Водещи новиниСъдби

Търновски съдия открива четвъртия препис на Паисиевата „История славянобългарска“

Никола Чехларов помага на Владимир Димитров – Майстора, да започне да рисува

Мъничката книжка на монаха Паисий Хилендарски „История славянобългарска“ вече над век и половина се приема от родните историци за онова литературно произведение, което поставя началото на българското Възраждане и служи за повдигане на националния дух и съзнание на българския народ.

Оригиналът на „Историята“ е завършен от автора през 1762 г., а досега са известни над 70 нейни преписа, последните от които от средата на XIX век.

Един от най-ранните преписи – четвъртият като време на преписване, днес е известен като Чехларовия препис и носи името си не на преписвача, а на човека, който го открива. А това е търновецът Никола Чехларов, една иключително интересна, ерудирана и многостранно развита личност, истинска рядкост и ценност за времето, в което живее.

Никола Чехларов е роден през 1876 г., годината в която избухва и е потушено въстанието в Средногорието, известно в българската история като Априлското въстание. След като завършва гимназия в България, младият Никола заминава за чужбина и изучава правни науки в Лозана, Швейцария. Завърнал се в България, той започва работа като младши съдия в Кюстендил, но скоро след това се премества в родното Търново, където получава място в местното съдилище.

Наред с юриспруденцията Чехларов е увлечен и от културата, като се занимава през свободното си време с рисуване. Благодарение на своя интерес към културата той открива Четвъртия препис на Паисиевата „История“. Книгата на отца Паисия, която е 87 листа, е част от един по-голям сборник, съдържащ още религиозни текстове, 47 Чудеса Богородични. Краят на „Историята“, за съжаление, не е запазен и липсва. Ръкописът лично е отнесен от Чехларов в Народната библиотека. Днес той е известен като Търновски или още Чехларов препис.

Що се отнася до самия Чехларов, през 1909 г. той се мести да живее в София, където започва работа като съдия във Върховния административен съд.

Бързото си издигане той дължи в немалка степен на своята съпруга Елена, която е племенница на бившия министър-председател Стефан Стамболов. Да, по това време диктаторът е мъртъв, но на власт е неговата партия. Във Върховния съд Никола Чехларов работи чак до своето пенсиониране през 1939 г. А след това се отдава на частна адвокатска практика.

Както вече стана ясно, още като студент в Лозана бъдещият юрист проявява интерес към рисуването и дори посещава курсове на известни по онова време европейски художници.

Докато работи като съдия в Кюстендил, при него работи Владимир Димитров – Майстора. По онова време Майстора е все още млад, но Чехларов успява да открие у него таланта и му помага да се запише в Рисувалното училище в София. Той е и човекът, който през 1903 г. организира първата изложба на Майстора в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил.

Владимир Димитров – Майстора като млад, на първия ред в средата сред колеги от Кюстендилския съд, един от които е и съдия Никола Чехларов.

Що се отнася до самия Чехларов, той не пропуска възможността да рисува в свободното си време върху керамика, платно, стъкло, порцелан. Любимата му техника е акварелът, предпочита народните мотиви и шевици. Обича често да пътува из страната и да рисува от натура различни природо-исторически забележителности и емблематични сгради.

Любимите му градове за посещение освен столицата София, са Пловдив, Варна, Кюстендил и, разбира се, родното му Търново. Произведения на Никола Чехларов се съхраняват в Кюстендилската художествена галерия и в частни колекции.

Никола Чехларов умира в София през 1954 г. на 78-годишна възраст.

Иван Първанов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *