Мистериозни надписи на староарабски върху чешма на 3 века остават неразгадани и до днес

Водата край с. Царевец е утолявала жаждата и на римските легиони

Надписи на староарабски върху две плочи на старата чешма в свищовското село Царевец не са разгадани и до днес и тази мистерия продължава да вълнува и жителите на селото, и всички, спрели се за глътка вода. Още бившият кмет Генчо Генчев водил лингвисти в опити да се разбере какво пише на тях, но и те не са се справили. Явно още не се е намерил такъв специалист. Чешмата се намира в центъра на с. Царевец, до Дермент дере, наречено така заради няколкото воденици, които е имало по поречието.

Историята на „Долник“, както е името на тази най-голяма и най-стара чешма в Царевец и региона, все още не е проучена напълно.

Тя започва още в римско време, преди 2000 години. При ремонтни дейности на детската градина в селото било открито първото й местонахождение. Била изградена от плочи, наредени една в друга и образуващи улеи. „Аз съм я виждал. Без да знаем, се натъкнахме на нейното място във водоизточника, където сега е паркът. Когато разкопаха терена, тя изригна като гейзер, а водният стълб бе висок 7 – 8 метра. Беше нещо като овално корито, а водата вървеше с голяма сила. Отначало помислихме, че е от спукан водопровод. Но като отворихме дамара, разбрахме, че не е това. Дренирахме по най-бързия начин и тя отново влезе в гнездото си.

Изключително бистра, студена вода, която идва не от дълбините, а от много далече.

Вероятно от планината, защото в дамара сме откривали жълъди“, спомня си Генчо Генчев. „Напълно възможно е тази чешма да е от римско време. Един от лагерните водопроводи на Нове тръгва от с. Царевец и захранва легионните бани. Самите водоизточници са в м. Беляновец, или Голяма бара, на 5 км югозападно от Царевец и в м. Бента в южните покрайнини на селото. Като се слеят, двата извора правят реката Дермент дере или Дервент дере, позната и като Текир дере, каквото е старото име на с. Царевец. Влива се в Дунава и там е най-южната точка от коритото реката. Точно оттам минават четата на Филип Тотю през 1867 г. и руските войски“, коментира археоложката Павлина Владкова. Древността на чешмата се доказва и от намерените метални артефакти, за които се предполага, че са от времето на Римската империя.

Второто място на чешмата е било на около 50 метра западно от сегашното.

СПОРЕД ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ, СЪБРАНИ ОТ НАСТОЯЩИЯ КМЕТ МАРИН ЛЮБЕНОВ, БИЛА ПОСТРОЕНА ПРЕЗ XVII ВЕК, ОТКОГАТО СА И НАДПИСИТЕ

По устни свидетелства била оградена със зидове и имала дървена врата, която се заключвала нощно време. Покрай нея се отбелязвали мюсюлманските празници, тъй като наблизо имало и джамия.

В този си вид и на това място, в долната част на дерето, чешмата е преместена през 1960 г., когато се прави републиканският път Свищов – Велико Търново. Тогава по нея са направени перила, вградени са и плочите със староарабските надписи, за да напомнят за старата чешма. Оттогава са и първите опити с помощта на представители на научните среди за разчитането им. Дебитът й е много голям – 100 литра в секунда, особено като се почисти дамарът. Чешмата никога не е пресъхвала. Там се празнува и Ивановден и се къпят за здраве младоженците, сключили брак в предходната година. А в миналото се е ползвала за водопой на животните. Сега водата е годна и за пиене, тъй като е много чиста.

През 2018 г. по проект чешмата и мястото около нея са облагородени. Направено е стълбище към чучурите с парапет, поставена е и беседка с пейки. Има и малка площадка за паркиране на автомобили, както и перило за удобство на домакините, на което да съхнат изпраните килими.

Около старата чешма продължава да има много неизвестни, но никой от историците не се е задълбочил да я изследва, а местните жители я приемат за даденост.

Иначе с. Царевец е най-богатото на чешми село в областта. Известни са 17, с интересни имена – Долник, Горник, Влашката, Мазун (по името на местността), Кръчмарска и т. н. Последно споменатата се намира в защитена местност от „Натура 2000“, в близост до бента и зеленчукови градини. Всяка част от селото си имала чешма. Някои вече са пресъхнали и не са поддържани, но си стоят.

Ана РАЙКОВСКА