Търновецът Сава Пенев е един от малцината свидетели на смъртта на Ботев
В средата на емблематичната търновска ул. „Ген. Гурко“ върху малка стара къща е поставена паметна плоча, която лаконично съобщава, че тук се е родил революционерът и четник от четата на Христо Ботев – Сава Пенев Рашев
И толкова. И къщата, и плочата се нуждаят от ремонт.
Малцина от живеещите дори на самата улица стари хора обаче знаят нещо повече за човека, родил се тук преди около 200 години. И тук забравата на времето е спуснала своята пелена върху името на поредния български народен герой, посветил се на борбата за освобождение на нашата родина. А никой от тези герои не заслужава подобна забрава.
Сава Рашев е роден в Търново. Според текста на паметната плоча през 1835 г., а според историците през 1851 г. баща му притежава един от многото търновски ханове, в който често отсядат народни хора, комити и революционери. Затова и още от детска възраст малкият Сава е запознат с плановете за освобождение на България. И това няма как да не окаже влияние при формиране на бъдещите му убеждения и идеали. Затова не е случайно, че на 20-ина години Сава Пенев става член на Търновския революционен комитет и един от съратниците на Васил Левски. Участва в подготовката на Старозагорското въстание. Като търговец той има възможност да пътува свободно из българските земи и използва тези свои пътувания да подготвя българите за бъдещото всенародно въстание. След краха на въстанието Савата е задържан от османските власти, но успява да избяга. Конвоиран през Търново, той моли заптиетата да го пуснат да си вземе топли дрехи от вкъщи. Без да заподозрат нещо, те се съгласяват. Младият въстаник влиза в къщата и тихомълком се измъква през задната портичка. Успява да стигне до Свищов, откъдето преминава Дунава и се установява в Гюргево. Тук той се среща и запознава с хъшовете и отново се включва в революционната борба. Един от първите записали се хъшове в четата на Христо Ботев.
Избран е от войводата да обикаля търговските обекти в Гюргево и казано на днешен език – да рекетира търговците да дадат своята лепта за въоръжаването на бъдещата чета, която се отправя да освободи българските земи от омразните петвековни османски тирани. Само за няколко дни Пенев успява да събере една доста сериозна сума от 400 жълтици.
След качването на парахода „Радецки“ войводата Ботев поверява на Сава Пенев задачата да следи за поведението на кормчията – дали той няма да се опита да пропусне българския бряг. След слизането на Козлодуйския бряг четата се отправя към Врачанския Балкан. По време на неколкодневните изтощителни преходи храбреците начело със своя войвода са преследвани непрекъснато от многократно превъзхождащ ги враг и е принудена да даде няколко тежки сражения. Заедно с останалите Сава Пенев участва в боевете при Милин камък и връх Околчица. Той е един от малцината четници, станали свидетели на смъртта на Христо Ботев. За разлика от други четници, доживели до освобождението, Сава Пенев така и не коментира смъртта на войводата. След разпиляването на четата търновецът се присъединява към групата на Никола Войновски. Останалите накрая четирима четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчанлийчето са предадени от българи и са обкръжени от турска войска в един изоставен хан. Ловчанлийчето слага край на живота си, а останалите трима са заловени от заптиетата. Осъдени са на смърт, но след това смъртната им присъда е заменена с доживотен затвор в Мала Азия. В крепостта Сен Жан д’Акр Сава Пенев прекарва около година и половина. След обявената амнистия се връща в освободена България. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като знаменосец на добровочлеска чета. След Освобождението се жени и има пет деца, двама от които стават генерали в българската войска.
Сава Пенев умира на 25 януари 1916 г. на 65-годишна възраст.
Иван ПЪРВАНОВ
