Политик и фабрикант става монах на Света гора
В съвременната история на Велико Търново името на Васил Карагьозов не е познато на жителите на старата столица. Няма дори и една малка уличка в крайните квартали, носеща неговото име. А това наистина е уникална личност от първата половината на миналия век, чиято история трябва да бъде извадена от мрака на забравата и разказана, за да се запомни.
Васил Карагьозов е роден през 1856 г. в семейството на Венета и Николи Карагьозови. След като завършва гимназия в родното Търново, благодарение на заможното положение на родителите си е изпратен да учи в различни европейски училища. Научава шест езика, може да свири на пиано и цигулка. В европейските шантани българинът се запознава с младия принц Фердинанд Сакс Кобург Гота, който десетина години по-късно по волята на съдбата ще стане български княз.
През 1881 г., натрупал знания, Васил Карагьозов се завръща в Княжество България, където веднага е назначен за учител в Априловската гимназия в Габрово. Там той създава фонд за финансово подпомагане на даровити ученици от социално слаби семейства.
В Габрово той се запознава с един от най-големите за времето си предприемачи Иван Калпазанов и става негов зет. Благодарение на тъста си, Васил Карагьозов създава Първа придворна княжеска фабрика за производство на гайтани, шаяци и сукно, която е първата модерна фабрика в младата българска държава. Така даскалът от Априловската гимназия бързо се превръща в едър фабрикант. Фабриката е посетена лично от първия български княз Александър, който пожелава по пътя на младия предприемач да тръгнат и други амбициозни млади българи.
Стоките на фабриката се продават с голям успех не само в България, но и в цяла Европа.
През 1897 г. Карагьозов разширява сферите на своя бизнес, като става концесионер и на мина за черни въглища в Тревненския балкан. Той построява и първата в страната парова електроцентрала, на откриването на която идва и новият български владетел Фердинанд. А през 1932 г. по повод 50-годишния юбилей на фабриката нейният директор е награден с орден „За граждански заслуги“ III степен. Към този период фабриката на Васил Карагьозов е основен доставчик на вълнени платове, прежди за царския двор и войската.
Стоките й се изнасят освен в съседните балкански държави още и в Османската империя, Египет, като стигат чак до Великобритания. За да преуспява бизнесът му, фабрикантът поддържа добри отношения с българските владетели и политици. Пръв приятел е със Стефан Стамболов и това му носи много добри дивиденти в бизнеса. Освен това той е и депутат в три народни събрания. Макар и търговец и фабрикант, Васил Карагьозов не забравя и образователното поприще, от което тръгва. Той е сред авторите на Закона за народното просвещение.
Наред с бизнес начинанията през целия си живот Васил Карагьозов извършва и дарения. Той дава средства за построяването на библиотека, забавачница и трапезария в Габрово.
Редовно прави дарения за Българския червен кръст и спортен клуб „Чардафон“. През годините той продължава да заделя средства и за фонда „Бедни ученици“, който създава още като учител в Априловската гимназия. И не на последно място, Карагьозов се грижи за работниците си, като заделя средства за фонд „Застраховки“. А след навършването на определена възраст изплащал ежемесечно на бившите си служители и пенсии. Това е и всъщност първото предприятие в България, в което бившите работници получават пенсии.
След като навършва 77 години, фабрикантът Васил Карагьозов решава да се отдаде изцяло на духовен живот и става монах в Зографския манастир на Света гора като приема името Вениамин.
Назначен е за секретар на манастира. Дори и вече монах, бившият фабрикант не спира да помага с дарения на нуждаещите се. Дава пари за църкви в Търново и с. Бичкиня, както и на търновското старопиталище „Св. Архангел Михаил“. Изцяло със свои средства той се грижи за снабдяването на Зографския манастир с хранителни продукти. Подарява и част от личната си библиотека на манастира.
Васил Карагьозов – схимонах Вениамин, напуска този свят на 31 март 1938 г. А неговият син Кольо продължава дарителската политика на баща си. Той дарява платове на монасите в Троянския манастир, за да си ушият раса, дава и 50 хил. лв. за иконостас в Дряновския манастир.
Иван ПЪРВАНОВ
