Как старите търновци гадаели по мартениците

В миналото луксозно изработено бяло-червено украшение се продавало „на цената на едра млада кокошка“

 От прадедите ни се предава вярването, че белият цвят на мартениците символизира чистотата, невинността и щастието, а червеният олицетворява радостта, живота и същевременно предпазва от болести.

Двуцветните „амулети“ се носят до първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или змия, след което се закачат на раззеленено (цъфнало) плодно дърво или под камък.

Мартеници носим и до днес, но малко са се позабравили гаданията по тях. Например, че ако под камъка, където тя се поставя, има буболечки, мравки, изобщо „живинки”, може да се очаква берекет, ако първият видян щъркел лети, притежателят на мартеницата ще бъде споходен от трудолюбие и успех, но ако пък дългокраката птица не хвърчи, го очаква „мързелива” година.

Първомартенската българска традиция е изпъстрена с любопитни и малко известни факти от далечното минало на старата столица.

На този ден през 1928 г. веселието се преплита с едно трагично събитие. 20-годишната прислужница Стойна Милева, вместо да се закичи с мартеници, както си му е обичаят, слага край на живота си, хвърляйки се от Стамболовия мост в р. Янтра. Причина за фаталната й постъпка е несподелена любов. Когато красивият лясковчанин Димо Арнаудов, известен с пристрастията си към нежния пол и искрящото вино, разбира, че ще става баща, напуска изгората си.

Озлочестената Стойна решава да накаже местния Дон Жуан, слагайки край на живота си на личен ден. Само две-три години след случката търновски файтонджии намират Димо Арнаудов мъртъв. Парадоксалното в случая е, че трупът му е открит по крайбрежието на Янтра под Стамболовия мост, а датата отново е 1 март. Смъртта на лясковчанина предизвиква оживени коментари.

Проведеното от тогавашните органи разследване не установява връзка между гибелта на Димо Арнаудов и самоубийството на напетата прислужница Стойна Милева, но случката дава основание на търновските жители мъдро да заключат: “Баба Марта си знае работата!”.

Изразът става особено популярен сред болярките, чиито мъже си падали по тънката част, а местните хубавици често прибягвали до него, за да “сплашат” неверните си съпрузи.

ЛЮБОПИТНО:

* До 40-те години на миналия век в навечерието на 1 март по Главната улица на Велико Търново, както и във всички книжарници на града, се продават красиви и разнообразни мартеници. Вълнени червено-бели пухчета, пискюли от японски конци; султанки; различни видове розетки; Пиеро и Пиеретки; Пижо и Пенда; Крачун и Малчо; гривни с мъниста и с перли и какви ли още не „първомартенски красоти“ радват малки и големи. Особено привлекателни са копринените червено-бели хубавици, прикрепени върху цветни картички. Предлагат се и големи луксозни мартеници, чиято цена през 1932 г. е колкото на една “едра млада кокошка”.

* Старостоличани се радват и на изключително богат избор на украшения, които могат да се поставят допълнително към усуканите червено-бели конци и прежди. А това те правят с удоволствие, тъй като всяка фигурка има символично значение. Търновци предпочитат да се кичат със: свинче с детелина (носи щастие); бухал (олицетворява знанието); детелина (късмет и щастие); петел (символизира прогрес и мъжество); катинар (дълбоко съхранена тайна); подкова (щастие и напредък); лястовица (добра вест); и т. н.

* През 1925 г. за 1 март ученичките от девическата гимназия “Митрополит Климент” изработват от червена и бяла вълнена прежда 230 мартеници, които подаряват на бедни деца и самотни възрастни хора. Благородният жест на девойките впечатлява както жителите на града, така и столичните журналисти, които отделят в централната преса подобаващо внимание на “добросърдечността на младите болярки, дарили не просто мартеници, а радост и надежда на онеправданите си съграждани”.

* Прочутият в миналото сладкар Кръстьо Тонев (бай Кръстьо) ежегодно прави за 1 март бели и червени захарни петлета. Той ги съединява по двойки с „усукани по мартенски конци“ и ги подарява на бедни търновчета.

* Преди десетилетия някои собственици на магазини и сладкарници закичват на 1 март както най-верните си клиенти, така и витрините си, защото вярват, че това ще им донесе късмет в търговията. А манифактуристът Христо Сивриев, известен на търновци като Сиврията, украсява витрината на дюкяна си по нестандартен начин – върху макет на дамски крак, обут в луксозни копринени чорапи, той прикрепва красиви мартеници и картички със сюжети, изобразяващи най-вече влюбени двойки.

* С особена атрактивност се отличава и бръснарницата на Куция бербер Тодор, намираща се срещу Паметника на обесените. Освен основния си занаят в нея търновецът извършва и стоматологични услуги – вадене на болни зъби с клещи. Дори фирмата му била изписана с букви, имитиращи извадени зъби. Всяка година на 1 март зевзекът, верен на стила си, окачва върху надписа големи мартеници, украсени в края с истински, извадени от него зъби.

Тодорка НЕДЕВА