КултураПриложение Полски Тръмбеш

Мартина Жила нарисува архитектурна приказка за величието на малкия град

Вицепрезидентът Илияна Йотова я нарече съвременен будител, изложбата от графики ще бъде показана в чужбина

 

МАРТИНА ЖИЛА НАРИСУВА АРХИТЕКТУРНА ПРИКАЗКА ЗА МАЛКИЯ ГРАД Полски Тръмбеш.

Така даровитата 27-годишна художничка превърна представянето на първата си книжка „Етюди от малкия град” и откриването на първата си изложба в незабравимо културно събитие, което ще се помни дълго. Мартина е човек със силен дух, завидна енергия и богати познания в областта на живописта и графиката не само защото е завършила тези специалности във ВТУ. Тя проучва и докосва своите герои, преди да ги превърне в рисунка. Заради този талант и силното впечатление за даровит млад човек да открие изложбата от 24 графики на архитектурни забележителности в Историческия музей дойде вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя обяви, че тази изложба, която може да бъде разширена с още графики, ще бъде показана в чужбина. Покани Мартина да започне да рисува коледни картички за Президентството. Нарече я съвременен будител. И подари позлатена филигранна старобългарска буква „Б”. С нея започвали три велики думи – бог, благодаря и България.

 

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ ИЛИЯНА ЙОТОВА: „…МНОГО ОТДАВНА ЧАКАХМЕ ТАЗИ ИЗЛОЖБА ДА БЪДЕ ПОДРЕДЕНА

 

и на днешния голям празник Архангеловден тя вече е факт. В твоя светъл свят, Марти, всеки е привилегирован да може да участва. Всички ние много се гордеем с Мартина и най-вече със силата на нейния дух, с любовта към родния край и родолюбието, което излъчва нейното сърце. Винаги съм казвала, че в България расте много талантливо поколение, въпросът е да го видим, оценим и да го представим в страната.

Нашето приятелство с Мартина е от няколко години. Запознахме се на една друга изложба, посветена на благотворителна акция, фотоизложбата на Ана Йочева. Тя снима деца, които имат специални потребности, и тази идея беше подкрепена от много хора и от моя екип. Ние нямаме право да държим тези деца скрити от света и анонимни, защото те са красиви и изключително талантливи. На тази фотографска изложба Мартина показа една книга на едно друго момиче, която беше илюстрирала. В илюстрациите имаше много талант и аз поканих Мартина и майка й в моя кабинет, когато могат – да дойдат. След няколко месеца това се случи. Решихме да разходим гостите из дългите коридори на Президентството, където има картини на наши художници. И тогава се случи нещо много интересно – моите колеги се опитаха да разкажат на Мартина за тези картини. Но след няколко минутки тя ги прекъсна учтиво и започна да говори за тези картини с вещина и познание, за художниците и творбите им, за детайлите и за техниките така, че ни смая! И това е нейният начин да гледа на света, което си е дарба и не всеки я има. Сега и аз се опитвам да гледам тези картини през нейните очи, защото тя ми показа как трябва да се прави това.

На тази наша среща тя ми показа и някои от тези графики. За пръв път видях и някои цветни картички, които са изработени от нея. Тогава реших точно Мартина да направи картички за Коледа за целия дипломатически корпус у нас и за всички институции. Отзивът беше невероятен, всички питаха кой е авторът, откъде са тези картички и дали може да се направят още от тях. Така че, Мартина, за тази Коледа вече имаш задание от мен за още коледни картички. Искам и сега да повторим това, което направихме миналата Коледа. Не мога да бъда компетентна за графиките от тази изложба, но имам право да споделя коя ми е любима – това е един балкон на ул. „Търговска” на къща от 1924 г. В това изображение има нещо много българско, много семейно и много различно.

 

МАРТИНА Е БУДИТЕЛ, ИЗЛОЖБАТА ТРЯБВА ДА СЕ ВИДИ В ЧУЖБИНА И ДА НАПРАВИ ОТНОВО КОЛЕДНИ КАРТИЧКИ

 

 

Тази изложба е ценна и с нещо друго – това е историята на малкия град, хората са влагали цялата си душа в къщата, във фасадата, в покрива, в балкона. Само хора със самочувствие могат да оставят такива къщи за поколенията. Днес ни е омръзнало от еднаквите сгради край нас. Заради всичко това съм сигурна, че тази изложба ще бъде от постоянните в този музей, защото това е историята на Полски Тръмбеш, който не е малко и незабележимо място на картата на България. И отправям към теб една покана – тази изложба да бъде показана и в чужбина. Не е вярно, че будителите са останали в миналите векове. Марти, ти си истински будител, будители са всички, които ти подават ръце.

И на този ден искам да ти подаря нещо много специално – преди време направихме един проект коя е най-българската буква. Специалистите установиха, че това е буквичката „Б”. Взета е от един много стар български ръкопис, филигранно изпълнение, и означава три много важни неща – бог, благодаря и България. Ти заслужаваш да носиш тази буквичка. Проектът за тази буква е изработен от автора на българския герб…”.

 

ЗА КНИГАТА, КЪЩИТЕ И ПЪТЯ ДО ИЗЛОЖБАТА

 

Мартина благодари на вицепрезидента, на Весела Лечева и на всички, дошли чак в Полски Тръмбеш на представянето на нейната първа книга и на първата й самостоятелна изложба. Идеята в книжката „Етюди от малкия град” е да остави един своеобразен архив на архитектурата на малкия град. Художничката забелязва при обиколките из града с майка си Диана различното в сградите спрямо останалите от областта и го претворява в книгата.

„…Идеята за книгата се зароди у мен, когато в час по графика във ВТУ доц. Джановски даде задача да направим графична поредица от архитектурни детайли от нашето родно място. При разговор с кмета г-н Чакъров, когато му показах графичните ми творби, се зароди идеята да направим нещо като футляр, но това после се превърна в книга. По време на моето проучване излязоха и истории на къщи и хора, които до момента не са записвани в краеведската литература, като за къщата на Андрея и Даринка Наумови, къщата на Стефан Бошнаков и други. За жалост, повечето истории на къщите от началото на 20 в. са изгубени, защото имотите са препродавани прекалено често. Все пак наследници пазят част от историите на тези уникални къщи с различни орнаменти. Селцето е започнало да се развива точно заради построената жп линия и стратегическото си географско местоположение. Така в новия търговски център заселниците са донесли по нещо от своя край. Така в момента имаме един много интересен малък град с уникална и характерна архитектура, която не можем да намерим никъде другаде. В процеса на търсене на градски истории открих, че заселниците са били бедни хора и без ресурс, но достатъчно умни и находчиви”, разказва Мартина Жила.

Събирането на истории, сюжети и използването на трудоемките и трудни графични техники е отнело на младата художничка няколко месеца. Така на бял свят се появяват 24 графики и историите на 7 старинни сгради начело с църквата „Рождество Богородично”, построена през 1881 г. и осветена от митрополит Климент. Книжката „Етюди от малкия град“, издадена през 2023 г., е от 73 странички и в нея са разказани историите на къщите на Яне Павлев, Андрея и Даринка Наумови, Тодор Славков, Стефан Бошнаков, Иван Карабашев и Рачо Бошнаков, чийто потомък е настоящият кмет на общината. Основните графични техники за творбите са „суха игла” и „офорт”, а по-голямата част от графиките са дигитални рисунки.

 

КОЯ Е МАРТИНА ЖИЛА

 

Съвсем скромно към края на малката книжка художничката отделя две странички за себе си. Споделя, че на 15 г. са й поставили диагноза със заболяване, от което мускулите отслабват с времето. Днес семейството се бори с тази болест, а надеждата е лечение чрез генна терапия в САЩ или Франция, с надежда споделя майката Диана Жила. Те не обичат да говорят за болестта, особено Мартина, която винаги е усмихната въпреки болката. Защото животът ми е изпълнен с много „бъбриви” и „тихи” моменти, както и в живописта. В начинанията, които подемам, винаги се стремя да има баланс между „тишина и звучност”, казва още Мартина. Тя вярва в себе си, гордее се със себе си и заради това излъчва сияние. И реализира мечтите си. Заради своята сила и борбеност е успяла да направи в една книжка нещо, което все още никой не е правил – да съхрани духа на времето на своя роден малък град.

Неслучайно на откриването на изложбата своето възхищение изрази и търновският арх. Иван Чолаков, поканен от директора на музея доц. д-р Христо Харитонов. Търновецът направи безброй комплименти на младата художничка като познавач на архитектурните детайли на старите сгради в региона. За всички гости имаше достатъчно книги, които бяха подарък. На събитието дойде и отец Зоран Мамучевски, който е приятел на семейството и сега се занимава и с благотворителност.

Нели СУКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *