Варненският театър гостува във Велико Търново с „Под игото”
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” гостува на 25 ноември от 19 часа във Велико Търново с постановката „Под игото”
Режисьор на спектакъла е Бина Харалампиева, драматург е Юрий Дачев.
В продължение на близо век, от 1927 до 2023 година, романът „Под игото“ трайно присъства в историята на Варненския театър с постановки на режисьорите Иван Янев, Стоян Бъчваров, Николай Фол, Станчо Станчев и Бина Харалампиева. В сезон 1927/28, само няколко години след като се основава Варненският театър (1921), директорът и режисьор Иван Янев, един от основателите на Съюза на артистите в България, поставя за пръв път „Под игото“ – пиеса в 7 драматични картини от Иван Вазов.
Историческата справка с летописа за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър (1921-2021), съставител Никола Вандов, сочи още, че самият режисьор играе ролята на Чорбаджи Марко, а неговата съпруга и също известна за времето актриса Александра Янева се превъплъщава в образа на Рада Госпожина.
След премиерата на 14.03.1928 г. „Под игото“ достига 25 представления.
Тази година екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ отново посяга към любимия български роман „Под игото“. За постановката са поканени изтъкнатите театрални творци: Бина Харалампиева – режисьор, Юрий Дачев – драматургичен вариант, Свила Величкова – сценограф и костюмограф, и Асен Аврамов – композитор. Това е екипът на „Тютюн“, създал във Варна първата българска театрална адаптация по литературния оригинал на Димитър Димов, която се превърна в най-търсеното и обичано представление в най-новата история на Варненския театър.
В актьорския състав са привлечени гостите Богдан Бухалов – Бойчо Огнянов, и Иван Юруков – Д-р Соколов, Стоян Радев е Кириак Стефчов, Христина Джурова – Рада Госпожина, Веселина Михалкова – Кака Гинка, Николай Божков – Боримечката, Константин Соколов – Колчо Слепеца, Пламен Димитров – Чорбаджи Марко, Свилен Стоянов – Чорбаджи Юрдан, Валентин Митев – Чорбаджи Мичо Бейзадето, и др.
„Под игото“ (1894) звучи изключително съвременно,
защото толкова години по-късно ние почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства. Делим се на две – от една страна са отдадените на националната кауза, а от друга – останалите, които много внимават интересите на нацията да не нарушат техните собствени интереси. В опита си да бъдем наистина свободни, преди 33 години ние повторихме същите грешки, през които е минал народът ни в подстъпите към Априлското въстание.
Това се опитваме да разкажем с нашето представление – колко малко сме се променили и колко важно е да бъдем заедно, да бъдем народ, а не просто население, казва режисьорката Бина Харалампиева. За мен е от особено значение, че като четеш романа, ти харесва да се чувстваш българин.
