Водещи новиниКултура

Търновката Виктория Винарова проектира Столична библиотека

Великотърновка проектира сградата на днешната Столична библиотека и още редица емблематични сгради в нашата страна

Виктория Ангелова – Винарова е една от първите дипломирани жени архитекти в България и първата дама, която се осмелява да участва в обявените конкурси самостоятелно, а не в екип с мъже, както е било прието по онова време в началото и през първата половина на миналия век.

Виктория Винарова

Виктория Винарова е родена през 1902 г., като произхожда от един от най-именитите и уважаваните търновски родове. По майчина линия тя произхожда от рода Златарски, дал на България имена като историка проф. Васил Златарски, геолога проф. Георги Златарски, Александър Златарски – подуправител на Върховната сметна палата у нас, и ген. Стефан Златарски – висш военен, служил в Генералния щаб на Руската армия. Бащата на Виктория пък е Васил Ангелов – търговец, получил образованието си в Англия. Още от детските си години малката Виктория проявява интерес към рисуването. След като завършва гимназия, тя учи технически науки във Виена и Дрезден и през 1925 г. завършва архитектура. След завръщането си в България отначало тя постъпва на работа като младши стажант архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Участва изцяло самостоятелно със свой проект и печели обявения конкурс за сграда на това министерство. Проектираната от арх. Винарова сграда съществува и днес и в нея се помещават Столична библиотека и театър „Възраждане“. Входът пред сградата е украсен с три каменни глави и монументална скулптурна композиция от две седнали човешки фигури: на жена и на мъж. Жената е символ на архитектурата, а мъжът – на строителството, които са взаимносвързани.

Първите десетилетия на ХХ век са време, когато в скоро освободената българска държава все още липсва европейското равноправно отношение между мъжа и жената.

У нас още е в сила вярването, че жената не я бива за нищо друго, освен да върти къщната работа и да ражда и отглежда деца. Затова и първите опити на амбициозни българки да си пробият път и да се наложат самостоятелно в редица професии, определяни като „мъжки“, дълго време търпят неуспех. Подобно нещо се случва и на младата архитектка от Търново. През 1926 г., когато е едва 24-годишна, тя участва самостоятелно в конкурса за проект на бъдещия Дом на правниците, който трябвало да се построи в центъра на София. Арх. Винарова не само участва, но и проектът й печели конкурса. Инвеститорът обаче най-изненадващо отказва да повери изготвянето на проекта на младата архитектка, просто защото била жена, а той нямал доверие на жени в изпълнение на такива отговорни държавни строителни задачи. Този отказ обаче не отказва, а още повече амбицира болярката да се наложи. След като вижда, че конкуренцията в столицата е голяма, тя решава да се ориентира към други градове в страната. Още през следващата година в екип с арх. Чавдар Мутафов тя участва в конкурс за изготвяне на проект за строеж на Окръжната съдебна палата и печелят конкурса.

Наред с това самостоятелно тя участва и в други конкурси, които обаче така и не успява да спечели.

Проектираната от нея сграда на Столична библиотека.

Сред тях са тези за Главна дирекция на БДЖ в София – 4-то място, военния клуб в Плевен – 3-то място, пощенските палати в Пловдив и Бургас – 2-ро място. След като разбира, че заради това, че е жена, ще й е трудно да пробие в конкурси за проекти на държавни сгради, арх. Винарова се ориентира към проектиране основно на училищни и здравни сгради. Сред построените по нейни самостоятелни или екипни проекти са тези на почивен дом на военнослужещите във Варна, клиники за кожно-венерически болести и хирургия към Медицинския факултет в София, санаториумът в Радунци, Старозагорско, Втора девически гимназия – София, и Първа девическа гимназия – Пловдив, Морското казино в Бургас и други. Неин е и проектът за преустройството и разширението на Националния природонаучен музей в столицата. В родното си Търново арх. Виктория Винарова изготвя проект за разширение и преустройство на местната Девическа гимназия „Св. Климент“.

Характерно за сградите, проектирани от арх. Винарова, е, че спазва строгите архитектурни пропорции, без да се стреми излишно да експериментира с формите и стила.

В личния си живот през 1933 г. тя сключва брак със своя колега арх. Борис Винаров, който също не е случайна фигура. Неговият баща ген. Върбан Винаров е флигеладютант на цар Фердинанд. Сестрата на арх. Винаров – Бистра, пък е съпруга на писателя Симеон Радев. Сключвайки този брак, Виктория свързва две известни интелектуални български фамилии: Златарски и Винарови. За съжаление, съдбата далеч не е благосклонна към тях. Семейство Винарови така и нямат щастието да оставят свое потомство. Виктория Винарова умира на 27 декември 1947 г. след усложнение от прекарана бронхопневмония. Съпругът й напуска този свят само три месеца по-късно от тежко онкологично заболяване.

Иван ПЪРВАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *