От таксиметровия бранш до животновъдството – Петър Гуглев отглежда сам 150 овце

Фермерът отдал 20 години от живота си на поминъка, успял да осъди ОД „Държавен фонд – Земеделие“

ДЕН ГОДИНА ХРАНИ. С ТАЗИ БЪЛГАРСКА ПОГОВОРКА ОПИСВА ОВЦЕВЪДСТВОТО У НАС ФЕРМЕРЪТ ПЕТЪР ГУГЛЕВ.

Той се посветил на най-стария поминък в родното селско стопанство преди 20 години, напускайки старата столица. Установил се в село Никюп, където създал и развил фермата си. Споделя, че препитанието изисква 24-часово внимание, труд и постоянство.

За разлика от повечето животновъди, при Петър няма семейни традиции в отглеждането на овце и приемственост на занаята. Той е първият във фамилията, избрал да стане фермер.

„Имах таксиметрови фирми във Велико Търново – беше успешен бизнес до 2000 година. След това дойде кризата и работата стана проблемна и недоходоносна. Мой приятел ми поиска пари на заем, за да си купи крави, и ми подхвърли идеята и аз да се преориентирам към животновъдството. Обмислих дали ако не се установя на село, нещата няма да бъдат по-хубави. И на майтап се върнах“, разказа Гуглев.

Започнал с две овце, като постепенно увеличал стадото и в пиковите години стигнал до 450 животни. В продължение на 15 години давал препитание на две семейства, които били работници във фермата и му помагали в обгрижването на четириногите.

В последните две години редуцирал броя на животните.

Сега са 150 и за тях се грижи само той. Преместил фермата в двора на къщата си и това много улеснило работата. Обясни, че се налага да бъде на разположение на животните 24 часа на ден. Опасал стопанството с камери за видеонаблюдение и оставил на пост няколко кучета пазачи.

Размишлява, че в момента без европейски субсидии ще е трудно оцеляването на овцевъдството у нас. Но пък това финансиране според него е нож с две остриета.

„Има много изисквания, съсипват ни от условия, но в много други европейски държави ги няма тези критерии. За мен нашите политици ги налагат тези норми умишлено, за да съсипят сектора. Честно казано, ако ЕС се разпадне, може да стане по-добре и да се освободим от тези безбройни изисквания. Една година водих дело с Областна дирекция „Държавен фонд – Земеделие“. Да осъдиш институция, изглежда почти невъзможно, но аз успях. Ползвам пасища и ливади, но поради недоглеждане на Община Велико Търново и фонд „Земеделие“ ме глобиха – спряха ми субсидията за цяла година. Наложи се да наема адвокат, за да разбера защо съм лишен от 20 000 лв. Оказа се, че Общината не е изпратила документ към фонда, а потърпевш съм аз. Административният съд по безспорен начин се произнесе в моя полза. Това се случва с много мои колеги, тези несправедливости могат да фалират всяка ферма. Затова и мнозина се отказват от бранша“, коментира Петър.

Фермерът сподели, че реализира продукцията си на едро в Омуртаг, а на дребно идват да купуват клиенти на място в стопанството. Цената е 10 лв. на живо тегло.

ПО ДУМИТЕ МУ НАЙ-СИЛНИЯТ ПЕРИОД НА ПОМИНЪКА Е ВРЕМЕТО ОКОЛО ВЕЛИКДЕН И ГЕРГЬОВДЕН.

Твърди, че ако ги няма тези празници – браншът ще фалира, а България търговската мрежа ще се наводни от внос на 20-годишно замразено овче и агнешко месо от Канада.

Въпреки всички перипетии и спънки Петър няма намерение да се отказва от препитанието. Жал му е само, че няма кой да продължи грижата за животните. Неговата дъщеря се развива в съвсем различна сфера и в момента работи като детска учителка в ДГ „Шарен замък“ във Велико Търново.

Той ще продължи, докато има сили. Не планува увеличаване на животните, защото става невъзможно сам да обгрижва повече от 150 овце.

„За 20 години съм свикнал с животните и не мога да се откажа. Който е гледал животни, ще ме разбере – то ти става в кръвта. Свикваш с всичко – да следиш дали има болно или заклещено животно, да даваш храна и вода, всичко. Напролет ги извеждам на паша. Никой не може да гледа животните както собственика. А и работната ръка много поскъпна, един пастир иска заплата 2000 лв.“, допълни той.

Гуглев сподели, че няма намерение да наема работници заради лош опит с негов пастир.

„Мой работник открадна 8 овце. Полицията го хвана, а съдът го прати в затвора. Съдия-изпълнителят обаче нямаше какво да му вземе, за да компенсира кражбата. Просто нямаше нищо на негово име“, спомня си фермерът.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката