и бедните граждани. А когато виждал, че семейството няма пари да купи лекарствата, лекарят без да задава въпроси, ги купувал и плащал от собствения си джоб, а след това и сам ги отнасял до дома на болния.

В последните дни на декември 1872 г. един ден доктор Стат е повикан спешно в конака.

Свикнал на подобни неочаквани посещения, лекарят мисли, че и този път ще искат от него да прегледа някоя от ханъмите на търновския каймакамин. Когато пристига обаче, го карат да слезе по стъпалата в затвора на конака, където имало ранен комита. Преди да влезе при опасния затворник, докторът е предупреден, че не трябва да разговаря с него. Д-р Евстати влиза в кауша, където с изумление вижда, че арестантът, когато ще трябва да преглежда, е не кой да е, а самият Васил Левски. Докторът установява, че Дякона има разкъсване от куршум на едното ухо. Докторът обработва и промива раната и поставя чиста превръзка.

Според спомените на някои от търновските революционери въпреки забраната докторът и Левски успяват да разменят няколко думи.

Като Апостола накратко му разказва какво се е случило и как е бил заловен. Дали в този разговор Дякона е споделил нещо за това бил ли е предаден и ако „да“, от кого, не се знае. Самият лекар не споделя такова нещо. Малко след като се връща от конака, в дома си д-р Стат е посетен от председателя на Търновския революционен комитет Иван Хаджидимитров и Христо Караминков – Бунито, които го молят да им каже какво е състоянието на Апостола. Какво точно са си говорили двамата революционери с доктора не е ясно, но след този разговор е било взето решението да се направи опит за спасяването на Левски, като бъде предизвикан пожар в затвора. Още същата нощ, без да се бавят, търновските революционери хвърлят в двора на затвора парцали, напоени с газ. Парцалите обаче падат на празно място и не успяват да предизвикат подпалване на сградата. Така опитът на търновци бива осуетен. А д-р Стат се оказва последният търновец, който има възможност да се срещне очи в очи с Апостола и да разговаря с него, макар и за кратко. Срещата с Левски очевидно е имала разтърсващ ефект върху психиката на младия 28-годишен лекар, тъй като през следващите години той участва в подготовката на двете въстания – Старозагорското и Априлското, през 1875 и 1876 г. След разгрома на Априлското въстание той успешно минава Дунава. По време на Сръбско-османската война от 1876 г. работи като доброволец в полева болница и е член на Румънския червен кръст. Освен с медицина д-р Стат се отдава и на общественополезна и благотворителна дейност. Той е член на Българското човеколюбиво настоятелство и взема участие в дейността на читалище „Братска любов“.

След Освобождението д-р Евстати Антонов отново се завръща в България и се установява в родния си град.

Назначен е на държавна лекарска служба. Първо като губернски лекар, а от 1888 г. вече е главен лекар на създадената Търновска първостепенна болница. Трябва да се отбележи, че преди да бъде назначен за лекар, на д-р Антонов е било предложено да стане министър на здравето. Той отказва, като обяснява, че е учил за лекар и иска това да работи и да помага на хората с получените си знания. Участва активно и в обществения и културния живот на старата столица. Той е един от основателите и член на ръководството на Славянското благотворително дружество. Основните цели на дружеството са оказване на помощ при настаняване на българите бежанци от Тракия и продоволствено осигуряване на руските войски. Освен това д-р Антонов е избран още и за председател на търновския комитет „Единство“ и за народен представител в Първото учредително велико народно събрание. През целия си живот докторът, лекувал Васил Левски, не спира да се развива и усъвършенства в професията си. През 1889 г. той специализира в Париж. А през 1905 г. е назначен за управител на болницата в Пловдив.

Любимият лекар на търновци умира на 21 март 1926 г. на 82-годишна възраст в родния си град.

Поклонението пред тленните му останки е в храма „Св. Седмочисленици“ и на него да си вземат сбогом се стичат стотици хора. На поклонението слово произнася неговият колега д-р Марин Русев. Ето част от това слово:

„Д-р Стат дошъл от Румъния, от Букурещ, от гнездото, гдето се е мътила революцията за нашата свобода. Той дошъл не толкова като лекар, колкото като апостол и организатор на подготвителните въстания. В лекарската си практика той не е събирал земни съкровища. Не е трупал богатства, които мухлясват, гният, ръждясват и се рушат. Той е използвал своята професия не за обогатяване и лично добруване, а за благодеяния. Когато е лекувал страдающите и болните, той е смятал, че прави това по свой християнски дълг. Д-р Стат не само че никога не е бил алчен за пари, но и никога не е жадувал за слава. Скромността му била пословична. Той не се бори с меч в ръка за освобождението на България, а действа по друг начин, много по-опасен, защото работеше между самите турци и беше изложен на бдението на техните шпиони и агенти. Не са били редки случаите, когато е сполучвал да освободи невинно лежащите в турските зандани българи, очакващи края на своя живот. С една дума, д-р Антонов през целия свой живот е бил един добър и родолюбив българин и ревностен народен деец“.

Иван ПЪРВАНОВ