Водещи новиниОбщество

Проф. Вера Бонева – експерт по музейно дело и към НФ „Култура”: „Пари за култура и за реставрация на недвижимите културни паметници има, но местните политици кандидатстват за пътища”

Великотърновката Вера Бонева, родена в Горна Оряховица, е сред най-уважаваните историци и експерти по музейно дело в България

Ангажирана и с различни инициативи по опазване на културното наследство в родината ни и в Европа.

Като доктор по музеология в БАН тя помага на музеите за концепциите на експозициите, за сайтовете, за научно-изследователската им дейност, участва и води конференции и постоянно кръстосва страната. С екип в партньорство с БНТ е направила 14 документални филма за малко известни музеи в малки градове у нас. Последният е за Бяла черква. „Населението там е 4000 души, моето село по бащина линия – Драганово, е почти толкова, но имат 5 музея и са много дейни”, хвали ги тя. Казва, че всеки неин ден е различен и това е най-хубавото в живота й.

Със стотици научни публикации и автор на 19 монографии, Вера Бонева привлече напоследък вниманието към себе си с най-новата си книга „Васил Левски:

„Да възкръсне България с пълна свобода”. Оказва се, че има още какво ново да научим за живота, дейността и личността на Апостола. Тя открито и мотивирано подкрепя тезата, че рождената година на Левски е не 1837-а, а 1840-а. „Историците вече сме сигурни в това, от официални османотурски данъчни документи, които доказват, че през 1844 г. Васил е бил на 4 години. И датата, и годината, предложени от Захари Стоянов и Стоян Заимов, са на основата на спомени на роднини след 1880 г. Минали са 7 години от смъртта му, майка му също не е жива, умира 1878 г. Това са фактите и няма никаква драма. Така се напасват много добре и етапите от жизнения му път. Повече от най-близките му съратници казват, че той е загинал на 32-33-та година.

Тогава не се помнели много датите на раждане, празнували са имените си дни”, разказва увлекателно за „Борба” Вера Бонева.

Един от аспектите, който разглежда за личността му, е, че е бил неразбран и самотен. „Как да бъде разбран човек, толкова извисен над останалите. Левски контактува с хората, но повечето не проумяват целия мащаб на това, което прави. Показател за това е и че организацията бързо запада след неговата смърт”, аргументира се тя. А статията, която най-много обича в тази си книга, е посветена на паметника му във Велико Търново, издигнат с частната инициатива на търновеца и български гражданин от чешки произход Карл Йосифов Папоушек, учил в Първа гимназия. „За пръв път споменавам и за дарението му. Той дава 800 000 лева за целия процес, които ние с доц. Мартин Иванов, също с търновска връзка, преизчислихме. Те отговарят към днешна дата на около 150 000 лева. Кой българин сега би извадил такива пари, за да направи паметник на когото и да е”, възкликва Вера Бонева.

Тя е родена на 23 юни 1965 г. в Горна Оряховица.

Семейството й по бащина линия е от с. Драганово и там е завършила основното си образование. После учи в Хуманитарната гимназия във Велико Търново, а през 1987 г. завършва история и българска филология във ВТУ. Богата е професионалната й визитна картичка. Веднага започнала работа като уредник в Окръжния исторически музей в Стара Загора – до 1991 г. Първият й съпруг печели конкурс за асистент във ВТУ и с него се връща в старата столица, а през 1992 г. също става част от преподавателския състав на великотърновската алма-матер. Преподавала история на правото в Юридическия факултет, но материята не пасвала много на натурата й. През 1995 г. става доктор, след като защитила дисертацията си към Института по история към БАН. Отива в Шуменския университет, където от 1997 г. до 2008 г. преподава история на Българското възраждане и история на културата. Там се хабилитира като доцент, но напуска, за да учи студентите в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), където работи и в момента. Тя е доктор на науките, а после и професор, все по възрожденска история. От 2020 г. е и доктор по музеология в БАН. А междувременно от 2011 г. до 2017 г. била член на Акредитационния съвет към Агенцията по акредитация – орган, който регулира висшето образование. Висока длъжност с еднократен 6-годишен мандат и пряко назначение от министър-председателя. След нея вече не се занимава с ръководна дейност, а само с научна и преподавателска. Участва и в магистърски програми в Софийския университет.

Освен в двата университета Вера Бонева има и още едно работно място.

В момента е и експерт оценител към Националния фонд „Култура” в раздела за визуални изкуства, музеи и художествени галерии, но има своя позиция за опазване на недвижимото културно наследство във Велико Търново и защо обектите в града по-рядко попадат в списъците за реставрация. „Обикновено става дума за милиони левове при одобряване на един или друг обект. Има огромна конкуренция, понякога и натиск. Процедурите в НИНК са много тежки, режимът е защитен, за да могат сградите да бъдат опазвани. Закон за лобизма няма, но обектите в Пловдив например са по-обгрижвани, защото зам.-министърката на културата Анелия Гешева е от там, както и министърът Кръстю Кръстев. Няма политици от нашите райони – Велико Търново, Габрово, Русе, които да натискат за задвижване на процедурите. Но и не искат да го правят. В публичния сектор някак се получават нещата, но във Велико Търново има много частни сгради, които се рушат, и на мен ми е болно. Като тръгна от Царевец и стигна до паметника „Велчова завера”, две трети от къщите са пусти, там няма живот, пък камо ли някой да ги възстановява.

Това е урбанистична политика, която трябва да се води в Стария град.

Всичко е изнесено в Самоводската чаршия, даже историческата ул. „Гурко” запада. Но за музеите се намират винаги пари. И по телевизиите, и на студентите, навсякъде го казвам: пари за култура има и в България, и в Европа, но трябва да се кандидатства. Но политиците, местната власт, депутатите, Областна администрация трябва да бъдат особено активни. Ама те кандидатстват за пътища, защото там са многото пари, които могат да бъдат и отклонявани. При нас в културата са по-малко, няма и такава възвръщаемост. Да не говорим и за православната църква, аз постоянно пиша за храмовете „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Спас”, както и за други църковни старини, които стоят полуразрушени. А се градят измислени кули на Царевец и на Трапезица. Митрополитът не си мръдва пръста да даде пари за църквата на Колю Фичето, а това е тяхна собственост. Седалището му е на 200 метра от нея. Аз съм го питала, а той: „Чадо, няма финансиране, пък не можем да кандидатстваме за европейско”. Що да не могат… Ама там искат отчетност, а те от църквата не са свикнали да се отчитат. Няма европейска структура, която да даде милиони без насрещен документ. Само Бойко Борисов им ги раздаваше с торбите, а после го благославяха и правеха водосвет за здраве”, ядосва се Вера Бонева.

 

НАУЧНИЯТ ИНТЕРЕС НА ВЕРА БОНЕВА Е КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕТО

 

Избрала епохата, защото е преходна, с много ярки личности. Клиширана и привидно проучена изцяло, според нея дава възможност за още изследвания. „Възраждането най-силно присъства в съвременната културна памет. Само проследете официалните празници – 24 май, Априлско въстание, Освободителна война, честване на Васил Левски и Христо Ботев по два пъти в годината… То се е превърнало от разказ за миналото в някаква национална митология, върху която ние градим устоите на своята обща идентичност. Някой път политиците злоупотребяват с Възраждането в полза на партийните си цели. Трябва даже да се забрани то да бъде име на политическа партия, защото е некоректно спрямо историята и е злоупотреба с паметта на героите”, смята историчката.

Разговор за Левски в Историческия музей в Пловдив – 16 февруари 2024 г.

И ПЧЕЛАР, И ГРАДИНАР

 

От години Вера Бонева живее в София, но не пропуска да си дойде в Търново при майка си, което направи и тази неделя. Прескача и до Драганово, особено през летните месеци. През май-юни там смята да настани петте си пчелни кошера, които в момента се намират в района на Панагюрище, защото е и пчелар. Имали с втория й съпруг, починал миналата година, къща в с. Локорско, тя споменала на негов приятел преди 4 години, че иска кошери и след няколко дена той пристигнал с два. Интересът към пчеларството наследила от фамилията си по майчина линия – Дафинови от Михалци, дала поборник в четата на Бачо Киро и поп Харитон, при това оцелял. В това село, от наблюдение, Вера се учила как да гледа пчели и казва, че няма по-хубав аромат на света от този на пресния мед. Тъй като произхожда от стара драгановска градинарска фамилия, обича да се занимава с градинарство и да рови в пръста. Сега се грижи предимно за цветя, но може да отглежда домати, краставици, всичко.

Въпреки натоварения си график Вера Бонева успява да се справя с много неща, пък е и човек, който обича разнообразието.

Гледа да си остави един или два дни за вкъщи, за да навакса с научната работа, но и пред компютъра не може да стои задълго. Тогава се хваща с готвене – в почивките. След часовете в университета отделя задължително време за Националната библиотека или за Държавния архив. Обича да ходи на опера и да пътешества в чужбина. В Европа сама си организира туровете, за по 3-4 дни, защото на петия вече й става мъчно за вкъщи. Последно била в Париж и ходила в музеи, на опера. Т. е. пак вършила същото, но на друг терен.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив

One thought on “Проф. Вера Бонева – експерт по музейно дело и към НФ „Култура”: „Пари за култура и за реставрация на недвижимите културни паметници има, но местните политици кандидатстват за пътища”

  • Най-после нещо смислено. След обръщалото на Георги Камарашев ( Жоро Касичката). Четивото си заслужава а е и видимо. Схемите на Касичката завладяха общината. Щеше да се отегля, бил болен, ама схемата дърпа на долу.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *