Водещи новиниСъдби

Ядрен физик с мисии в Иран, Ирак, Афганистан и джунглите на Африка разкри драматични преживявания

О.р. подполковник Борислав Борисов: „Военните конфликти се разпалват заради материални блага и се потушават с цената на жертви и материални загуби“

 

Борислав Борисов от Велико Търново разказа в четири пътеписа любопитни факти и преживявания като участник в четири военни мисии в горещи точки – в Кербала, Ирак през 2003-2004 година, в Кабул, Афганистан през 2005-2006 година, Ашраф, Ирак през 2007-2008 година и Западна Африка.

„В Кербала и Ашраф бях командир на военнополицейски екипи, а в Кабул участвах на международна длъжност във военната част от летището на града. Длъжността ми беше контраразузнавателна и бях част от екипа, отговарящ за сигурността на авиообекта, откъдето по това време се извършваха денонощно множество бойни полети на територията на цял Афганистан. Последната ми мисия бе под егидата на ООН в дълбоките джунгли на Западна Африка. Бях за година и два месеца военен наблюдател в мисията на ООН в Либерия (UNMIL) през 2011 и 2012 година. Службата там беше без оръжие и изпълнявах в международен екип ежедневна патрулно-наблюдателна дейност в гъстата джунгла на границите на Либерия със Сиера Леоне и Гвинея“, разказва рейнджърът.

При това участие обаче Борисов се разболял лошо, като получил тромбоза в лявата подбедрица. По-късно състоянието му се влошило и се наложила животоспасяваща операция.

56-ГОДИШНИЯТ БИВШ ВОЕННОСЛУЖЕЩ Е СОЛИДНО ОБРАЗОВАН. ВЪЗПИТАНИК Е НА ВНВУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ С ПРОФИЛ ОФИЦЕР ОТ ХИМИЧЕСКИ ВОЙСКИ С ВОЕННА СПЕЦИАЛНОСТ „ДОЗИМЕТРИСТ РАЗУЗНАВАЧ“.

Гражданската му специалност е инженер-физик с усилено изучаване на атомна, ядрена и неутронна физика, дозиметрия и лъчезащита, прибори за радиационно и химическо разузнаване, а също така и ядрено оръжие.

Военната му кариера започнала в Горна Оряховица в химическо поделение като взводен командир в рота за засичане на ядрени взривове. През 1991 г. спечелил конкурс във Военна полиция и оттогава до началото на 2022 г., когато се уволнил от редовете на Въоръжените сили поради навършване на пределна възраст 55 години, служил в различни териториални дирекции на службата основно като криминалист. Последните години бил на длъжност началник на сектор в централното ръководство на служба „Военна полиция“ в София със звание подполковник. Междувременно е завършил втора магистратура във Физическия факултет на Софийския университет със специалност „Учител по физика и астрономия“.

На въпрос защо се е включил в миротворчески отряди, Борисов е категоричен, че военнослужещите си изработват трудовите договори, за които държавата им плаща.

„Когато държавата поиска от теб по стратегически държавнически съображения да си изпълняваш службата в гореща точка с максимален риск, то тя те командирова там съвсем законно и ти плаща добавка към заплатата за работата в тези критични за здравето и живота ти условия. Ти си там, за да защитаваш държавния интерес и да изпълняваш договорните си задължения, а не за печалбарство. Съвсем нормално и логично е тази служба да е по-добре заплатена. И тук се намесват факторите доброволност, подтиснат страх за здравето и живота, пренебрегване на отрицателното отношение на близки и роднини, авантюризъм, желание за трупане на боен опит, ако щете дори войнолюбие и леки форми на садизъм. Крайният извод от цялата тази амалгама от обстоятелства е, че тези допълнителни пари са „кървави“ и не всеки е готов да посегне към тях със свободна воля. Записвал съм се и съм се състезавал за мястото си в тези мисии с други колеги и за пари, и за самоутвърждаване, и за трупане на специфичен опит, и от желание за издигане в служебната кариера впоследствие, издигане на международния имидж на страната, от стремеж за приключения. За съжаление обаче, това с кариерата не се случи. Никой от ръководните кадрови фактори в службата ми не пожела да се възползва от моята новопридобита експертиза, особено в първата ми мисия в Кербала. За там липсваха кандидати поради страх от неизвестното и защото войната току-що бе приключила, а Ирак беше плашещо място, сеещо смърт. Кадровата политика във въоръжените сили не се е променила от времената на социализма. Една ограничена политико-баджанашка клика от генерали и началници се самовъзпроизвежда през годините на прехода и в техния кръг се допускат две категории хора – такива от тяхната черга и полезни идиоти послушковци за черната работа“, споделя с болка Борислав Борисов.

Като пряк наблюдател и дори участник в потушаването на конфликти в горещи точки, породени от Великите сили, миротворецът коментира причините за възникването им.

Част от разрухата, на която е бил свидетел подп. Борисов

„Не знам да съществува изолиран военен конфликт от политически, социални, религиозни или културни различия. Мощен фактор за такива конфликти е и наличието и по-скоро преразпределението на определени блага. Обикновено те се обсебват от местни диктатори. Назрява конфликт и с течение на времето това противоречие прераства във въоръжено стълкновение. Като се включат и няколко световни сили съответно в помощ на отделните страни, тези вражди добиват размерите на граждански с дълга продължителност и милиони жертви. След това се намесва ООН, или както беше случаят в Ирак – „Коалиция на желаещите“. В резултат на това конфликтите се потушават пак с цената на жертви и материални загуби. Наред са донорските програми за възстановяване, мироналагащите, мироопазващите и мироподдържащите мисии. Всичко това се извършва с помощта на военнослужещи от страните участнички в тези процеси. Това е работа, свързана пряко с голям риск и доста продължителен период. Средствата за тези дейности са грандиозни, но стратегически оправдани с оглед на допускане на родни фирми в материалното възстановяване на поразените от бойните действия райони или цели държави“, обяснява бившият военнослужещ.

ТОЙ НЕ КРИЕ, ЧЕ Е ОЦЕНИЛ ДЕЙНОСТТА НА РЕДОВИЯ БЪЛГАРСКИ АРМЕЕЦ НА РАЗЛИЧНИ ПОЗИЦИИ И РАНГОВЕ В МИСИИТЕ КАТО „ДЯВОЛСКИ ДОБРА“.

„На фона на отчайващото оборудване и незаинтересованост на висшето командване по изпълнението на мисията, липсата на подходяща подготовка опит на личния състав, редовите воини се оказаха на висотата на своите предшественици в исторически план. Видях на живо какво е боен български дух и себеотрицание в критични ситуации. Тези млади хора никой не ги е учил на подобни неща. Българската войска не е воювала от 1945 г. Боен опит никакъв. Но когато имаше нужда от смелост и хладнокръвие, те го показаха с действията си по време на бомбената атака срещу база „Индия“ на 27 декември 2003 г. Там паднаха свидни жертви, които не се поколебаха да защитят колегите си и базата от посегателствата на терористите и за това платиха с живота си, а над 60 души – с раните си. Това важи и за втория контингент, който застъпи на служба в началото на 2004 г. и води едноседмична военна операция срещу организирани паравоенни формирования на Муктада Садър, опитващи се да превземат гр. Кербала. Именно и заради тези наши момчета това не се случи. Жертвите от българските военни формирования с течение на мисионерските години нарастваха, а към тях е редно да се причислят и тези от мисията на ООН в Камбоджа в началото на 90-те години на миналия век“, уточнява о.р. подполковник Борисов.

След около месец – на 27 декември, се навършват 20 години от бомбения атентат срещу една от базите на българския контингент в Кербала.

„Дочувам, че се подема инициатива за издигане на мемориал в памет на загиналите в мисии зад граница български млади мъже под пагон. Ще е чудесно, ако това стане, и нека Министерството на отбраната да прояви активност и да оглави това начинание“, посочва Борислав Борисов.

Драматичните моменти от мисията му в Кербала той е събрал в пътеписи, които са в основата на книгата на Здравка Момчева „Солджър“.

Характерна обстановка по време на мисиите

БОРИСОВ НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВИ КАК ПРЕДИ СЛУЧАЯ С АТЕНТАТА ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА НА ИРАК Е БИЛ В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ ДО СПОРАДИЧНИ СТРЕЛБИ ОТ НЕИЗВЕСТНА ПОСОКА.

Дори отвръщал с автоматни откоси във въздуха, за да разчиства пътното платно, блокирано от цивилни автомобили.

„Всяко забавяне или спиране на пътя многократно увеличава риска от прицелен огън по нас или в по-лош вариант – хвърляне на ръчна граната в купето на автомобила. Що се касае до атентата на 27 декември 2003 г. срещу база „Индия“, там нещата добиха свръхдраматичен оттенък и дори ми изглеждаха сюрреалистично, когато с колегите си военни полицаи се добрахме до атакуваната база. Точно в 11:50 ч. местно време се чуха във втората база „Кило“, където беше разквартируван половината от контингента, два много силни взрива. Единият от тях беше особено силен. В първите 20-30 секунди настъпи странно мълчание, което бе нарушено от викове за помощ и подкрепа по портативните радиосредства. Началникът на щаба на контингента обясняваше, че базата е взривена с минометен огън. Без никаква команда почти целият личен състав на „Кило“ за няколко секунди се изнесе към автопарка, намятаха се войниците в безпорядък по джиповете със заредени оръжия и се изнесоха в посока „Индия“. Дори се опасих, че ще оставим безлюдна базата „Кило“ и следователно беззащитна. Но зам.-командирът на контингента се разпореди бързо кои подразделения да останат и да отбраняват базата от евентуална последваща атака и при нас. Разстоянието между двете бази бе около 3 км. Като пристигна моят екип там, около „Индия“ нашите войници бяха заели 360-градусов периметър за отбрана. Влязох в двора и това, което видях, ме порази. Станах свидетел на масова разруха, кървища от ранени колеги, срутища. Потърсих командира, за да му се представя и да получа някакви указания. Намерих го в подземието, обграден от личната си охрана, пребледнял и леко неадекватен. Въпреки това ми каза само да евакуирам жените военнослужещи и да помогна там, където ще съм необходим“, връща се назад в ужасяващите си спомени Борисов.

Лекарският екип вече работел на терен и оказвал неотложна помощ на най-пострадалите, а мъртвите изнасяли извън сградата.

„Един от колегите се присъедини към тях, а с останалите превозихме жените до другата база и веднага се върнахме. Потърсих м-р Чипилски и го намерих до една линейка, седнал и с половин окървавено лице и подгизнала от кръв риза. Оказа се, че не е нещо сериозно, само парче остро стъкло се бе забило в черепа му, но без да проникне до мозъчната кора. Евакуирах и него и след това отидох до стаята му, за да прибера преносимия компютър, който беше с класифициран харддиск. Обиколих навсякъде, направих снимки за евентуален оглед на произшествието в интерес на Военната прокуратура в България. Не знам колко часове изкарах в базата и по болниците в града, където бяха закарали ранените и починалите, но до смрачаване успяхме да си приберем всички ранени и починали от градските болници в лазарета, намиращ се в покрайнините на града в логистичната база на американците“, разказва още подполковникът от резерва.

През януари 2022 г. Борисов напуснал редовете на Българската армия.

След кратка почивка започнал да търси работа по сайтове. Кандидатствал в редица частни фирми дори и като шофьор, но без резултат. В Държавен резерв кандидатствал за място в отдела за съхранение на нефтопродукти за Велико Търново и Русе. Спечелил го с най-висок резултат от теста, но назначили жена с диплома от аграрния университет. И в Държавния военен архив също се пробвал за длъжност, изискваща химическо образование. По същата схема го елиминирали още на разглеждането на подадените документи с формалната причина, че нямал едногодишен стаж.

„Чудно откъде да го имам, като идвам от армията. По тази причина се отказах да кандидатствам в държавните учреждения, защото конкурсите са само за заблуда, а кандидатът се знае предварително. През лятото на тази година попаднах на обява за учител по физика и астрономия на половин щат в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методи“ във Велико Търново. Подадох документи и за моя изненада се оказах назначен. Искрени благодарности на директора на гимназията Павлин Витанов за оказаното ми доверие. Също така и благодарности за педагогическия колектив, който ме прие приятелски. За жалост, по лични причини наскоро се наложи да напусна. Сега ежедневието ми минава с лични малки проекти, спортувам, пазарувам, чистя с прахосмукачката, от време на време готвя. В гимназията като ученик завърших УПК по готварство и сервитьорство. С една дума, наслаждавам се на спокойствие и липса на ежедневен стрес“, разкрива бившият военнослужещ с четири тежки мисии зад гърба си и с много ярки и болезнени спомени.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки личен архив

2 thoughts on “Ядрен физик с мисии в Иран, Ирак, Афганистан и джунглите на Африка разкри драматични преживявания

  • „Ядрен физик“ е малко по-различно понятие от военен с „усилено изучаване“.

    Отговор
  • За това Държавата ни е на такова ниво, защото вместо да взема специалисти с опит, назначава некадърници. За съжаление.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *