Иван Паскалев работел в турския конак и шпионирал в полза на революцията

Иван (Иваница) Паскалев е една доста и загадъчна личност, за чийто живот днес повечето търновци не знаят нищо

Кога е роден и какви са били родителите му, не се знае.

Очевидно обаче е бил добре образован и е владеел няколко езика, тъй като работел в турския конак като преводач и писар. Обличал се винаги по европейската мода и често можело да бъде видян в компанията на младите турци, като винаги бил в центъра на вниманието им. Бил много добър разказвач, знаел какви ли не истории и умеел да разтяга масали. Което пък го правело канен и желан гост на всяко събиране на османските чиновници на моабети по градските кафенета. Бил приятел с местния шпионин на властта Сабри ефенди. Жителите на Търново често го виждали под ръка с турчина да му шепне нещо и това ги карало да гледат на Иваница като на шпионин. Когато приближавал към група българи, скупчени на едно място, те прекъсвали разговорите си и бързо се разпръсквали. Да, Паскалев наистина бил шпионин, но не на официалната османска власт. Още от 70-те години на XIX век той бил посветен в народните дела и работел активно в полза на революционната идея. Към това той бил привлечен от отец Матей Преображенски – Миткалото, който го препоръчал горещо на Търновския революционен комитет като верен изпитан човек и родолюбец. И Иваница никога не предал оказаното му високо доверие. Като служител в конака той имал непрекъснато достъп до цялата официална документация, до всички писма, които идвали от Цариград и Русчук, както и с всички действия, които търновският каймакамин смятал да предприеме. Така той имал възможността да предупреждава своевременно членовете на революционния комитет, които от своя страна вземали мерки да се предпазят. Впрочем от съображения за сигурност не всички членове на Търновския комитет били запознати с това, че Иванчо Паскалев шпионира в тяхна полза и работи за народното дело. Само двама души: Христо Иванов – Големия и Христо Караминков – Малкия, били запознати с това и само те осъществявали тайно контакти и при пълна конспирация с чиновника от конака.

За да не издаде тайната и в същото време да успее да предупреждава навреме членовете на комитета, Паскалев предприемал различни ходове.

Така например, когато нямал време да се срещне с Големия или Малкия и да им съобщи за предстоящи обиски или арести, той се появявал малко преди заптиетата на мястото, където се събирали комитетските членове. Виждайки го и не знаейки за неговата истинска същност, членовете на комитета веднага се пръсвали като пилци. И когато заптиетата идвали, те оставали с празни ръце и с пръст в устата. За всичките тези години шпионинът нито веднъж не бил разконспириран, което достатъчно красноречиво говори за неговото умение да се прикрива.

След Освобождението Иваница Паскалев работи за кратко като чиновник в българското Народно събрание в София.

След това се връща обратно в Търново. Не е ясно дали той е напуснал доброволно, или пък е станал поредната жертва на партийната партизанщина в родния парламент от онова време. Пред близките си той не криел разочарованието си от новите български властници, които според него били „по-турци от турците“. Подобно и на други заслужили българи, рискували живота си за свободата на родината, Иван Паскалев остава без пенсия от българското правителство и парламент. Затова в последните години от живота си българският Джеймс Бонд на XIX век е принуден да разчита на прехраната, осигурявана му от неговата дъщеря. Гордостта обаче не му позволява да се обърне с молба да му бъде отпусната пенсия. Не е ясно кога точно завършва живота си Иваница Паскалев. Според една от версиите той си отива от този свят на прага на своето столетие, през 1899 г., недочакал новия, ХХ век. За съжаление, днес няма информация за това къде е погребан този забележителен търновец. Няма и улица, носеща неговото име. А то заслужава да бъде известно и да се помни от днешните старостоличани. Защото с примера си Иван Паскалев показва, че в освободителната борба са се включвали не само бедните и безимотните българи, а и онези, които са имали добро финансово и социално положение. Вместо да се наслаждава и да се радва на един добър живот като османски чиновник, Паскалев се хвърля в кипежа на революционната идея, знаейки много добре, че с това рискува не само положението си, но и главата, и живота си.

Иван Паскалев е главен герой в историческата повест на д-р Тодор Янков „Шпионинът“.

Статия за него през септември 1971 г. публикува във в. „Борба“ Панайот Дончев. Тя носи заглавието „Разузнавач на търновския революционен комитет“ и в нея се съобщават известните към онзи момент исторически данни за дейността на шпионина на Търновския революционен комитет.

Иван ПЪРВАНОВ