Водещи новиниСъдби

Рада войвода от с. Качица спасява дете от удавяне и възрастна от пожар

Дядо й дава името на кв. „Чолаковци“

Всеки българин е чувал имената Сирма, Румена, Янка и на други смели жени войводи, предвождали хайдушки чети и дружини. Едва ли има български регион, в който наред с мъжете да не са шетали и жени хайдутки. За търновския регион до нас е достигнало и останало известно името на Рада Барачкина.

Тъй като има и друга войводка със същото име – Мерджан Рада от Старозагорско, за да бъдат отличавани една от друга, търновската войводка е известна като Рада Барачкина. Прозвището й идва от това на майка й, която е била известна като Барачката. А дядото на Рада пък, обикновен ратай с прякора Чолака, оставя името си на Чолак махала, известна днес като кв. „Чолаковци“. Самият дядо пък е аргатувал на бея на село Качица, чието име също е останало като топоним за район от днешно Велико Търново. Що се отнася до самата Рада, за разлика от други войводки, сведенията за които са полуистински и полулегендарни и се опират главно на фоллкора, то за търновската хайдутка има и достоверна информация, публикувана още през 1867 г. от Петко Славейков в книгата му „Исторически примери“. А след това пиателят отново се връща към героинята си и в „Бележки за някои стари войводи“. Като се има предвид, че в онова време Славейков вероятно е черпил информация за хайдут Рада от все още живи хора, които са я познавали лично, то може да се смята, че легендарното и фолклорното в неговите писания за тази мома отстъпва на достоверната историческа информация.

Рада Барачкина е родена в края на XVIII век. Още от малка тя расте като буйно момиче и си пада мъжкарана

Игрите с връстничките не й допадат и тя търси повече компанията на момчетата от селото. Когато е на 12 години, Рада спасява от удавяне едно овчарче, а на 17 изнася сама на ръце възрастна жена от горящата й паянтова къщичка. Освен със смелостта си Рада очевидно се е отличавала и с голяма хубост. Харесал я синът на един от местните бейове. За да се спаси от него, едва навършилата 18 години мома била принудена да напусне дом и родно място и да стане хайдутка. При това не къде да е, а в дружината на самия Вълчан войвода. Според друга легенда пък Рада илиза в гората, след като пребила с дрянова тояга три млади турчета, дошли посред нощ да се задяват с нея и да искат да ги черпи с ракия. Вместо опиянени от ракията обаче младите мераклии си тръгнали с бой.

По време на хайдутуването Рада очевидно се е проявила със своите умения, защото след като Вълчан е заловен от турците, останалите момци юнаци избират за войвода именно мома Рада.

Според запазена до днес информация дружината на Рада наброявала 70 юнаци. Възможно е обаче и това да не е исторически достоверно, тъй като във фолклора числото 70 се среща като бройка на хайдушка дружина. Според друга информация войводката се обличала в мъжки дрехи и искала от хората си да я наричат Радю, за да скрие, че е жена. А според трета информация, което очевидно е в кръга на легендарното и измислицата, по време на цялото си хайдутуване никой така и не успял да разбере, че войводата е жена.

Годините, в които хайдутува Рада Барачкина, съвпадат с периода на разбойничеството и кърджалийството в българските земи.

Наред с останалите родни и чужди угнетители през първата половина на XIX век българите, в това число и в Търновско, попадат под тормоза и ударите на кърджалийските и даалийските разбойнически дружини. Водила ли е Рада войвода битки с тях и каква изобщо е съдбата й, за съжаление, днес не може да се каже със сигурност. Исторически достоверна информация за живота й няма. А според фолклорните източници животът на хайдутката се развива по няколко сюжетни линии. Според част от песните тя е убита в сраженията с кърджалиите. Според други тя разпуска дружината си и бяга във Влашко, където доживява до дълбока старост. А според трети извори, след като разпуска дружината, войводката напуска родния край и се установява в Южна България, където си живее, без да бъде разпозната. Не е ясно също, ако успява да се спаси, дали след това Рада създава семейство и дали има деца.

Народът обаче не е забравил Рада войвода и е обезсмъртил завинаги името и чрез песните, преданията и топонимията.

Нейното име носят редица географски обекти не само в родния й край, а и в Централна Стара планина, като Радина гора, Радина поляна, Радин кладенец. Разбира се, и тук трябва да отбележим, че няма стопроцентова сигурност, че тези названия са посветени на търновската войводка Рада Барачкина. Защото, както вече бе отбелязано, освен нея има най-малко още една хайдушка предводителка, носеща името Рада, която обаче е от Южна България и е известна във фолклора като Мерджан Рада. И може би вече е дошло времето за живота и хайдутуването на търновската Рада войвода да бъде отделено повече внимание от професионалните историци и да бъде създадено едно сериозно научно изследване, съчетаващо в себе си информацията както от фолклорната народна памет, така и от запазените и достигналите до нас писмени източници, колкото и оскъдни да са те.

Иван ПЪРВАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *