Обективът на Николай Христов запазва вълнуващи кадри от откриването на паметника „Асеневци“ през 1985 г.

Българите смайват света и построяват монумента само за 2 месеца

ВЪЛНУВАЩИ КАДРИ ОТ ДАЛЕЧНАТА 1985 Г. Е ЗАПАЗИЛ ФОТОГРАФЪТ НИКОЛАЙ ХРИСТОВ.

Неговият обектив е увековечил откриването на прочутия великотърновски паметник „Асеневци“.

Снимките станаха хит в социалните мрежи на 16 ноември – датата, на която е прерязана лентата на монумента.

„Спомените ми са около тичането. Бях близо до тогавашния кореспондент на БНТ Денчо Куцаров, познат бях на шефовете от органите. Всички държавни ръководители се държаха като нормални хора. Имаше само хубави емоции около отбелязването на годишнината“, разказа за „Борба“ Николай Христов.

По думите му атмосферата е била тържествена, а снимките говорят за значимостта на събитието, с което в старата столица отбелязват 800 години от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава.

„Беше си като хубав празник за България и за Велико Търново, много гости имаше, 800 години отбелязвахме. Аз съм на 2 х 36 и все още помня, но нямам записки в тефтер. А и не е било нужно. Картината сама говори. Лично за мен си беше успех, че съм бил сред малкото снимащи от Велико Търново, но минах за асистент на бай Денчо Куцаров за хората от охраната, които не ме познаваха. Не ми се наложи да се легитимирам. Закичен с три фотоапарата и това е. Другото беше грижа да не проваля снимките при обработката на филмите“, споделя още Николай Христов.

И ДЕЙСТВИТЕЛНО СНИМКИТЕ НЕ СА ПРОВАЛЕНИ И ВЕЧЕ НОСЯТ ДУХА НА ТОГАВАШНОТО СЪБИТИЕ, КОЕТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ СЪБИРА ЦЕЛИЯ ДЪРЖАВЕН ЕЛИТ В СТАРАТА СТОЛИЦА.

В самия ден се случват още няколко събития, открита е и реставрираната църква „Св. Димитър“, където се дава начало на въстанието, както и изложба по случай годишнината в Историческия музей. Предишния ден пристигат първите мъже в държавата начело с Тодор Живков и Пенчо Кубадински. Сред гостите са още министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и големият български поет Любомир Левчев, който по това време е председател на Съюза на българските писатели. Именно Левчев чете словото при църквата „Св. Димитър“.

Доц. Мирко Робов припомня историческите събития и е участник в програмата за честването на 800 години от избухването на въстанието.

Там обаче не присъства Тодор Живков, който идва директно в конака. Оказало се, че църквата е много трудна за охрана, защото е открита и заобиколена от високи хълмове.

Поради мерки за сигурност възложили охрана и на проф. Илчо Димитров, който трябвало да прочете словото при откриването на паметника. Младият мъж, който го охранявал, също се интересувал от история и през цялото време разпитвал професора за паметника и делото на династията. Самият Димитров година по-късно станал министър на народната просвета. Речта му при откриването не е официално документирана, но доц. Мирко Робов твърди, че била силна и въздействаща, като опровергавала византийските източници, които твърдят, че въстанието на Асен и Петър избухнало заради отказа да им бъде дадено малко село.

Преди да бъде построен паметникът, е имало няколко обсъждания за семантиката и мястото, където трябва да се изгради. Работата била възложена на доц. Крум Дамянов Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инженер Коста Цеков, които представят крайния проект след много комисии и етапни одобрения.

НА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ПРИСЪСТВАЛ ЛИЧНО ВТОРИЯТ МЪЖ В ДЪРЖАВАТА – ПЕНЧО КУБАДИНСКИ.

Тогава той е и председател на Общонародния комитет за развитие на Търново. Живи свидетели на случката твърдят, че той взел думата и настоял след градежа ясно да си личи, че конете на паметника са мъжки…

Друг интересен факт е, че царете са разположени обратно на часовниковата стрелка, започвайки от Асен. Строителството на паметника и цялостното оформление на околното пространство се извършва за една година, но за самото изработване на паметника са били необходими само два месеца, което е уникален случай в световната практика. В Европа има много малко подобни паметници, които са композирани от четири коня, два от които са балансирани само на задните си краката и опашката. За направата на паметника са събрани 6,4 милиона лв., които са дарения от българския народ.

Михаил МИХАЛЕВ

Сн. Николай ХРИСТОВ