Водещи новиниЗдраве

Д-р Иван Толеков вдъхновил пациент да поеме по пътя на медицината

Д-р Алекс Трифонов е специализант в търновската болница и усвоява тънкостите на съдовата хирургия

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ В ОТДЕЛЕНИЕТО ПО СЪДОВА ХИРУРГИЯ НА МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ ИМА СПЕЦИАЛИЗАНТ. Това е д-р Алекс Трифонов от Велико Търново, който нямал колебания, че родният му град е най-подходящото мястото за старт на кариерата. За разлика от много други медици, 26-годишният мъж не мечтаел от дете да бъде лекар.

Избора да посвети живота си на най-хуманната професия направил след съдбоносна среща с вече покойния д-р Иван Толеков, който остава в сърцата на пациентите си като всеотдаен и достоен медик и човек.

Д-р Трифонов е възпитаник на ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ с профил немски и испански език. Медицина завършил тази година в МУ – Плевен. Споделя, че винаги проявявал интерес към литературата и историята и планирал да следва такава специалност. Когато завършил 11-и клас обаче, всичко се променило.

„Един на пръв поглед обикновен ден се оказа съдбоносен. В този ден се запознах с вече покойния д-р Иван Толеков, на когото станах пациент. Бях уплашен и объркан, не знаех какво ще се случи. Грижата, която той полагаше както за мен, така и за всички свои пациенти, беше трогателна. Той ме излекува, а в него аз видях за пръв път в живота си какво всъщност означава да бъдеш истински лекар, истински интелектуалец и истински човек. След това за мен нямаше никакво колебание. Аз направих своя избор – да съм лекар“, разказа той.

Д-р Трифонов е първият медик в семейството си, а още в началото на своето следване тръгнал с нагласата, че иска да е хирург. Осъзнавайки, че това е изключително отговорно, често пъти се питал: „Бих ли могъл да се справя?“, „Достатъчно добър ли съм?“ и „Аз ли съм този, който ще продължи с добрия пример?“. С годините осъзнал, че тези въпроси са безсмислени, защото човек не може да се роди готов, а сам избира дали да се самоусъвършенства или не.

„Избрах съдова хирургия, защото макар и със сравнително ограничения си досег до нея, усетих как тя резонира с нещо вътре в мен. Тази хирургия се различава фундаментално от всички други. Докато целта на останалите е да премахнат и изрежат, съдовата хирургия се стреми да възстанови това, което е било разрушено и загубено. Да специализирам именно в търновската болница не е имало колебание. Обичам града си и знам, че тук е моето място. Станах част от екипа на Отделението по съдова хирургия на 1.11.2023 г.“, разказа специализантът.

Отчита като огромни позитиви съществуващата в болницата модерна хибридна операционна зала, осигурената последно поколение апаратура за манипулации и наличието на опитни професионалисти. По думите му най-голям интерес за него представлява ендоваскуларната хирургия. Твърди, че към момента не съществува по-ефективен и щадящ инвазивен терапевтичен метод.

„Обект на работа в отделението, разбира се, са съдовете в човешкото тяло – артерии и вени, но самите процедури са безкръвни, разрезите са от порядъка на няколко милиметра. Всичко се извършва под рентгенологичен контрол. Този метод на терапия е революционен, позволява интравазална дилатация на стенозирали участъци, поставяне на стентове, както и много други фини манипулации, които не биха били възможни без тази технология. Колкото и да напредват технологиите обаче, все още има място и за т. нар. „отворена хирургия“, към която не възнамерявам да остана безучастен“, увери той.

26-годишният медик сподели, че всеки ден с колегите му се сблъскват с интересни казуси. Например неотдавна при тях по спешност постъпила пациентка на средна възраст със силна болка в предмишницата. Касаело се за емболия на горен ляв крайник. Обичайно в такива случаи пациентите съобщават за рязко започнала болка в засегнатия крайник, кожата е им става бледа и хладна, а пулс не се долавя. При жената обаче симптомите били дискретни, с изключение на болката. Благодарение на мигновената реакция на екипа, за по-малко от 30 минути след поставяне на диагнозата извършили операция, с която спасили ръката.

Освен в Съдова хирургия д-р Трифонов дава дежурства и в Спешно отделение.

„Смятам, че всеки един млад лекар трябва да премине през тази своеобразна школа за трупане на реален практически опит. Работата е напрегната, смените са дълги, нерядко се създават стресови ситуации, но въпреки това усещането, че си успял да помогнеш на объркания и уплашен човек, често пъти пострадал внезапно и неочаквано, ти дава силата да продължаваш. Благодарен съм, че ми бе предоставена и тази възможност да се уча и да помагам“, допълни той.

Младият лекар споделя, че в свободното си време чете книги и играе шахмат. Обича планината и почти няма година, в която да не изкачи поне един връх.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *