Търновецът Иван Петров на една сцена с Шаляпин и Мария Калас
Сред малкото известни днес „граждани на света“, родени в Старо Търново, е и оперният певец Иван Стефанов Петров.
Той е роден през 1899 г. След като завършва гимназия в родния си град, заминава да учи търговия и право във Виена. Там започва да посещава организираните курсове по оперно пеене. Увлечението по класиката става все по-голямо и скоро след това младият българин моли родителите си да му разрешат да отиде в Италия, където да специализира три месеца италианско право в Неапол. След като получава така необходимата бащина благословия, заминава за Италия. Но вместо да учи право, той се записва в курсове по вокално изпълнителско майсторство. На Апенините той се среща с големия италиански тенор и майстор на белкантото Фернандо де Лучия, който е толкова впечатлен от чистия глас на 19-годишния българин, че приема лично да му дава частни уроци. След като решава, че ученикът му вече е достатъчно подготвен, Де Лучия му дава съвет да кандидатства в Музикалната академия в Рим. Българинът кандидатства и разбира се, е приет от първия път. След връщането си в България през 1925 г. Иван Петров изнася първия свой концерт в София, на който присъстват и неговите родители. Публиката на концерта посреща изпълненията на младия певец с бурни овации. Едва тогава родителите му разбират за какво синът им е харчил изпращаните от тях пари и че вместо да стане адвокат, Иван ще се занимава в бъдеще с музика. Как са посрещнали бащата и майката новината, че синът им ще става певец, не е ясно. Но през следващите години те със сигурност никога няма да съжаляват нито за миг, че той не е завършил исканото от тях право или търговия.
След кратък престой в България Иван Петров се връща в Неапол, където продължава да се занимава с оперно пеене.
Тук идва вторият щастлив и повратен момент в живота му и това е срещата с великия руски бас Фьодор Шаляпин. Това се случва по време на един от спектаклите, в които българинът участва на сцената, а в публиката стои Шаляпин. След края на спектакъла руснакът отива в гримьорната на нашенеца, потупва го по рамото и с широка усмивка му казва, че е възхитен от неговото изпълнение и че би искал двамата да се срещнат на четири очи и да поговорят сериозно за съвместни начинания и участия. Едва ли има оперен певец за всички времена, който би отказал на подобна оферта, отправена му от великия Шаляпин. Едва ли на руснака му е било и необходимо време да убеждава своя по-млад, но талантлив български колега да се присъедини към неговата компания. През следващите години Иван Петров обикаля целия свят със звездния бас. През 30-те години в навечерието на Втората световна война Шаляпин и Петров участват и пеят на една сцена в Руския оперетен театър в Париж и в Лондонската опера. А през 1937 г. минават Океана и отиват в Съединените щати, където участват в постановките на италианския оперен театър „Сан Карло“. Наред с изпълненията на сцената българинът си докарва допълнително още и като вокален педагог на деца на амбициозни богати родители от Лос Анджелис. САЩ с възможностите за добра кариера допада на българина и той се установява да живее там. Но през голяма част от годината продължава да пътува и да пее по цял свят. За съжаление, през тези години България не е сред неговите дестинации, а след идването на власт у нас на комунистите името му е забранено за произнасяне и той е обявен за империалист и за предател на родината. Което го включва в категорията на родните културни звезди, над които е поставена присъдата „невъзвращенец до живот“. Тази „присъда“ обаче едва ли чак толкова много е интересувала българина, чиято звездна кариера отвъд Океана продължава.
В периода от 1943 до 1946 г., когато в България комунистите установяват диктатурата си с проливане на потоци кръв, отвъд Океана Иван Петров е ангажиран с договор от известната музикална компания „Ню Йорк сити Сентер Опера“.
А след това чак до края на живота си в продължение на 17 години е изпълнител на „Пасифик Опера“ в Сан Франциско. През годините на своята звездна кариера българинът от Търново си партнира на сцената с едни от най-големите звезди от света на операта. А дуетът му с Мария Калас в „Трубадур“ на Верди в спектакъл в Мексико сити вече повече от половин век се смята за едно от най-добрите дуетни изпълнения. Друг звезден дует на българина е с американското сопрано Лили Понс в „Риголето“ на Верди. И макар българските власти да се опитват да наложат върху името на Иван Петров табу, самият изпълнител никога не забравя своята родина. По време на самостоятелните си концерти винаги изпълнява поне по една българска народна песен.
Иван Петров напуска този свят на 19 септември 1963 г. в Лос Анджелис на 64 години и е погребан в гробището на Холивуд редом до едни от най-великите музикални и филмови звезди.
През 1934 г., докато все още е в Европа, Иван Петров става баща. Ражда му се син Стефан, който продължава пътя на своя именит родител. Макар и в малко по-друга посока. Едва 11-годишен, Стефан започва да проявява интерес и да се изявява като оркестров диригент и това се превръща в неговата професия за цял живот.
Иван ПЪРВАНОВ