Представиха книгата на Калина Канева „Н. П. Игнатиев – графът на българите“

В Историческия музей в Полски Тръмбеш беше представена книгата на Калина Канева „Н. П. Игнатиев – графът на българите“. Събитието беше организирано от Дружеството за приятелство с народите на ОНД и Русия – Полски Тръмбеш, и екипа на професор доктор на историческите науки Искра Баева, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Христо Георгиев, управител на издателска къща „Синева“, и Вилияна Христова, журналист. Председателят на Дружеството за приятелство с народите на ОНД и Русия в Полски Тръмбеш инж. Киро Маринов представи гостите и прочете писмо от Калина Канева, специално написано за срещата.

Защо е толкова важно днес да познаваме делото на граф Игнатиев? С този въпрос започна представянето на книгата от проф. Искра Баева. Името на граф Игнатиев влиза в списъка на 100-те велики дипломати, оставили следа в историята на човечеството. Именно той след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. подписва Санстефанския мирен договор, освобождаващ България от петстотингодишно османско владичество. Благодарение на него не само България, но и Сърбия, Черна гора и Румъния стават независими държави, отбеляза тя. Според нея без преувеличение може да се каже, че без граф Игнатиев картите на Европа и Русия биха изглеждали различно.

Проф. Баева с болка отбеляза, че в последните години се прави опит да се пренапише историята, но ние не трябва да допускаме това. Тя отбеляза един интересен исторически факт. В Руско-турската война се записват най-много доброволци от Русия, защото те са искали да помогнат за освобождението на своите братя, за освобождението на българския братски славянски народ. Записват се и много доброволци от България. Така заедно постигат успех.

Журналистката Вилияна Христова разказа, че г-жа Калина Канева открива, че целият архив на граф Игнатиев се съхранява в Държавния архив на Руската федерация. През 60-те години на ХХ век тя се свързва с единствения жив син на графа – Николай Николаевич Игнатиев, по онова време вече 90-годишен, живее в София. В продължение на десетилетия Калина Канева събира стотици снимки, писма, спомени и предмети от внуците и правнуците на графа, пръснати по целия свят. Тази нейна уникална колекция е представена няколко пъти на изложби в София през 90-те години и след 2000 г., а впоследствие става основа за написването на книгата й „Н. П. Игнатиев – графът на българите“ – впечатляващ историко-биографичен том с над 500 страници и 400 илюстрации, съдържащ и много неизвестни факти от историята.

Управителят на издателска къща „Синева“ сподели вълнението, че гостувайки в Община Полски Тръмбеш, са имали възможността да поставят цветя на паметника на руския хирург Николай Пирогов край село Павел, където се е намирал най-големият полеви лазарет по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

В края на срещата кметът на Община Полски Тръмбеш Георги Чакъров и директорът на Историческия музей доц. д-р Христо Харитонов благодариха на гостите за представянето на книгата на Калина Канева и изразиха надеждата, че тази книга ще стигне до повече хора. Гостите получиха и подарък – книгата „Етюди от малкия град“ на младата художничка от град Полски Тръмбеш Мартина Жила, която излезе от печат през ноември 2023 година.

И защо е важно да познаваме делото на граф Игнатиев? Той е роден на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург, завършва с отличие военно училище и генералщабна академия. На 26 години става най-младият генерал в Руската армия. От 1864 г. до 1878 г. е посланик в Цариград. Именно тогава се проявява неговият дипломатически гений – той тактично подпомага културното и просветното движение на поробените българи, съдейства за извоюване на независима българска църква. След разгрома на Априлското въстание организира международна комисия за разследване на кланетата. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) той се намира в Главната руска квартира. В края на Руско-турската освободителна война е упълномощен да води мирните преговори с Османската империя, в резултат на които на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, положил началото на съвременната българска държава. Благодарение на дипломатическите му усилия, Санстефанска България граничи с три морета.