С военен ритуал и литературно-музикална композиция отбелязаха 170 г. от рождението на Стамболов

170 години от рождението на Стефан Стамболов отбелязаха във Велико Търново.

На общоградското честване присъстваха народният представител Димитър Николов, областният управител Ивайло Здравков, зам.-кметът Нейко Генчев, зам.-председателят на местния парламент Росен Иванов, общински съветници, председателят на Областния съюз на ветераните от войните на България Атанас Величков, представители на различни родолюбиви организации, сред които и комитета „Васил Левски“.

Годишнината от рождението на родения във Велико Търново държавник беше почетена с военен ритуал с курсанти от НВУ „Васил Левски“ и приемане на строя, а пред паметника бяха положени венци и цветя.

Преди това литературно-музикална композиция за живота и делото на Стефан Стамболов беше представена от учениците Гергана Русанова, Елена Велчева и Едис Георгиев от Старопрестолната гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов“ с ръководител Натали Ненова. Същите ученици представиха композиция и миналата година.

Слово за някогашния министър-председател произнесе историкът и почетен гражданин на Велико Търново проф. Милко Палангурски, който е ръководител на катедра „Нова и най-нова история на България“ във ВТУ.

„Той олицетворяваше онези идеи, които Левски и Ботев успяха да покажат на българската нация. Той завърши тяхното дело, изграждайки българската държавност. В революцията той влиза с летящ старт, но в политиката влиза бавно. Той не е икона, това категорично го заявявам, той е най-малкото каноничен. Човек на крайностите и готов на всичко. Така е загинал – от ятаган, намазан с отрова. Това е единственият български политик, чието погребение е заплашено с динамит и на гроба му са танцували. За него трябва да кажем, че той винаги се връща, минават години и той възкръсва“, каза в словото си проф. Палангурски.

Заупокойна молитва беше отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен свещеноиконом д-р Славчо Иванов.

Стефан Стамболов е роден във Велико Търново през далечната 1854 г. Името му и до днес се свързва с редица постижения на младата тогава българска държава. Стамболов получава и международни признания за реформите и модернизацията в своята страна. Но към днешна дата личността му буди редица противоречия. Почитателите му го наричат „българския Бисмарк“, а неговите противници го определят като „диктатор и убиец“.

В крайна сметка Стефан Стамболов намира своя край по жесток начин. На 3 юли 1895 година Стамболов се среща със свои приятели в любимия му „Юнион клуб“, намиращ се на не повече от половин километър от дома му. Там той вечеря с небезизвестните Димитър Греков, Димитър Петков и Иван Салабашев, с които е в добри отношения.

Около 19:45 ч. Стамболов си тръгва от заведението. Има сведения, че файтонът, на който се качва, не е случаен, а е нает от атентаторите. На него освен експремиерът и телохранителят му се качва и Димитър Петков. Превозното средство спира рязко на пресечката на ул. „Раковски“ и ул. „Стефан Караджа“. Тогава от улицата изскачат двама въоръжени мъже, единият от които стреля срещу файтона. Водачът спира рязко. По-късно Петков пише, че в този момент Стамболов казал „Изгубени сме!“ и скочил от файтона. Опитва да избяга, но е настигнат и жестоко съсечен, по-късно умира от раните си в болница.

Екип „Борба“