Във В. Търново показват краснопис върху пергамент от животинска кожа с мастило от шикалки
Облечен като монах, доц. д-р Пламен Събев, изследовател на християнското наследство, разкрива тайнствата на калиграфията в музеен скрипторий
Доц. д-р Пламен Събев е човек на науката с многобройни интереси.
Специалист е от отдел „Християнско наследство“ към Регионалния исторически музей във Велико Търново. Експерт е по икони, стенописи, по онова специфично културно наследство, което християнското изкуство е оставило във всички наши ключови обекти като манастири и църкви.
Доц. Събев обаче е известен и като калиграфа в Мултимедийния посетителски център във Велико Търново, по-популярен като Музея със силиконовите фигури на персонажи от Второто българско царство.
„За мен е изключителна привилегия да се докосна до Търновската книжовна школа. Дълги години се занимавам с история на изобразителното изкуство, както и с иконопис, тъй като съм завършил специалност „Иконография“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Така се породи и интересът ми към калиграфията“, споделя доц. Събев.
Той пояснява, че практикува старобългарска калиграфия, каквато е позната от големите български паметници като Лондонското четвероевангелие, Манасиевата хроника и др.
В монашески дрехи и с оригинално паче перо ученият демонстрира древния краснопис. Перото е обработено по специална технология с подрязване и закаляване на върха. Използва се мастило, приготвено по рецепти от ръководства за зографи от втората половина на XIX век.
Това позволява посетителите да видят на живо как се е пишело в Средновековието.
„Всеки калиграф, достигнал определено ниво на развитие, подбира собствения си любим шрифт и стилистиката, чрез която да изразява себе си, а не просто да копира старинни текстове. В калиграфията безспорно има стил“, обяснява специалистът.
Доц. Събев предпочита шрифт, който се нарича „Нео бизантиника капиталис“.
„Това е специален шрифт, в който има заемки от старогръцката азбука, но и до голяма степен следва традициите в старобългарското писмо. Тази традиция продължава в периода от края на XIII – началото на XIV век. Буквите в двете азбуки до голяма степен си приличат, но повечето са типични, като например голямата ижица [Ѵ], ер малък [ь], Ят (ѣ) и др. Типично нашенска е буквата „буки“ [Ҕ], която е изключително важна и с нея се изписват „бог“, „божествен“ и др. Освен това първата буква, която се използва като заглавна и с която започва даден текст, коренно се отличава. Тя е специална буква – заглавка. Паралелно с изписването на буквите се развива и една интересна част от украса с причудливи същества. Това са изображения на ангели, демони, на Господ, Св. Богородица, символични вплетени знаци, ластарчета, които се вият около хастите на буквите, и т.н. Получава се интересна плетеница от елементи и дори цели сюжети. Това обогатява изказа и придава стилистика на текста“, разкрива експертът.
Когато изписва буквите, доц. Пламен Събев използва оригинални текстове от старобългарски език, например литургични текстове, които са преведени още от времето на Свети Патриарх Евтимий.
Друг много важен момент в калиграфското изкуство е хартията, върху която се рисуват буквите.
Това е оригинален пергамент, който се приготвя от кожата на животни. Кисне във варов разтвор по специална технология, за да се изчисти мазнината. Когато се оформя страницата, се прошнурова и се добавя към книжното тяло.
„Всяка такава книга, която е била изработвана през Средновековието, е струвала много скъпо. За да се набави суровината, са били необходими много животински кожи. Освен това при изписването за украса се е използвало листово злато. То също е много ценен и скъп материал“, уточнява доц. Пламен Събев.
По думите му в миналото то се е изработвало от майстори ювелири, които са обработвали висок процент ковко злато. Поставяли са го между парчета кожа и чрез начукване са го разточвали до оформянето на тънък лист. За сравнение, днес има фирми, като водещи в тази сфера са италиански производители, които предлагат супер тънко злато от порядъка на 0,004 микрона. То също е скъпо, но съвременните зографи предпочитат да купуват от този продукт за творенията си.
Мастилата са се приготвяли и от естествени пигменти.
Много често са били използвани шикалки – твърдите израстъци върху дъбовите клони/листа. В миналото от шикалки се правело мастилото за писане. В една рецепта от XV век е посочена технологията за приготвяне на мастило – накисва се вишнева смола в мед и след това се обърква с шикалките. Сместа се възварява три пъти и най-добре е това да стане по новолуние, защото така мастилото ще бъде най-добро. Според народните вярвания всяко важно дело се захващало, когато месецът започва да се пълни. Това мастило било много трайно.
„Използвани били и пигменти от водорасли, черупки, раковини и други суровини от Мъртво море. От дълбините му са вадили и огромни миди за добиване на бисери и седеф. Те пък са били използвани в бижутерството за накити, за украса на църковна утвар, за обкови на евангелия и др. Добавяни са били в мастилата, за да им придадат блясък. Цяла наука е технологията за производство на мастила“, доверява доц. Събев.
Той не крие, че когато работи, се старае да се придържа към тези средновековни технологии.
Доц. Събев пояснява, че за да е добър в прецизната си дейност, един калиграф трябва да притежава редица качества – да е изключително спокоен, уравновесен, да е изпълнен с благоговение и с творческо вдъхновение. Нужни са и постоянни тренировки по краснопис, за да се поддържа стилът.
Доц. Събев сподели идеята си за лична творческа изява – да направи изложба. Плановете му обаче са свързани със сериозни по мащаб артефакти, които е необходимо да бъдат представени в подходяща среда. Това най-вероятно ще се осъществи чрез проект, защото ще е необходимо сериозно финансиране.
„Няма да бъде обикновена изложба. Идеята ми е свързана с Търновград и се надявам важни институции да подпомогнат реализирането на тази инициатива, която ще затвърди за пореден път статута на Велико Търново като духовна и историческа столица на България“, посочва доц. д-р Пламен Събев.
Веселина АНГЕЛОВА
Снимки авторът