Водещи новиниСъдби

Славчо Хаджипаскалев създава първата бирена фабрика в Търново

През годините на соца едно от нещата, с които българите от цялата страна свързваха Велико Търново наред с Царевец, футболния отбор „Етър“ и първите цветни телевизори, беше и бирената фабрика.

Тогава, когато повечето от днешните модерни видове бира все още липсваха, „Великотърновско пиво“ бе една от най-харесваните и предпочитани марки.

Малцина вероятно знаят, че първата бирена фабрика във Велико Търново е открита преди 140 години с парите на Славчо Хаджипаскалев, чийто имена днес също са малко известни.

Този неизвестен днес търновец е роден през 1807 г. в семейството на майстор кожухар. В местното килийно училище той получава основите на писмото и на четмото, а след това в бащиния дюкян търпеливо усвоява и тънкостите на родителския занаят. Минава по целия път, като от калфа става майстор, а след това е избран и за първомайстор на кожухарския еснаф в старата столица. Младият Славчо надминава баща си, като освен с кожухарство започва да се занимава и с търговия.

С търговски кервани посещава не само балканските, но и много от европейските държави, от които внася и продава различни непознати стоки. Благодарение на търговския си нюх и предприемчивостта си, младият Славчо увеличава големината на своето производство. Пътуванията му дават възможност да търси и намира най-хубавите материали на най-ниски и конкурентни цени. Освен с кожухарство започва да се занимава и с търговия с бакърени съдове, една доста скъпо за времето си търговия с възможности за натрупване на големи печалби за кратко време. Търговската му дейност достига чак до Виена и Берлин.

За предприемчивостта на търговеца от Търново става ясно от един случай, който в онези години се е разпространявал в старата столица. В средата на XIX век той се отправя към Божи гроб на хаджилък. По време на пътуването той попада на възможността да сключи много изгодна сделка и изобщо не се поколебава да се забави с пътуването, за да не отърве печалбата. Според слуховете печалбата, която новият хаджия изкарва от тази сделка, покривала няколко пъти всичките му разходи около пътуването до Божи гроб и обратно и престоя там.

Една българска поговорка казва, че „парицата отваря ищах за две“. След като се замогва достатъчно, за да надвие харчовете си, Славчо Хаджипаскалев започва да се занимава и с лихварство. Като негови клиенти са не само закъсали финансово сиромаси, а и колеги търговци и занаятчии.

„Той служеше един вид като банка поради нямането на такава“, твърди един от съвременниците му. През втората половина на 70-те години на XIX век Хаджипаскалев се хвърля надолу с главата в разрастващия се в българските земи бизнес в тютюневия бранш. Отначало започва с изкупуване и препродаване на тютюн, а след това построява и фабрика за преработка на тютюн. По думите на съгражданите на търговеца в първите години след Освобождението „бай Славчо се считаше за милионера на Търново“.

По това време той вече притежава пари и скъпоценности на обща стойност над 250 хил. турски лири. За действителния размер на богатството на „милионера“ може да се съди по факта, че в годините на Освобождението един хубав кон струвал около 30, а една къща – по-малко от 100 турски лири. Богатството на „бай Славчо“ било достатъчно той да може да купи половин, ако не и цяло Търново.

Подобно и на други богати възрожденски българи, той участва в благотворителни инициативи, като оставя доста щедри суми на търновските училища и на местната община. С част от бащините пари след Освобождението синовете на чорбаджи Славчо построяват първата бирена фабрика в „града на болярите“, известна като „фабриката на братята Хаджиславчеви“.

Това се случва през 1891-1892 г. построени са сгради за приготвянето на малца, за варенето и охлаждането на бирата. Фабриката е оборудвана с чешки и немски машини и съоръжения. В първите години след откриването фабриката произвежда между 250 и 350 хил. литра бира годишно, а в нея работят 28 души. Сред тях наред с местните общи работници има и европейски специалисти, които следят за спазване на технологичния процес и качеството на произведената бира.

И резултатите не закъсняват. На международното изложение в Анверс, Белгия, през 1894 г. търновската пивоварна е наградена със златен медал. Постепенно обаче между синовете на стария търговец възникват противоречия. Трима от тях изтеглят акциите си и фабриката остава в ръцете на Никола Хаджиславчев. Пивоварната продължава съществуването си успешно до идването на власт на комунистите, които я национализират и преименуват на Държавна пивоварна фабрика „Балкан“.

В личния си живот през 1840 г. чорбаджи Славчо Хаджипаскалев се жени за Анастасия, която му ражда цели осем деца Паскал, Зафирица, Михаил, Ламбуша, Ламбини, Никола, Атанас и Константин. Старият търговец и предприемач напуска този свят през 1897 г. на достолепната 90-годишна възраст.

Никола Хаджиславчев, който наследява бащиния бизнес.

Иван ПЪРВАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *