Гранда Мола – леката жена, спасила от бесилото Стефан Стамболов

През септември 1875 г. членовете на Българския революционен централен комитет в Букурещ правят опит да организират всеобщо въстание в българските земи

Това въстание обаче се оказва пълен провал.

То избухва само в района на Стара Загора и околностите и е потопено в кръв. Това води до разцепление и до разтурянето на БРЦК, а част от дейците му полагат основите на Гюргевския революционен комитет. Който също не си взема поука от случилото се и само няколко месеца по-късно организира и вдига Априлското въстание. Което на свой ред е потушено. Според плановете на революционерите въстанието през есента на 1875 г. трябвало да избухне в българските земи на север и на юг от Балкана и да бъде подкрепено от чети, който ще нахлуят от съседните балкански държави. Уви, това не се случва. В Търновско и по време на Старозагорското, и по време на Априлското въстание човекът, който трябвало да поведе българите на бунт, е Стефан Стамболов. Същият този, който след Освобождението успява добре да се ориентира в политическата ситуация и се издига до върховете на държавната власт. По време на двете въстания обаче поведението на бъдещия министър-председател и регент е доста объркано и смущаващо. Като за това свидетелства не кой да е, а самият летописец на Априлското въстание Захари Стоянов. Той пише, че след като се върнал в Търново и видял, че там хората не са вдигнали въстанието, Стамболов „обръснал главата си и се скрил в кюмюрлука“. И тук идва ролята на главната героиня на нашия разказ: „Покрит с рани и кръв от трънаците в Балкана, сломен от умора и глад и убит от несполуката, Стамболов успял да се промъкне в жилището на една жена, която го приела, скрила и церила раните му и подновила отново живота му. И тая жена се казваше Гранда Мола“, пише в спомените си Захари Стоянов.

За съжаление, днес информацията за тази жена е твърде малко и тя е повече в рамките на легендите, отколкото да почива на достоверни исторически извори.

Според запазените до днес разкази въпросната Гранда Мола имала репутацията на лека жена сред жителите на Старо Търново и не била гледана с добро око, особено от женската част на населението в града. Известно е обаче, че възрожденските комити, хъшове и революционери твърде не са се интересували от репутацията на своите ятаци, стига те да са им от полза. Отново по думите Захари Стоянов Гранда Мола не била никак непозната на Стамболов и неговите другари, които „често намирали при нея прибежище и утеха“. Едва ли има нужда да се обяснява, че при тая жена със съмнително поведение младите 20-25-годишни комити ще да са намирали не само скривалище в случай на опасност и едва ли са си говорили с нея за революция. Но това няма никакво значение. Фактът е, че в опасния момент, когато ножът опира до кокала и повечето търновци се затварят и заключват с девет ключа в домовете си, за да не бъдат заподозрени в сътрудничество с комитите, именно „курвата“ Гранда Мола не се побоява да приюти в дома си Стефан Стамболов. Без да се страхува или без да покаже страха си, че също като него може да увисне на бесилката. И в това се изразява истинската й същност, а не в нарушените морални критерии на старото патриархално общество, към което нито тя, нито опасните й гости са се придържали. Три години по-късно издигналият се държавник Стефан Стамболов често обичал да споделя с приятели впечатленията си от своята търновска ятачка, като не скривал възхищението си от нея: „Ще ми говорят те за Гранда Мола, курва била! Седя аз свит на девет в долапа й, нахлуват заптиетата в стаята и аз чувам: „Знаем, че криеш баш комитата Стамболов. Ей ти на 3000 златни лири, за да го издадеш. Не го ли издадеш доброволно, като го намерим, ще те обесим на вратнята.“ А Гранда Мола само спокойно им каза „Търсете!“ и не мръдна от мястото си. Днес не жена, а кой мъж ще направи нещо подобно: да предпочете смъртта пред парите. Курва казват, че е била Гранда Мола – де повече такива курви да имаше България“, удрял с юмрук по масата Стефан Стамболов. Впрочем младият комита и бъдещ министър-председател явно е бил доста впечатлен от въпросната Гранда Мола, защото й посвещава и свое стихотворение.

„Благодаря! Прибежище,

защита, нежност и утеха

намерих аз при теб, жена,

под твойта скромна, бедна стреха.

Не от любов към мене само

ти ми показа милост, чест,

но от любов къмто народа

и затова, че бях злочест;

и за това, че зарад правда,

зарад свобода кръв пролях;

ала народът ми отвърна

с лъжа, измяна, подлост, страх.

Благодаря! Ти като майка

прибра ме и ме утеши

и със ръка грижлива, нежна

ти раните ми изцери.“

За съжаление, историята не е запазила информация каква е съдбата на Гранда Мола. Дали тя успява да дочака свободата и ако да, как й се отплаща някогашният младеж, криещ се в дома й, издигнал се до върховете на държавната власт. Уви, историята мълчи!

Иван ПЪРВАНОВ