73-годишен мъж сам се грижи за 183 кошера във Ветринци
Румен Згурев е производител на биомед и развива пчелина си в двора на своята къща във Ветринци
ВМЕСТО ДА ПОЧИВА И ДА СЕ НАСЛАЖДАВА НА ЛЕЖЕРНО ЕЖЕДНЕВИЕ, 73-ГОДИШНИЯТ РУМЕН ЗГУРЕВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО СТАНАЛ ПЧЕЛАР СЛЕД ПЕНСИОНИРАНЕТО СИ. Работливият нашенец се отдал на медоносните насекоми като алтернативен източник на доходи, но обикнал своите работни ципокрили и вече не си представя живота без тях. За него те са емблема за трудолюбие, защото през цялото си съществуване една пчела обикаля хиляди цветчета и събира лъжичка мед. За хората това е съвсем малко количество, но за нея е целият й живот.
Румен работил в съобщителен обект между Шемшево и Буковец към Министерство на отбраната. От 2010 г. със съпругата му се преместили от старата столица във Ветринци, където се установили в наследствен имот.
По занаята с медоносните го запалил неговият съсед във Велико Търново Тодор Найденов, който е председател на Съюза на българските пчелари в региона. В първите години започнал с по-малко от 10 кошера и постепенно ги увеличавал. Регистрирал се като земеделски производител и с времето разширил пчелина си. Започнал на ползва и европейски субсидии и кошерите му набъбвали всяка година – 41, 76, 120… Към днешна дата са 183 броя.
Преди 9 години станал биологичен производител.
„Има много изисквания, които трябва да се спазват. Най-важното е да не се прилагат химични препарати. Последните 5 години бяха добри. През 2023 г. добивът ми беше 900 кг. Продавам на дребно. Идват хора директно до вкъщи. Давам меда на 12 лв. за буркан на хора от Ветринци. Другата ми пазарна ниша са клиенти от София. На тях го продавам по 15 лв. на буркан“, споделя Згурев.
73-годишният мъж признава, че да си пчелар, не е лесно, но категорично не слага своя труд като определящ за добива. Твърди, че медоносните са много деликатни и специфични създания и преди човек да се захване с тяхното отглеждане, трябва да прочете много книги. Напомня, че неслучайно Алберт Айнщайн е казвал, че ако пчелите изчезнат от Земята, на човечеството му остава не повече от 4 години живот.
„Около 1/3 от добития мед го оставям за нуждите на семейството ми. Вкъщи се яде много мед. Това е моята рецепта за здраве – по една лъжица мед в чая всяка сутрин. В една лъжица мед се съдържат повече от 70 важни за човешкия организъм вещества“, споделя Румен.
Той казва, че неговите пчели събират прашец от акация, липа и много билки, които преобладават в землището на Ветринци.
По думите му пикът на работа в пчеларството е през юни, когато обикновено се вади медът. С помощта на европейски средства успял да се оборудва с електрическа центрофуга, парен нож, вана за меда, восъкотопилка и др. пособия за намаляване на ръчния труд. При нужда и съпругата му се включва в работните мероприятия.
„Ако нямах пенсия и трябваше да се издържам само с пчеларство, не бих успявал да покрия разходите си. За съжаление, този поминък не е особено печеливш у нас. Истината е, че европейските субсидии ни направиха роби“, допълва Згурев.
Освен пчелар 73-годишният мъж е и ловец. Получил правото да ловува законно през 1984 г. Наследил страстта към това хоби от своя дядо. Спомня си с носталгия за времената, когато в ловищата изобилствало от дивеч. Най-доброто му постижение е отстреляно 190-килограмово женско диво прасе.
Галина ГЕОРГИЕВА
