Търновската учителка Евгения Шекерджиева благодари на руския цар за освобождението на България

След победния завършек на Руско-османската война от 1877-1878 г., донесла свободата на част от българските земи, стотици българи изпращат благодарствени адреси и телеграми до руския император Александър, в които му благодарят за стореното от него велико дело

Единици обаче са онези българи, които имат уникалната възможност да получат лична писмена благодарност, подписана от самия император.

Една от удостоените с тази висока чест е търновката Евгения Шекерджиева. Запазените данни за нейния живот не са толкова много, но и от онези, които са достигнали до наши дни, става ясно, че това е била една от най-образованите личности и активни общественички в старата българска столица.

Евгения Шекерджиева е родена в семейството на Иван и Анастасия Лозанови.

Бащата е член на търновския меджлис, а майката членува в Женската община „Радост“. За онези читатели, които не знаят, през османския период меджлис или мезлиш, както се е наричал още, е съвещателен орган, характерен за арабските мюсюлмански страни, сред които и Османската империя. В продължение на векове в него са влизали само мюсюлмани. През втората половина на XIX век като част от танзиматските реформи, предприети от султан Абдул Меджид I, е и разнообразяването на меджлиса с лица и от другите немюсюлмански народи, живеещи в съответния регион и населено място. Така в градовете в българските земи в местните мезлиши започват да проникват и гърци, евреи, арменци, както и българи. Разбира се, тогава това са представители на заможната българска прослойка: чорбаджии, търговци и занаятчии. В Търново един от тези издигнали се членове на меджлиса е и Иван Шекерджиоглу, бащата на героиня на нашия разказ. За разлика от други чорбаджии със закостенели мозъци и нрави, Иванчо ефенди е с напредничави разбирания. Той не иска неговата дъщеря цял живот да стои вкъщи, да гледа деца и да пере и готви на съпруга си. Иван Лозанов е предвидил друго бъдеще за своята Евгения.

След като завършва успешно взаимното и класното училище в Търново, тя е изпратена да учи в Русия, в Мариинския женски институт в Москва. А след завършването му българката се връща в родината си и през 1876 г. е назначена за учителка по история в класното девическо училище в Търново.

Подобно на хиляди българи, младата даскалица посреща с въодушевление обявяването на Руско-османската война от 1877 г.

Участва в посрещането в Търново на ген. Йосиф Гурко и на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски. На втория тя връчва написан на перфектен руски език благодарствен адрес до император Александър II и написаното от нея стихотворение, озаглавено „Песень в чест освободителя болгар царя Александра Второго“. Затова, че руският владетел ги е получил, свидетелства полученото в Търново писмо от 21 май 1878 г., издадено от Канцеларията на Императорския двор. В него царят батюшка официално изразява благодарността си, трогнат от вниманието на младата търновка, и я кани да посети отново Русия. Само година по-късно по повод избирането на принц Александър Батенберг Евгения изпраща писмо и стихотворение и до него, в което го поздравява за това, че е застанал начело на съдбините на младата българска държава.

И този път тя също получава отговор с дата 13 септември 1879 г. от княжеската канцелария. „Негово Княжеско Височество Ви благодари сърдечно за този искрен трогателен знак на патриотическите Ви към него чувства и Ви уверява в особеното си благоволение“, пише в отговора на новоизбрания български държавен глава.

След Освобождението младата учителка наистина има възможността повторно да посети Русия и Москва. Тя получава стипендия и се записва да учи в откритите по това време там „Висши женски курсове“. За съжаление обаче, преди да завърши и да се върне в България, през 1880 г. Евгения Шекерджиева се разболява тежко и умира на 18-годишна възраст. Погребана е в Москва, далеч от близки и роднини. А двете монаршески писма остават на съхранение у нейния брат Стефан Сахаров.

Иван ПЪРВАНОВ