Култура

Търновецът Димитър Заяков крил Левски в каца в лозето си

В историята на българското освободително движение Търново няма славата на Клисура, Копривщица, Брацигово и Панагюрище

Заради това, че жителите му не въстават, то не споделя страшната участ на средногорските селища.

Това обаче не означава, че търновци са стояли отстрани и безучастно са наблюдавали подготовката на националното движение за освобождение. Търновци участват в четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Караджата и Хаджи Димитър. Те са и сред най-близките съратници и ятаци на Апостола на свободата Васил Левски. Имената на някои от тях като Христо Иванов – Големия и Христо Караминков – Бунито остават в аналите на българската история. За съжаление, голяма част от останалите техни съратници, участвали всекиму според възможностите и силите си в организирането на българската национална революция, днес са неизвестни. Един от тези незаслужено забравени търновски възрожденци е и Димитър Заяков. На негово име днес няма наречена улица дори и в някой от крайните градски квартали. А това е една личност, споменът за която трябва да бъде възроден в паметта на великотърновската общественост.

Димитар Минчев Заяков е роден през 1843 г.

Още като младеж той заминава да търси своя късмет и препитание на север от Дунава, във Влашко. На първо време той се установява и живее в Букурещ при своя богат вуйчо. По този момент биографията му прилича на тази на самия Левски. И отново, подобно на бъдещия Апостол на свободата, младият Димитър също напуска своя богат роднина и заживява живот на истински хъш с всичките несгоди, но и романтика. По това време търновецът се запознава и завързва приятелство със самия идеолог на българското освободително движение Съби Попович, останал в историята ни с имената Георги Стойков Раковски. Въпреки че младежът неистово иска да се включи в неговата легия, Раковски успява да го убеди, че той ще бъде по-полезен за народното дело, ако се върне в родния си град и се захване там с бунтовническа дейност и подготовка на бъдещата национална революция.

След връщането си в Търново Димитър Заяков е един от „борците на тихия фронт“.

Той не е сред основателите и лидерите на местния революционен комитет. Предпочита да стои и да действа предимно в сянка. Но дейността му е изключително важна и полезна. Затова и неслучайно Заяков успява да спечели доверието на самия Васил Левски, който по време на преминаването си през региона поверява живота си на младия търновец, който става един от неговите доверени ятаци. При влизането си в Търново Дякона отсядал в дома на Заякови, а ако се наложело да пренощува, той се укривал в хамбара, долепен до къщата им. Когато ситуацията в града била напечена и не позволявава да се рискува, Димитър Заяков посрещал Левски в колибата на лозето си в покрайнините на града.

Откриването на паметника на връх Св. Никола

До колибата по онова време имало голяма дървена каца с железни обръчи. И тази каца може би е едно от най-странните и невероятни скривалища, в които е отсядал Дякона Левски при обиколките си в българските земи. За съжаление, няма много конкретна информация за революционната дейност на Димитър Заяков. Но от друга страна, това означава, че той добре си е вършил конспиративната работа. Знае се, че накрая, в навечерието на Освободителната война той все пак попада в полезрението на османските власти в Търново. Арестуван е и е хвърлен в затвора, а след това е осъден на смърт. Щастието все пак му се усмихва и благодарение на тлъстия рушвет, който неговите близки предават на местните власти, Димитър отървава въжето. След избухването на Руско-турската война през 1877 г., без да губи време, той се явява в стана на руските войски и заявява твърдо, че иска да се бие за освобождението на милата си родина. Руското командване обаче решава, че българинът би бил много повече полезен като разузнавач вместо като боец на предната линия. Благодарение на упорството си обаче, накрая Димитър Заяков все пак получава разрешение да се запише в българското опълчение в Трета рота на Осма дружина, командвана от щабскапитан Мерчански. Заедно с другарите си участва в бойните действия в югоизточните български земи и е в състава на четата, която получава задачата да пази региона около Рилския манастир и Горна Джумая. Общо в българското опълчение вземат участие 351 търновци, а в Осма дружина, в която се сражава Заяков, има още 103 души от старата столица. За съжаление, до нас днес така и не е достигнала снимка на Заяков.

След края на Освободителната война 35-годишният Димитър Заяков създава семейство, а през 1884 г. му се ражда син Минчо.

Част от Българското опълчение по време на сражение.

Младият Заяков учи математика в София, а след това завършва инженерни науки в Берлин, след което се завръща в родината. През 1928 г. инж. Заяков е включен в проектантския екип за строителството на Паметника на свободата на връх Свети Никола (наричан неправилно десетилетия наред връх Шипка). Заяков младши участва до самия край на проекта. Той е сред поканените на тържеството по откриването на величавия паметник на 26 август 1934 ., на което присъства и българският цар Борис III.

Иван ПЪРВАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *