Архитектурен шедьовър е пожертван заради нови улици и паметник на войник в Килифарево

Вместо красива импозантна сграда, строена от италиански архитекти в края на XIX век, днес в центъра на Килифарево се извисява скулптурата на уморен, но героичен младеж, наречена „Краят на битката”, христоматиен пример на социалистическото изкуство

Никой не може да оспори художествената стойност на творбата, създадена през 1947 г. от родения в града скулптор Валентин Вълев.

Оригиналът й дори се пази в един от най-престижните музеи в света – московската Третяковска галерия, а съществуващият е отливка, подарък за града. Но през 1949 г., в най-мрачните сталинистки години, заради безумното решение на тогавашното ръководство на Партията в Килифарево и кмета на града Марин Канушев сградата, строена за производството на буби и в която се помещавали през различни периоди Общината, пощата, читалището и с още много социални функции, била разрушена. Причината да стане излишна, е да се даде нова визия на Килифарево и да се прокарат нови улици. Покрай нея „изгарят” и други къщи, предимно на търговци и хора с индустриален капитал като братя Танкови. Минали са едва няколко години от 9 септември 1944 г., страстите още бушували и килифарчани били възмутени от събарянето й, което станало през 1950 г. Много са живите обаче, които я помнят – с вековната круша отпред, и съжаляват за нея.

СГРАДАТА Е СТРОЕНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БУБИ

Интересна е историята на този архитектурен шедьовър, която научаваме от разказа на Роман Петров, председател на клуб „Традиции” в Килифарево. А предисторията започва с един документ, запазен в Държавния архив – Велико Търново, с дата 25 май 1860 г. – контракт между хаджи Никола Хаджидимов Минчоолу и Евстати Николов Селвели, които правят съдружие с килифаревския чорбаджия Недьо Мутафчиев за производство на висококачествено бубено семе от най-добрите сортове, чиито пашкули да дават максимален процент копринена нишка. Голямото търсене на пазара на готови пашкули за производство на коприна и навлизането на копринените тъкани в модата по това време превръщат Килифарево и района в икономически център. Тогава някои от италианските фирми, които вече били стъпили в България, проявяват особен интерес към това производство и скоро отварят кантори в Търново и други големи селища на Търновската подбалканска котловина. Така с италиански капитали и от двама братя италианци в центъра на Килифарево била построена една стабилна, голяма, просторна и много красива сграда на три етажа. Тя била с изключително оригинална архитектура, включваща еркери и разчупена фасадна част.

Била украсена с червени тухлички подобно на Къщата с маймунката на Колю Фичето.

Идеята за нея е свързана и с индустриалеца Ангел Попов, който е учил в килифаревското килийно училище от 1841 г. до 1848 г. През 1859 г., вече като търговец в сдружение с италиански фирми, събира и изнася за Италия бубено семе и пашкули и това може би е една от главните причини италианците да дойдат в Килифарево и да построят тази сграда, която е била предназначена за производството на пашкулите. Според краеведа Георги Михайлов, написал книга за историята на града, това станало през 1890 г. Отглеждането на буби траяло до началото на XX век, когато се появяват различни заболявания, производството на пашкули става нискокачествено, а и конкуренцията на Франция се засилила. Всичко това измества пазара от Килифарево, поддръжката на сградата от италианската фирма става нерентабилна и тя се изнася от нея. Около 1900 г. там се нанася Общината и се помещава на втория етаж чак до събарянето й.

А на първия етаж за две години била настанена и телегр

афо-пощенската станция, създадена през 1898 г., до 1900 г. Имало е дюкяни, обущарница, месарница, дори стражарница, в нея била отделена стая и за пъдарите.

Там се помещавало и читалище „Напредък” до 4 октомври 1932 г., когато е направена първата копка на сградата на сегашното читалище. Преди това по настояване на тогавашния кмет на Килифарево Къньо Трифонов сградата била изкупена от Общината за 250 000 лв.

През 1932 – 1933 г. килифарчани решават да се построи нова сграда за Общината, но от Търново им отказват вероятно заради малкия капитал, който са събрали за целта. Така старата сграда продължава да изпълнява своите социални функции до 1949 г. – 1950 г. основно като кметство. След 9 септември 1944 г. там се помещавал и клубът на градската Работническа комунистическа партия.

След събарянето пространството дълго време било зелена площ, после се прокарва ул. „Александър Стамболийски”, която води към училището, поставя се и паметникът.

А по записани спомени на един от предците на Роман Петров от Кьоровския род, когато била обявена Първата световна война и забиват камбаните в Килифарево, мобилизираните наборници от двете махали се събрали именно пред старата Община. Строяват се и заедно със свещениците и епитропите, понесли хоругвите, тръгват за местността Мочура и оттам в посока Търново. А пред тях вървяла прочутата Килифаревска музика.

Ана РАЙКОВСКА