Какво са правили местните търговци с кръстатите кости на никулденските шарани
Декември навярно е най-наситеният с християнски празници месец от годината
През него около един милион българи празнуват своите именни дни.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) само на Никулден 186 457 българи имат повод да почерпят и да се помолят пред иконата на своя небесен закрилник. За българите Никулден е първият голям декемврийски празник. У нас освен имениците и техните близки го почитат банкерите, търговците, моряците, кираджиите, ловците, рибарите, воденичарите и… момите за женене.
ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ Е, ЧЕ ДО 40-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК ИМЕТО НИКОЛА Е СРЕД НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ В ГРАДА И ОКОЛНИТЕ СЕЛИЩА.
Тоя факт, както и наличието на много банки и търговски кантори, откриването на Търговска гимназия, изграждането на дружество “Морски сговор” и местен клон на Българския търговски съюз обяснява нетърпението, с което старостоличани очакват Никулден. А и по времето на дългите коледни пости вкусно приготвеният шаран по стара и изпитана търновска рецепта, предавана от поколение на поколение, и поливан обилно с искрящите сухиндолски и лясковски вина, подсилва желанието за празнуване
НА НИКУЛДЕН ПРЕЗ 1928 Г. ХРАМЪТ „СВ. НИКОЛА”, ЕДИН ОТ ШЕДЬОВРИТЕ НА ИМЕНИКА В ТОЗИ ДЕН КОЛЮ ФИЧЕТО, Е „ПРЕПЪЛНЕН С БОГОМОЛЦИ”.

След отслужените от митрополит Филип панихида за покойните и молебен за живите членове на местното Търговско дружество всички присъстващи заедно с гостите и учениците от Търговската гимназия начело нейния оркестър се отправят към читалище „Надежда”. Там в големия салон на присъстващите повече от 300 души се сервира традиционният за празника шаран.
Спазвайки традицията, след молебена членовете на великотърновското дружество на Българския търговски съюз се отправят на тържествен обяд в туристическата хижа на Царевец. Там техният председател Никола Досев ги поздравява с патронния им празник. Приветствия поднасят още директорите на Народната банка и Търговската гимназия, главният инспектор на труда.
По време на обяда се заражда идеята всяка следваща година местното дружеството на Българския търговски съюз да осигурява по един шаран на девет бедни търновски граждани, в чиито семейства има именик, но за съжаление, историята мълчи относно изпълнението на благородната инициатива.
Затова пък според спомените на един от участниците присъстващите „старателно събират кръстатите кости, някои си ги увиват в чисти кърпички, а други ги заравят след вечерята на тайно място на Царевец, за да не ги урочасват конкурентите и да им върви в работата”.
В празничния Никулден на далечната 1929 година кметът на Велико Търново Владимир Даскалов не успява да присъства на „търговския” празник в историческата крепост, тъй като е принуден да замине по спешни общински дела в столицата. Вместо да се занимава с кръстатата кост, Владимир Даскалов се среща със старостоличанина ген.-майор Никола Бакърджиев, станал през януари същата година военен министър. Градоначалникът изпълнява възложеното му от търновци приятно поръчение да поздрави видния им съгражданин за Никулден. Като дар от града на Асеневци кметът връчва протокола, с който Общинският съвет обявява бившия началник на Търновския гарнизон и настоящ министър за почетен гражданин.
БОЛЯРИТЕ СИ СПОМНЯТ С УМИЛЕНИЕ И НИКУЛДЕН НА 1934 ГОДИНА. ГРАДЪТ Е ОБХВАНАТ ОТ ПРАЗНИЧНО НАСТРОЕНИЕ.
Учениците от реномираната Търговска гимназия начело със знамената и оркестъра си дефилират по улиците на старата столица на път за храма „Св. Никола”. Ведрото им настроение и стройни редици впечатляват гражданството: “Ето от такива младежи има нужда Отечеството ни”, със задоволство коментират великотърновци. В същия ден следобед салонът на читалище “Надежда”, “празнично украсен и добре отоплен”, се оказва тесен да побере гражданите, дошли да гледат драмата в три действия “Станчови ханове” от Ст. Савов. Изпълнението на учениците от Търговската гимназия е великолепно, за което свидетелства един от декемврийските броеве на общински вестник “Велико Търново”: “И този път те дадоха една съвършена игра, от която публиката остана крайно доволна”.
На следващия ден като хора, умеещи да се веселят, но и здраво да работят, великотърновци придават делови финал на празника със сказката: „Нашите финансии”. Тя се изнася от председателя на областната Сметна палата пред търговското съсловие в града, както и пред многото граждани, проявили интерес към актуалния и днес проблем за парите и тяхното обращение.
Тодорка НЕДЕВА