Никола Смилов зарязва търговията, за да се бие във войската на Гарибалди

В средата на XIX век в Италия Джузепе Гарибалди осъществява обединението на Италия

В неговите войски наред с хора от други националности има и немалко българи.

Един от тези българи е и търновецът Никола Смилов. Историята на този болярски потомък днес е забравена, затова ще я припомним.

Никола Смилов е роден през 1835 г. Произхожда от стария търновски род на Смиловците, който род някои са склонни да свързват с цар Смилец. Това, разбира се, не може да бъде доказано, но се знае с положителност, че родоначалник на търновския род е дядото Смил Минчевич, който през 1780 г. се преселва от Македония в Търново, където да се спаси от османските безчинства. Първият син на дядото – Пенчо, е бащата на бъдещия гарибалдиец Никола. Още като младеж Никола проявява завиден търговски нюх и успешно разширява бизнеса на своя баща, като започва да пътува и да търси пазари не само в рамките на Османската империя и на Балканите, но и в Европа и Мала Азия. Една от дестинациите, които той посещава, е Италия, която по това време все още е раздробена на множество кралства.

От Ботуша той купува бубено семе за търговията си с коприна.

За разлика от много други чорбаджии от онова време, Никола Смилов не трупал парите от печалбите си под дюшека, а умело ги използвал за разширяване и за разнообразяване на търговските си начинания. Заедно със зет си Ангел Попов край тогавашното село Дебелец строи фабрика за производство на хартия, която дотогава се внасяла от Европа и била много скъпа стока. По-късно Смилов отделя част от територията на хартиената фабрика, като я превръща в цех за производство на макарони и фиде. Не е установено със сигурност, но напълно е възможно той да е първият българин, който започва производството на тези продукти в България по италиански тертип. Част от стоката си той изнасял по европейските пазари и печелел от нея доста добри пари, които инвестирал обратно. В средата на XIX век Никола Смилов бил един от първите търговци на Старо Търново и животът му течал като по мед и масло. Той се радвал и на близките си контакти с местната османска власт, които при срещата си с Никола чорбаджи на улицата го поздравявали с ръка на сърцето в знак на дълбоко уважение.

В средата на XIX век се случва нещо, което променя из основи живота на Никола Смилов.

В любимата му Италия един храбър мъж повежда борба за освобождение на страната от французите и за нейното обединение. Името на този мъж е Джузепе Гарибалди. То бързо се разнася в цяла Европа, достига и до българските земи и се превръща в пример и идеал на жадуващите за свобода българи. Наред с доброволци от други националности в отрядите на Гарибалди се стичат и българи. И един от тях е Никола Смилов. Какво е накарало тежкия търновски търговец да зареже пари и имоти и да рискува живота си, днес можем само да гадаем. Но е факт, че в Италия Смилов участва в походите на Гарибалди срещу Рим и в боевете в Южен Тирол. В Италия Смилов прекарва до 1870 г., когато се връща отново в родния си град. Закърмен с революционната закалка на Гарибалди, търговецът Смилов се впуска с още по-голям хъс в подготовката на българската свобода. Става член на Търновския революционен комитет и е личен познат с Дякон Левски и Ангел Кънчев. Както обаче е добре известно, по време на Априлското въстание Търново не се вдига.

А заради социалното си положение Смилов не е докоснат от османската власт.

След Освобождението Никола Смилов продължава да се занимава с търговия, без изобщо да се интересува от държавни постове и власт. Умира през 1892 г. в родния си град, без да остави семейство и наследници. Заради участието си в италианската война до края на живота си обаче той остава известен с прякора Гарибалди.

Иван ПЪРВАНОВ