Когато вместо Дядо Коледа „С червените ботушки потропва Дядо Мраз“, или как празнувахме в годините на соца

(Не)признатото и (не)празнувано Рождество Христово

Промените в България след 1944 година не само отхвърлят предишната политическа система, но и „прекрояват“ празничния календар.

В годините на соца от него отпада Рождество Христово. 24 и 25 декември са със статут на обикновени работни и учебни дни.

По съветски образец се празнува само Нова година. Малцина знаят, че през 1960 година писателят Димитър Осинин пише писмо до Тодор Живков, в което предлага  възстановяването на Коледа, но не като християнски празник, а като народна традиция.

Първият партиен ръководител се обръща към учените от БАН за съдействие.  Те обаче заявяват, че според техните проучвания празникът има „религиозен характер, който народът свързва с рождество христово“ (изписано е с малки букви в доклада на БАН) и не може да се чества в атеистичната НРБ. Много търновски семейства обаче продължават да спазват някои от традициите, характерни за Бъдни вечер, например приготвянето на постни ястия и тяхното прекадяване.

На Рождество Христово не са редки и случаите на посещение в катедралния храм и в кварталните църкви, въпреки опасността посетителите да бъдат преценени от властта като неблагонадеждни с произтичащите от тоя факт за тях последствия.

Факт е, че през  годините политиката на БКП по отношение на Коледа се променя- от радикална забрана се пристъпва към „пришиване“ на част от коледните традиции към Нова година. Това намира отражение и в търновското честване.

Празнуването на Рождество Христово е подновено с решение на Деветото народно събрание от 28 март 1990 година.

Новогодишните картички – част от традицията на празника

В годините на соца новогодишните картички се възприемат като своеобразна прелюдия към празничното настроение и начин за единение на близките и приятелите, намиращи се в различни краища. Съвременното поколение вече не познава тръпката от отварянето на пощенската кутия с надеждата в нея да се намерят пуснатите от пощальона пликове (със специални новогодишни марки с елхички, сурвакарчета и сребристи топки) и с поставените в тях картички, с които хората искрено поздравяват ближните си.

От 60-те до 80-те години на миналия век честитките се печатат в многохилядни тиражи и се разпространяват в павилионите на РЕП и в книжарниците. Цената им е 12 – 14 стотинки. Сюжетите на новогодишните картички не са особено разнообразни и се свеждат всяка година до (не)различна аранжировка на предмети – символи на празника, като сурвачки, сурвакарчета, гирлянди, свещи, горящ бенгалски огън, украшения за елха, чаши с вино, шишарки, трапеза, на която в различни комбинации присъстват ябълки, грозде, орехи, дюли. Не липсва и пощенска картичка, на която, наред с нашенската шишарка, гордо се кипрят банани и портокал. Паметливите търновци знаят, че тези дефицитни тогава плодове се продават единствено около Нова година и си е истински късмет (и въпрос на връзки с продавачите) човек да се добере до по-голямо количество от тях.  Предлагат се и тиражирани снимки на снежни пейзажи, борове, шейни, къщичка в гората…

Немалко жители на града предпочитат красивите и нарисувани от художници новогодишни картички, продавани в Руската книжарница.  Децата най-много се радват на честитките с Дядо Мраз и Снежанка, впечатляват се от новогодишните превъплъщения на любимите си анимационни герои от „Ну, заяц, погоди“ и  Чебурашка. Много се търсят и детски картички в комплект – издание на ЮНЕСКО.

Старостоличани помнят, че понякога в навечерието на празника се появяват и репродукции от красивите зимни картини на българските художници Златю Бояджиев, Борис Денев, Ангел Каранешев, Стоян Василев, Васил Стоилов, Никола Петров и др. и това обогатява избора на естетите.

Луксозни и стилни новогодишни картички се предлагат в магазина на СБХ, а с по-нетрадиционни за онези години сюжети и в Полския магазин.

Освен картичките за индивидуално поздравление, през 70-те години навлиза и модата ръководствата на местните социалистически предприятия, обществените организации, културните институти и партийните структури да поздравяват своите служители и работническите колективи. Дори новогодишните картички стават и своеобразна реклама на  определени търновски предприятия и най-вече на тяхната продукция. А единственият излизащ тогава в града вестник „Борба“ е сред рекордьорите по получени честитки.

Днес изпращането на новогодишни картички се замени с електронни честитки, или съобщения по мобилните телефони. Новите технологии обаче не могат пълноценно да предадат емоцията на хартиената картичка със старателно ръчно написани поздравления. Заради специфичната си символика новогодишната честитка ще продължи да съществува, макар и не в огромните тиражи от XX в., защото тя не е само история, а и веществено доказателство на спомен.

Нощите около Нова година ухаят на смола, на борова гора

Новата година от времето на соца е немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че тогава няма изкуствени дръвчета. Наистина в онези години такава алтернатива липсва, но на великотърновци и през ум не им минава да се тревожат, тъй като борчетата и елхичките се отглеждат специално. Дни преди празника се предлагат главно на Кооперативния пазар.

Поставената в дома жива, истинска елха изпълва дома с незабравимото си ухание, а подредените до нея от много търновски татковци зимни къщички, изработени от кибритени клечки и шишарки, придават невероятно усещане за празничност и уют. Самата омайна горска красавица се украсява с лъскави стъклени играчки, които се поставят внимателно, защото са чупливи. По тоя повод 75 годишната днес великотърновка Евдокия Манева споделя: „Едно от големите ми разочарования през 90-те бяха именно нечупливите, абсолютно еднакви китайски играчки, които заляха пазара. Когато се опитвах да създавам традиция в собствения си дом, ми се искаше играчките да носят всичката символика на тънкото, рисувано стъкло, всичката крехкост и нужда от внимание, всички няколко шепи любов, нужни за направата и съхраняването им. Вероятно нечупливите играчки са безопасни за децата, улеснение за родителите и т.н., но за мен истинският празничен дух остава да живее именно в стъклените играчки“.

А Радул Иванчев си спомня, че в периода на неговото детство през 70-те години всяка играчка си има и име: „камбанката“, „Дядо Мраз“, „Снежанка“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, „лебедчето“, „часовникът“, „гъбката“, „фенерчето“, „зайчето“,  а върхът на елхата е „ракета“. На вечнозеленото дърво се слагат и топчета памук, имитиращи сняг. В много търновски семейства децата сами изработват, или помагат в направата на гирлянди от разноцветна гланцирана хартия, изрязват различни фигурки, най-вече на звездички, върху които залепват натрошени разноцветни  стъкълца от случайно счупените играчки, обвиват в станиол орехи и ги окачват на елхата. Клонките се украсяват с истински свещички, не с електрически. Бенгалският огън се държи надалеч, за да не стане злополука.

Подаръците, които носи Дядо Мраз

В онези времена няма Дядо Коледа, а Дядо Мраз. Той не нахълтва тайно през комина в празничната нощ и не търси чаша мляко и джинджифилови бисквитки. Не влиза и през входната врата на апартамента с веселяшкото „Хоу-хоу-хоу!“.

В навечерието на Нова година на организирани тържества в празнично украсените детски градини, училищата, или в търновските читалища, пред накипрената елха и в присъствието на родителите Дядо Мраз раздава предварително закупените и опаковани подаръци на децата. Те получават от добрия старец в училище прозрачни торбички с лакомства- портокал, или ябълка, шоколад, шоколадова вафла, бонбони.„Снежинки“. Децата си разменят новогодишни подаръци в рамките на предварително договорена между учителите и родителите сума, за да се избегнат недоразумения и конфузни ситуации. Почти винаги книгите са сред най-предпочитания дар за празника. На тържеството не липсва и специално подготвена програма с участието на децата.

Празнично е и в салоните, или в столовете на работническите колективи и ведомствата.

Те също са в „новогодишна премяна“, чийто акцент, разбира се, е украсената елха. До нея Дядо Мраз и неговата помощничка Снежанка раздават подаръците. Червени пожарни коли, чанти „Чичо Доктор“, сервизчета и колички, плюшени, музикални, надуваеми, електрически играчки, влакчета, образователни игри, самолети, хеликоптери конструктори, пъзели и други детски играчки са част от новогодишните изненади, на които малчуганите искрено се радват. Тържеството включва и новогодишна програма.

По домовете също се празнува настъпването на Нова година. Подаръците се поставят под семейната елха, или пък се донасят и се подаряват от по-възрастен роднина, преоблечен като Дядо Мраз, в немалко случаи и от съсед, маскиран с подръчни средства като добрия старец. Особено ефектен начин е  новогодишната изненада да бъде доставена и поднесена от последния търновски файтонджия бай Димо.

Мечтата на момиченцата от последните години на соца е да получат от Дядо Мраз в дома си кукла, която може да казва „мама“, да си затваря очите и да реди стъпки с крачета, ако се поведе за лявата ръчичка. За момченцата пък особено желан дар е голямо пластмасово  камионче, в чиято каросерия по-малките могат да седнат и да се возят, ако се намери кой да ги тегли. Същински лукс са и скъпите конструктори с истински болтчета и гайки от метална сплав. В някои великотърновски семейства ключетата и отвертките от тези комплекти още се пазят – здрави и читави са,  дори с тях може да се правят някои дребни ремонти.

Тодорка НЕДЕВА