Водещи новиниСъдби

Израелец обучава професионално кучета в Церова кория

Дан Гудович и съпругата му Шани отглеждат трите си дъщери във великотърновското село

 

ДОРИ ДОКТОР ДУЛИТЪЛ ОТ ЕДНОИМЕННИЯ ФИЛМ БИ ЗАВИДЯЛ НА СПОСОБНОСТТА НА 48-ГОДИШНИЯ ДАН ГУДОВИЧ ОТ ИЗРАЕЛ ДА ОБЩУВА С КУЧЕТА.

Чужденецът се установил преди 2 години във великотърновското село Церова кория заедно със съпругата си и трите им дъщери. Напуснали родината си преди войната и днес считат, че това е най-доброто решение, което са взимали в живота си. Семейството все още се адаптира в новата среда, но среща подкрепата на хората в селото и живее в спокойствие.

Съдбата отвела Дан в България преди 7 години. Дошъл да посети приятел в Пловдив и просто се влюбил в страната. Минало известно време, докато узрее идеята за емигриране. Той и семейството му започнали да разглеждат пазара за недвижими имоти у нас. Едната му дъщеря попаднала на обява за продажба на къща в Церова кория.

Дружно посетили мястото, за да направят оглед, и решили да купят постройката.

„Емигрирахме, преди да се разрази войната. Дори когато още нямаше сражения и атаки, беше непоносимо за живеене. В основата на всички проблеми там е религиозността. Към днешна дата там е кошмар. Поддържам връзки с роднини и близки. Те са щастливи, че напуснахме. Големият ми брат замина за Великобритания, скоро и сестра ми ще емигрира. Всеки иска да живее в свободна и мирна държава. Ще са необходими десетки години, докато Израел се възстанови и се върне към нормалността“, споделя Дан.

Не крие, че му било трудно да се откъсне от родното място. Там имал ферма за овце и гъски и животновъдството винаги присъствало в ежедневието му. Голямата му страст обаче са кучетата.

Дори образованието му е свързано с тях. Завършил е психология и поведение на животните в университета в Тел Авив и след това преминал множество надграждащи курсове по специалността. Няколко години обучавал спасителни и охранителни кучета в Израел, работил е също за четириногите на тамошната полиция и гранични патрули.

Дан пренесъл опита си в Церова кория. Стартирал своя школа за дресировка на кучета, която се менажира от съпругата му Шани. Негови клиенти са стопани от цяла Северна България – българи и чужденци от всякакъв произход.

 

ПРОВЕЖДА ОБУЧЕНИЯТА В ДВЕ ФАЗИ – ИНДИВИДУАЛНИ УРОЦИ И ГРУПОВИ ТРЕНИРОВКИ

 

„На месец обучавам около 10 – 12 кучета. Обучавам ги да изпълняват команди, да не бъдат агресивни към другите животни и хора, да спазват дисциплина. Освен с кучетата работя и със стопаните. Възприемането на знанията при всяко куче е индивидуално. Също както уроците по шофиране. Никой не може да каже колко точно време ти е необходимо, за да станеш добър зад волана. Имам кучета, които завършват обучението си за 3 дни, а при други са нужни месеци“, обясни 48-годишният мъж.

Базовите команди, на които ги учи, са: „До мен!“, „Седни!“, „Легни!“, “Стой!“ и „Ела тук!“. Казва, че е изключително важна самата интонация при произношението. Опашатите изпълняват, когато усещат, че стопанинът ги уважава, и му отговарят със същото.

Израелецът е категоричен, че големината на кучетата не е свързана с агресивността. Четириногите нападат, когато са уплашени или травмирани, допълва той.

В двора на къщата си Дан отглежда шест свои кучета. Те го разбират дори от половин дума и няма значение на какъв език ще им подаде команди – дали ще е на български, английски, руски или иврит.

Дъщерите на Дан са Инбар на 19, Айди – на 17, и Елла на 16 години. Най-голямата тази година ще бъде абитуриентка. Вече са купили роклята, а вълненията около бала са големи. В семейството са наясно, че във Велико Търново за дипломирането се организира пищно тържество с червен килим.

„Харесваме селото, хората ни посрещаха много топло. Аз и най-голямата ми сестра учим в СОУ „Вела Благоева“. Всички в училище говорят английски език и помагат с превод на уроците. В моя клас има още една чужденка, тя е от Турция. Тя ми стана много добра приятелка и прекарваме времето си заедно. Тук ми харесва, но ми беше трудно да се откъсна от родината. Много се надявам един ден, когато войната приключи, да се върнем обратно“, споделя най-малката дъщеря – Елла.

Баща й обаче е на мнение, че път назад няма, и дори се е захванал да разширява стопанството. В двора на къщата той отглежда 30 гъски и пилета, а в момента се строят две нови здания.

Едното ще служи за обор на овце, а другото ще бъде малка къщичка за нощувки за кучета, които са му поверени да тренира. Тази година смята да постави основите и на зеленчукова градина.

Галина ГЕОРГИЕВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *